Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

          № 141                                                     19.05.2012 г.                                        град Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети април                                                 две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело                                      № 982                                 по описа за 2011 година

            Искове с правно основание чл.55 и чл. 86  от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от ПК “Единство” ЕИК 000492384, адрес гр. Разград, ул. “Ст. Караджа” № 9 против А.Д.М., ЕГН **********, с който се претендира последната да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1053,22 лв., от които 1000 лв. – главница и 53,22 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2010 г. – 06.06.2011 г. Твърди се, че процесната сума от 1000 лв. е получена от ответницата на 15.06.2010 г. по силата на сключен между страните договор за “възлагане”, по силата на който същата е следвало да изкупува от свое име и за сметка на Кооперацията билки. Изкупените билки, същата е следвало да заплаща с предоставените й от възложителя средства и да отчете стоката. За получената парична сума ответницата на 15.09.2010 г. подписала и запис на заповед, като падежът бил договорен на предявяване. Заповедта била предявена и приета от ответницата на 30.11.2010 г., като и към настоящия момент липсвало изпълнение на договорните задължения на ответницата да предаде билките и отчете получената от нея сума, за което тя била поканена с писмо изх. № 114/30.11.2010 г. С датата на предявяване на записа на заповед ищецът обосновава претенцията си за обезщетение за забава върху главницата от 1000 лв. за периода 01.12.2010 г. до датата предхождаща депозиране на исковата молба – 06.06.2011 г.  в размер на 53,22 лв.

         В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника не депозира отговор по иска. В с.з моли за постановяване на решение съобразно доказателствата по делоот.

            След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от  фактическа страна следното:         

             На 20.06.2010 г. между страните по делото е подписан договор, по силата на който ищецът, в качеството му на възложител се задължил да предостави на ответницата в качеството й на изпълнител парична сума за закупуване на различни видове билки и плодове. Изкупените по поръчка на възложителя вещи, ответницата следвало да му предостави и отчете разликата от неразходваните получени от нея за тази цел  парични    средства. Уговорено било още, като обезпечение на задълженията й по договора, ответницата да се издаде запис на заповед за получаната авансово от ищеца сума. Още преди сключване на договора в писмена форма, на 15.06.2010 г. в счетоводството  на ищеца бил изготвен РКО № 1506, удостоверяващ получаването на сумата 1000 лв. за изкупуване на билки от ответницата, който бил подписан от същата.  На 15.09.2010 г. ответницата подписала и запис на заповед  за 1 000 лв. в полза на ищеца, с падеж на предявяване, който й бил предявен на 30.11.2010 г. За връщане на сумата 1000 лв. ответницата била поканена от ищеца с писмо с обратна разписка, с който бил определен и седмичен срок за изпълнение на това й задължение, считано от получаване на писмото на 01.12.2010 г. Към насотящия момент липсват доказателства установяващи изпълнение на задължението на ответницата по договора между страните, както и такива за възстановяване на получената от нея парична сума от 1 000 лв.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

           Искът за осъждане на ответницата да заплати сумата 1000 лв. се явява основателен и доказан. Сключеният между страните договор представлява такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. В качеството си на доверител по този договор, ответницата е следвало да изпълни задълженията си произтичащи от него, вкл. тези по чл. 284 ал.2 от ЗЗД. При липсата но отчетна сделка от нейна страна, то налице са и основанията за разваляне на договора поради виновното неизпълнение на договорните й задължения. В случая съобразно обстоятелствата изложени в исковата молба, следва да се приеме, че същата представлява и  искане за разваляне на договора. При това положение при наличие предпоставките на чл. 87 от ЗЗД, ответницата дължи връщане на получената по силата на облигационното отношение между страните  парична сума в размер на 1 000 лв.  С развалянето на договора всяка отстраните дължи връщане на полученото на отпаднало основание, съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД. Неоснователна са явява обаче претенцията по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 53,22 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2010 г. – 06.06.2011 г. Основанието на което се претендира обезщетението за забава е подписаният от ответницата запис на заповед. В случая предмет на иска не е задължението по менителничния ефект, а това това произтичащо от каузалната сделка.       Предявяването на записа на заповед за плащане на 30.11.2011 г., съдът не счита че може да бъде приравнено, като правна последица на волезявление за разваляне на договора между страните. И доколкото обезщетение за забава в хипотезата на чл. 55 от ЗЗД се дължи след отправяне на покана към длъжника, а в случая това е сторено с депозиране на исковата молба, то искът за акцесорното задължение за лихва следва да бъде отхвърлен.

       На осн. чл. 78 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по производството, съответно на уважената част от исковете, възлизащи на 314,27 лв.

        Воден от изложеното до тук, съдът

         

                                                            Р     Е     Ш     И

         ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***, на осн. чл. 55 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ПК “Единство” ЕИК 000492384, адрес гр. Разград, ул. “Ст. Караджа” № 9 сумата 1 000 лв., получена на отпаднало основание – развален договор за поръчка между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2011 г. до окончателното й изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на А.Д.М., ЕГН **********,*** на осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати на ПК “Единство” ЕИК 000492384, адрес гр. Разград, ул. “Ст. Караджа” № 9 сумата 53,22 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницато от 1 000 лв. за периода 01.12.2010 г. – 06.06.2011 г.

          ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ПК “Единство” ЕИК 000492384, адрес гр. Разград, ул. “Ст. Караджа” № 9 сумата 314,27 лв. за разноски по производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: