В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На седми март две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2271 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.Б.Г., с която е предявен иск срещу Н.Б.Г. за установяване вземането на ищеца спрямо ответника за сумата 4 300 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение и направените разноски в заповедното производство. Сочи, че по гр.д.№1024/2011 г. е издадена заповед за изпълнение на тези суми. Сумата 4 300 лв. според ищеца е дължима цена по договор за покупко-продажба на лек автомобил. За дължимостта на сумата ответникът бил подписал разписка, в която посочил ,че ще изплати сумата след уреждане на документите по прехвърлянето на автомобила, но не по-късно от две години. Същевременно обаче сочи, че собственик на автомобила е трето лице - Е. Н., която била заявила,че средствата за закупуването и внасянето на автомобила са й предоставени от ищеца и тя и нейните наследници нямали претенции към собствеността на автомобила, както и че е канил ответника за прехвърляне на стойността на автомобила.

Ответникът в отговора си сочи, че липсва писмен договор и че договорените между двете страни условия не са изпълнени от продавача. Твърди, че автомобилът е бил собственост на Е. Г. Н., на 14.09.2001 г. собственичката била упълномощила ищеца, но автомобилът бил под митнически контрол до 14.09.2004 г. и до тази дата ищецът не е имал право да се разпорежда с автомобила. Счита, че предварителният договор от 16.06.2004 г. е нищожен, тъй като с него се продавала чужда вещ. Сочи, че не е придобил държането върху автомобила, а същият автомобил е бил предоставен на трето лице – Б. Н. Г. с пълномощно, в което е посочено правото му да го стопанисва и управлява. Сочи, че ищецът не е станал собственик на процесния автомобил и не го е канил за изповядване на сделката.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 16.06.2004 г. пред нотариус Р. И. с район на действие района на Районен съд Разград ответникът Н.Б.Г. е декларирал, че ще изплати предоставения му лек автомобил “Рено Еспейс” с рег.№***** от ищеца. По-нататък в декларацията се казва, че стойността на колата е 4 300 лв. без отбив, която сума ответникът ще изплати след уреждане на документите по прехвърлянето на собствеността, но не по-късно от две години.

По делото е представено пълномощно от 14.09.2001 г., с което Е. Г. Н. е упълномощила ищеца да закупи на нейно име лек автомобил от чужбина, да го управлява, стопанисва и разпорежда в страната и чужбина като са посочени и индивидуализиращите данни на Рено Еспейс №****. Представен е и регистрационния талон на автомобила на името на Е. Г. Н. От същата дата – 14.09.2001 г. е и представеното пълномощно, с което Г.Б.Г. е упълномощил Б. Н. Г. да стопанисва и управлява в страната същия лек автомобил. Не се спори, че Б. Г. е син на ответника, респ. племенник на ищеца.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване задължението на ответника и неговия размер е неоснователен и недоказан. Представената по делото разписка е едностранно изявление, което доказва съществуването на договор между страните по делото, вероятно в устна форма. Той е бил предварителен договор за прехвърляне на лек автомобил, който е бил недействителен поради неспазване на предвидената в закона форма – чл.19 от ЗЗД – писмена. В случая само изявлението на едната страна по договора е било писмено. Тъй като договорът е нищожен, той не би могъл да породи съответните права и задължения, респ. не може да се иска обявяването му за окончателен.

В случай, че се приеме тезата на процесуалния представител на ищеца, че се касае до едностранна сделка, с която ответникът се е задължил да заплати определена сума пари, то тъй като не се касае за абстрактна сделка, това негово задължение, за да е валидно, следва да има своето основание. Ако се приеме, че това основание е прехвърлянето на автомобила, то такова прехвърляне по съответния ред не е осъществено, следователно сумата не се дължи. Ако приемем, че това е цена за предоставено ползване на автомобила, то липсват доказателства на ответника да е предоставено ползването. По делото няма твърдения, респ. не са представени доказателства за уговорка между страните по правоотношението за “даване вместо изпълнение”, за да може да се твърди, че предоставянето на автомобила на сина на ответника е изпълнение на задължението да бъде предоставен същия на самия него.

С оглед липсата на осъществено валидно правно основание за плащане на сумата 4 300 лв., то искът за установяване съществуването на това задължение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не му се дължат.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Г.Б.Г., ЕГН ********** *** за уставяване, че Н.Б.Г., ЕГН ********** *** му дължи заплащане на сумата 4 300 лв. – стойност на предоставения му лек автомобил м.”Рено” модел”Еспейс”, рег.№***** ведно със законната лихва от 14.06.2011 г. , сумата 86 лв. разноски по делото и 300 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №1738/15.06.2011 г. по ч.гр.д.№1024/2011 г. на РРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№1024/2011 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: