Р Е Ш Е Н И Е

Номер 133 09.05.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети април две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№120 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 КТ т.1,2 и 3.

Депозирана е искова молба от Ю.С.Х., с която са предявени обективно съединени искове срещу ПГ по ВМЗ “Александър Стамболийски” гр.Лозница за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на същата на преди заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 3426 лв. Претендира и за заплащане на разноските по делото. Сочи, че е член на синдикалната организация в ответното училище към “Синдикат Образование” при КТ “Подкрепа” и въпреки липсата на съгласие от синдикалната организация работодателят е предприел уволнението й. Освен това ищцата страдала от заболяване, което я поставя под закрила по смисъла на чл.333, ал.1 от КТ, но без да има съгласие от Дирекция “Инспекция по труда” работодателят прекратил правоотношението й.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва становището на синдикалната организация недаваща съгласие за съкращаването на ищцата, както и отказа на Дирекция “Инспекция по труда” да даде съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата Ю.Х. е работила в ответното учебно заведение от 1995 г. по трудово правоотношение с длъжност касиер. Последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 29.03.2011 г., като е посочена длъжността й “касиер счетоводство” при пълно работно време.

С Решение от 14.09.2011г. е решено да се съкрати щата в предприятието, като длъжността касиер е съкратена. С писмо изх.№1019/18.10.2011 г. директора на ответното училище е поканил ищцата в срок от 3 работни дни да предостави информация дали попада в някоя от категориите защитени лица по чл.333 от КТ, като представи и документ, който удостоверява това обстоятелство. С декларация от 21.10.2011 г. ищцата е уведомила работодателя, че е член на КТ “Подкрепа” при ПГ по ВМЗ и че боледува захарен диабет тип 2. В декларацията е посочено, че прилага удостоверение за заболяване, епикриза, протокол от здравна каса. На 17.11.2011г. е издадено решение на ТЕЛК - гр. Разград, видно от което ищцата страда от заболяване “Захарен диабет”. Работодателят е поискал разрешение от инспекцията по труда за предприемане уволнението на ищцата, но с писмо от 24.11.2011г. Директора на Дирекция “Инспекция по труда” е отказал да даде такова разрешение. Писмото е получено в учебното заведение на 28.11.2011г. На 30.11.2011г. Със

заповед №235 е предприето прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, като в заповедтта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата и премахване на длъжност “касиер счетоводство”.

След прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата и е начислена сумата 1 688,40 лв. обезщетение по чл.220 за неспазено предизвестие и по чл.222 466,51лв/, като чистата сума за получаване е 1479,55 лв /1013,04лв по чл.220 и 466,51лв по чл.222, видно от фишовете на л.55 и л.56 от делото/. Чистите суми са преведени по смекта на ищцата. Последната признава тяхното получаване по банков път.

Видно от представената регистрационна карта от Бюрото по труда Ю.Х. е регистрирана като безработна след прекратяване на трудовото правоотношение. През м.ноември – последният отработен цял месец от нея в ответното училилище същата е получила брутно трудово възнаграждение от 571,20 лв /л.9/.

Изложените обстоятелства налагат следните изводи: Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразно и следва да се отмени. Това е така, тъй като ищцата страда от заболяване /захарен диабет/ по смисъла на чл.1, т.6 от Наредба №5 /1987г. на МНЗ за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Фактът на заболяването се установява от представеното експертно решение на ТЕЛК и доводите на ответната страна, че същото решение било необоснованио или нередовно не могат да се приемат за основателни. В този случай прекратяването на трудово правоотношение поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата е допустимо само след предварително разрешение от испекцията по труда. Такова разрешение в случая не е получено от работодателя – изрично му е отказано даването на такова разрешение. Въпреки това работодателят е предприел уволнението на ищцата, а това налага съдът на основание чл.344, ал.3 от КТ да отмени заповедтта за уволнение без да разглежда спора по същество.

Ето защо ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата от нея длъжност – “касиер счетоводство”.

Ищцата има право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа след уволнението. Оставането без работа в настоящия случай е удостоверено с писмени доказателства, издадени от БТ. Размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на брутно месечно трудово възнаграждение от 571,20 лв. и то следва да бъде присъдено от първоинстанционния съд от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото /тъй като Съдът следва да вземе предвид всички факти, осъществили се до този момент/ и е в размер на 2484,72 лв. / за четири месеца и седем работни дни/. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, каквато претенция е заявена в хода на устните състезания. В останалата част иска на ищцата следва да бъде отхвърлен като неоснователен .

Предявеното с писмения отговор възражение за прихващане е частично основателно и доказано. На ищцата като обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, т.е. за това че трудовото й правоотношение е прекратено на определено основание и в срок до един месец тя не си е намерила работа, е платена сумата 466,51 лв. В случая след отмяна на това прекратяване с обратна сила отпадат всички негови последици, вкл. и правото на ответника да получи обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Тъй като сумата 466,51 лв лв. е получена на отпаднало основание, за ищцата възниква задължението да я върне. Това последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението по трудовото правоотношение от работника/служителя няма отношение към добросъвестността по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ. Добросъвестността по смисъла на този текст се преценява към момента на получаване на сумата, но само в хипотезата на начална липса на основание. Ето защо заявеното възражение за прихващане следва да бъде уважено до размера на сумата 466,51 лв, но не в заявения от ответника размер, тъй като ищцата дължи връщане само на това, което е получила/в случая по банков път/.

Частично основателно е възражение за прихващане със сумата, получена от ищцата като обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестието. Последното подлежи на прихващане с обезщетението по чл.225 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, в случая ищцата, а именно оставането й без работа. И в този случай на връщане подлежи сумата, която ищцата е получила – 1013,04 лв.

След извършване на прихващанията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1005,17 лв., като до размера на 2484,72 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен като погасен чрез възражение за прихващане, а в останалия му размер до 3426 лв като неоснователен поради недоказаност .

С оглед основателността на исковете на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата 300 лв. за направените разноски.

За двата неоценяеми иска ответникът следва да заплати държавна такса в размер на по 30 лв., а за оценяемия – 50 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението, наложено на Ю.С.Х., ЕГН ********** от гр.Лозница със заповед №235/30.11.2011 г. на директора на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и Я ВЪЗСТАНОВЯВА на преди заеманата от нея длъжност “касиер счетоводство”.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.Х., ЕГН ********** от гр.Лозница сумата 1005,17 лв. обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 01.12.2011 г. -10.04.2012 г. вкл. ведно със законната лихва от 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и 300 лв. /триста лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до размера на 2484,72 като погасен с възражение за прихващане на насрещно вземане за връщане на обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 1013,04 лв. и на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 466,51 лв. и като НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата част до първоначално предявения размер от 3426 лв.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 110 лв. /сто и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: