Р Е Ш Е Н И Е

           Номер 154                       08.05.2012 г.                                   гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На втори май                                    две хиляди и дванадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №100/2012 г.

 

          Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ.

          Депозирана е молба от “А. Б”ООД срещу “В. МГ”ЕООД за заплащане на сумата 5 930,85 лв., представляваща цена на стоката по договор за покупко-продажба. Претендира и за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Сочи, че между страните е бил сключен договор за продажба на алуминиеви профили и аксесоари, във връзка с доставките по който са били издадени осем фактури, от които само първата частично платена, че стоката е била предадена от ищеца на ответника и приета от последния.

          Ответникът не заявява становище по иска.

          Предявеният иск е допустим.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Между ищеца и ответника по делото са съществували търговски взаимоотношения. Във връзка с тези отношения са издадени осем фактури на обща стойност 5 949,40 лв., в които е отбелязано, че плащането ще стане по банков път. В същите е посочено, че стоката е получена от представител на ответника и има негов подпис.С писмо от 09.08.2011 г. в отговор на нотариална покана ответника е декларирал, че размера на задължението му е 5 930,85 лв. и е предложил разсрочено плащане до 15.11.2011 г.

          От тези фактура само част от сумата по първата е платена според изявлението на ищеца , а именно 18,52 лв. За плащане на други суми не са представени доказателства от страна на ответника.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 5 930,85 лв. е основателен и доказан. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В случая стоката е получена, фактура е издадена и е уговорено последващо плащане по банков път, което не е извършено. Ето защо ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 5 930,85 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

          На осн. чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 434,74 лв., тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска.

          По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И :

 

                   ОСЪЖДА “В. МГ”ЕООД, ЕИК ****** със седалище гр.Р., ул.”М.”, №** ДА ЗАПЛАТИ на “А. Б”,ООД със седалище гр.С. и адрес на управление ж.к.”Д. *”,ул.”И. Б”, №*, ЕИК ********* сумата 5 930,85 лв. /пет хиляди деветстотин и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки/ представляващи равностойността на доставена от ищеца и незаплатена от ответника стока ведно със законната лихва от 21.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и 434,74  лв. /четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: