Р Е Ш Е Н И Е

Номер 92 05.04.20012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми март две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2461 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Предявен е иск от Дом за възрастни с деменция гр.Разград срещу И.П.И. за заплащане на сумата 499,88 лв. като получени без основание. Твърди, че тази сума е изплатена от ищеца на ответника като обезщетение по чл.22 ал.1 от КТ , но впоследствие уволнението е било признато за незаконно. Иска и заплащане на направените по делото разноски и законна лихва върху исковата сума от датата на предявяване на иска.

Ответника оспорва иска. Сочи, че е получил обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ добросъвестно и не дължи връщането му.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е работил по трудово правоотношение с ответника като ръководител обособено звено. Със заповед №04/18.04.2011 г. трудовото му правоотношение е било прекратено. С декларация от 30.05.2011 г. ответникът е декларирал, че не е реализирал трудови доходи в едномесечния период след прекратяване на трудовото правоотношение. За м.май 2011 г. работодателят му е превел сумата 513,78 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа на основание чл.222 ал.1 от КТ. С решение по гр.д.№1006/2011 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена и ответникът е възстановен на преди заеманата от него длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Решението е влязло в сила на 23.08.2011 г. В изпълнение на същото с нарочна заповед от 12.09.2011 г. ищецът е допуснал ответника до работа, а във ведомостта за м.октомври му е начислено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. С писмо от 26.07.2011 г. ответникът е поканен от ищеца да възстанови сумата 499,88 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 499,88 лв. е основателен и доказан. Тази сума е платена на ответника като обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, т.е. за това че трудовото му правоотношение е прекратено на определено основание. В случая това прекратяване е отменено и с обратна сила отпадат всички негови последици, вкл. и правото на ответника да получи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. Тъй като сумата 499,88 лв. е получена на отпаднало основание, за ответника възниква задължението да я върне. Това последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението по трудовото правоотношение от работника/служителя няма отношение към добросъвестността по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ. Добросъвестността по смисъла на този текст се преценява към момента на получаване на сумата, но само в хипотезата на начална липса на основание. Ето защо искът следва да бъде уважен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 200 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН ********** ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Дом за възрастни с деменция, гр.Разград, ул.”Хаджи Димитър”, №17, БУЛСТАТ ****** сумата 499,88 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ като получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 23.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: