Р Е Ш Е Н И Е

Номер 182 17.05.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети май две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№88 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД срещу С.А.Ц., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 3 643,54 лв. за ползвана вода за периода 01.07.2009 г. – 12.10.2011 г. по партида с абонатен №****/ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 103,09 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2095 г. – 12.10.2011 г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Към исковата молба са приложени договор, препис от карнет за отчетените количества, общи условия. Иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че не е живял на адреса в процесния период.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Със заповед №3684/16.11.2011 г. РРС по гр.д.№2047/2011 г. е разпоредил ответникът С.А.Ц. да заплати на “Водоснабдяване Дунав”ЕООД сумата 3 643,54 лв. за консумирана вода за периода 01.11.2009 г. – 03.09.2011 г. ведно със законната лихва върху сумата от 14.11.2011 г., 103,09 лв. за забава и 25 лв. разноски по делото. Срещу тази заповед ответникът е подал възражение и в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск.

Според представения по делото карнет на 10.05.2011 г. в дома на ищеца са отчетени 1514 куб.м. вода. Срещу тази сума е посочен подпис на потребителя. Преди това с молба от 31.03.2000 г. ищецът е поискал партидата в жилището в гр.Л., ул.»***», №* да бъде презаписана на негово име.

По делото е разпитан свидетелят М. П., специалист контрол приходи район Л. към «Водоснабдяване Дунав»ЕООД. В показанията си същият сочи, че 19 поредни месеца преди м.май показанията на водомера не са отчетени, тъй като не е осигурен достъп. При извършено разследване от свидетеля същият установил, че през м.февруари съседите са влизали в имота и са спрели водата от спирателния кран, тъй като имало голям теч към основите на къщата. Свидетелят уведомил ответника за възможността да поиска проверка на водомера, но последният не предприел нищо и отказвал достъп до водомера следващите месеци.

В хода на съдебното производство ответникът бе уведомен и от съда за възможността, регламентирана в чл.17 ал.4 на Общите условия да заяви искане за извършване на метрологична експертиза на водомера. Същият е получил съобщението и не е заявил такова искане.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.11.2009 г. – 08.09.2011 г. правилно са издадени на ответника 4 бр. Фактури на базата отчетените в служебния карнет данни. На 18.09.2011 г. с протокол е прекратено и водоснабдяването на обекта, за което също е издадена фактура. Размера на задължението на ответника по счетоводните записвания е 3 645,88 лв., а лихвата за периода до подаване на заявлението – 102,09 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно водоподаването се прилагат общите условия, одобрени от ДКЕВР, Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В съответствие с тях ответникът следва да заплати ползваното от него, респ. отчетеното от проверката, извършена в негово присъствие количество.

В съответствие с разпоредбата на чл.42 от общите условия ответникът дължи и законна лихва при неизпълнение на задължението за заплащане на услуги, която в случая е в размер на 102,09 лв. В останалата част вторият от обективно съединените искове следва да се отхвърли.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството в размер на 120,81 лв. д.т. и 100 лв. възнаграждение за вещото лице и 200 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като предявените искове са основателни.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Ц., ЕГН **********,***, че същият дължи на ”Водоснабдяване Дунав” ЕООД , ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Сливница”, №3А сумата 3 643,54 лв. /три хиляди шестстотин и три лева и петдесет и четири стотинки/ за предоставени ВиК услуги за периода 01.11.2009 г. – 03.09.2011 г., ведно със законната лихва от 14.11.2011 г., сумата 102,09 лв. /сто и два лева и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.07.2011 г. – 12.10.2011 г. и 25 лв. за разноски по производството, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3684/16.11.2011 г. по ч.гр.д.№2047/2011 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част до първоначално предявения размер от 103,09 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.А.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Водоснабдяване Дунав” ЕООД , ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Сливница”, №3А сумата 420,81 лв. /четиристотин и двадесет лева и осемдесет и една стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2047/2011 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: