РЕШЕНИЕ

Номер 147 23.05.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от ЕТ “*****” срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 424,97 лв. неплатена ел. енергия за период от 21.01.2011г. до 05.07.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски. Поддържа иска си в съдебното заседание.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия. Поддържа становището си и в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно по делото, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. ****, ул. *** №** - имот на ищеца. По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 05.07.2011г. служители на “Е.ОН България Мрежи” АД извършили проверка на електромерното табло на ищеца, като е установено отклонение в измерването на потребяваната енергия от електромера на ищеца. Електромерът е демонтиран и заменен с друг. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН България Мрежи” АД е издадена справка за корекция /л.24 от делото/, видно от която е преизчислено и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от ищеца за периода 21.01.2011г. до 05.07.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН България Продажби” АД е коригирал дължимата от ищеца сума за периода, вменявайки му допълнително задължение в размер на 424,97 лв., за което го е уведомил с писмо от 24.12.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищеца не е бил технически изправен към момента на проверката – отчитал е по-малко от реално консумираната електроенергия. Грешката в отчитането е F= -32,98 %. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност. Коригираното количество елктроенергия технически е възможно да бъде доставено и потребено. Причината за неточното отчитане е установена в проведена метрологична експертиза и от констатациите следва, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера -срязяни са проводниците на напреженовите бобинки на фаза С /тя не работи/. Не е възможно да се определи реално доставеното количество енергия за периода нито точната дата от която е започнало неточното отчитане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната е договорно установено и се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е принципно възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и клаузите на които ответникът се позовава в случая не му дават тези права, тъй като не произвеждат правно действие. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа категорично, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Констатираната външна намеса може да даде възможности само за предположения в една или друга насока, но не и за реални изводи. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО – в същото решение се приема, че такава намеса е ирелевантна, доколкото няма доказателства за автора на виновното поведение/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на потребителя. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради изложеното претендираната от ответника “Е.ОН България Продажби” АД сума от424,97 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 21.01.2011г. до 05.07.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищеца и искът му следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски, които са в размер на 350 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от ЕТ “****” ЕИК 200746646 с адрес на управление – с. ****, ул. **** №**, че ищецът не дължи на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 сумата от 424,97 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 21.01.2011г. до 05.07.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 да заплати на ЕТ “*****” ЕИК 200746646 с адрес на управление – с. ***, ул. *** №**, сумата от 350 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: