Р Е Ш Е Н И Е

Номер 156 08.05.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На втори май две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№252 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от С.С.А., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Л.”ООД за заплащане на сумите 1 210 лв.неизплатено трудово възнаграждение за периода август – ноември *** г., 310 лв. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и 295,40 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за забава в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на предявяване на исковете. Сочи, че с ответника е била в трудово правоотношение, което е прекратено, както и че не са му изплатени част от трудовите възнаграждения, както и че при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал неползван платен годишен отпуск. В с.з. на *** г. ищецът оттегли иска си за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и производството по делото бе прекратено.

Ответникът оспорва исковете по размер. Твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение и е ползвал платения си годишен отпуск.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът редовно е получавал трудовото си възнаграждение и е ползвал платения си годишен отпуск.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. Последното допълнително споразумение по договора е от *** г. и с него е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 270 лв. Трудовото правоотношение е прекратено на *** г. поради намаляване обема на работа. Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода август-ноември *** г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 037,01 лв., от които чиста сума за получаване 812,93 лв. Получил е аванс от 100 лв. на *** г. Размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец е 310 лв. за м.септември *** г. Начислено му е обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 226,03 лв. Според ведомостите за заплати ищецът е ползвал своя платен годишен отпуск от *** дни. Обезщетението за забава от датата, на която е следвало да се изплащат трудовите възнаграждение до датата на исковата молба е 21,69 лв. Законната лихва върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ считано от *** г. до датата на исковата молба е 4,10 лв. В с.з. вещото лице поясни, че обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ е изчислено на базата на основното и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, така както са уговорени в трудовия договор и допълнителните споразумения, а брутното трудово възнаграждение за м.септември е формирано въз основа на заработката за този месец. В счетоводството на ответника ищецът не представил декларация, че е безработен, за да му бъде изплатено обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ.

Според представените доказателства от БТ след прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът се е регистрирал като безработен.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1 210 лв. за периода август-ноември *** г. е частично основателен и доказан до размера на 712,93 лв. чиста сума. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищеца е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично. В останалата му част до първоначално предявения размер искът за заплащане на трудово възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като в допълнителните споразумения и във ведомостите за заплати не са отразени суми в тези размери.

Претендираното от ищеца обезщетение за забава е 100 лв., но според изчисленията в експертизата законната лихва върху сумите за съответните периоди е 21,69 лв. В останалата част иска следва да бъде отхвърлен като недоказан. Обезщетение за забава върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ не следва да се присъжда, тъй като преди подаването на исковата молба ищецът не е поискал заплащането на такова, респ. не е представил и съответната декларация.

Искът за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ е частично основателен до размера 226,03 лв. чиста сума за получаване. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е сред посочените в този текст и след прекратяване на същото той е останал без работа. Обезщетението следва на бъде начислено в размер на полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец. В случая не може да се определи този месец, тъй като за м.септември работниците са имали допълнителни възнаграждения над основното възнаграждение и това за прослужено време. Ето защо размера следва да се определи върху уговорените в трудовия договор възнаграждения. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед основателността на исковете на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 150 лв. за направените разноски, а по сметка на съда –80 лв. разноски по делото и 150 лв. д.т. /три иска с д.т. по 50 лв. за всеки от тях/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр. Р. и адрес на управление бул. ”Б.”, № ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН **********,*** сумата 712,93 лв. /седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ неизплатена част от трудовото възнаграждение като чиста сума за получаване за периода август-ноември *** г. вкл. ведно със законната лихва върху сумата от *** г. до окончателното й изплащане, сумата 21,69 лв. /двадесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава до *** г., сумата 226,03 лв. /двеста двадесет и шест лева и три стотинки/ обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ като чиста сума за получаване и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр. Р. и адрес на управление бул. ”Б.”, № ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН **********,*** сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул. ”Б.”, № ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 150 лв. /сто и петдесет лева / и 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 15.05.2012 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: