Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На двадесет и девети Март, 2012година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно
дело № 25 по описа за 2012година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Теди – 2002 ” ЕООД – Р., ЕИК *********, представлявано от Управител Д.
Д., против наказателно постановление № 25-2501398/21.12.2011г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т., с което на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2
от КТ, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв., за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.125, ал.1 от Наредба №
7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, в която счита същото за
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон,
оспорва фактическата обстановка, моли съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Р.,
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
14.11.2011г. контролни органи от Д „ ИТ” – Т.,
М. М. ст. Инспектор, Кр. К. – гл. инспектор и М. И. – гл. инспектор, в
присъствие на управител на „ Теди – 2002 ” ЕООД – Р.,
извършили проверка по работни места в шивашки цех за саи на обувки в с. Е.,
обл. Р.,
ул. „ И. „ № *
по спазване на трудовото законодателство. При проверката констатирали
множество нарушения, едно от които, че „ липсва работеща принудителна аспирация
на работните места в голяма шивалня – има въздуховоди в рамките на цеха, но
никой от краищата им не извеждат изпаренията от лепилото от работната среда”.
При проверката с лепилото работят множество работничики. Лепилото е „ PLIOBOND 551/ T” ,
със съдържание на циклохексан, ацетон, въглеводороди и при вдишване може да
причини химическа пневмония. За констатираното нарушение, контролните органи
съставят констативен протокол, подписан и от представителя на жалбоподателя. На
22.11.2011г. в офис Р. на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Т. на жалбоподателя е извършена проверка
по документи, като от изготвения констативен протокол в присъствие на
Управителя, посоченото нарушение е описано по идентичен начин и в т. 3 в
предписанията е указано „ в голямата шивална зала на цех за производство на саи
за обувки – с. Е., ул. „ И. „ № * да се осигули и поддържа в
изправност принудителна вентилация, съгл. чл.125, ал.1 вр. чл.126, ал.1 от Наредба № 7 на
МТСП и МЗ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.На жалбоподателя в
качеството му на работодател за констатираното на 14.11.2011г. нарушение е
съставен в негово присъствие АУАН № 25-2501398/22.11.2011г., в което
нарушението е описано по идентичен с констативен протокол начин, квалифицирано
е като такова по чл.7, ал.1
вр. ал.2
от ЗЗБУТ вр. чл.125, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. В графа „ възражение”, представляващият дружеството е
вписал, че към дата 22.11.2011г. всички въздуховоди са свързани към
принудителната вентилация, която е включена и работи. Пред адм. наказващия
орган, входирани с дата 01.12.2011г., нарушителят депозирал писмени възражения,
в които заявил, че към 22.11.2011г. принудителната вентилация в проверяваният
цех работи.
На 21.12.2011г. било издадено и процесното НП, в което
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, квалифицирано като такова по чл.7, ал.1 от
ЗЗБУТ вр. чл.125, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване,
а адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка
с чл.413, ал.2 от КТ,
наложил на жалбоподателя адм. наказание „ имуществена санкция” в размер на 1500,00лв.
НП било връчено по пощата на жалбоподателя на 27.12.2011г., жалбата срещу него
постъпила при административнонаказващия орган на 05.01.2012г.
Свидетелите М. И. и Кр. К. разпитани в с.з., по същество потвърждават
изложеното в АУАН, а именно, че при извършване на проверката по работни места в
контролирания обект е установено, че въздуховодите на принудителната вентилация
са разкачени, не изпълняват функциите за които е изградена системата. В цеха се
работи със силно летливо и токсично лепило, усеща се остра задушлива миризма,
т.е. осъществява се трудов процес, без да е налице и да функционира
принудителна вентилация. Показанията на св. С. не кореспондират, както с
останалите гласни доказателства, така и с писмените такива приложени в адм.
наказателната преписка. Видно от Заповед № 12/10.11.2011г. на Управителя на
дружеството, е че от 11.11.2011г. по принудителната
вентилация в проверявания цех са предприети ремонтни работи, т.е. безспорно се
установява, че въздуховодите са били разкачени от тази дата. В констативният
протокол от 14.11.2011г. е отразено, че в цеха се работи с лепило „ PLIOBOND 551/ T”,
на който факт няма възражение. Едва на 18.11.2011г. със Сертификат за контрол №
БЗУТ – 833 е проведена проверка и е пусната в експлоатация вентилационната
инсталация в цеха. В този смисъл,
жалбоподателят, оспорвайки фактическите констатации така както са отразени в
АУАН, респективно в обжалваното НП, не оборва с доказателства от фактическа
страна описаното и санкционирано нарушение. По делото безспорно се установява,
че към датата на проверката 14.11.2011г. в шивашки цех за саи на обувки в с. Е.,
обл. Р. ,
ул. „ И. „ № *,
работници извършват работа с лепило „ PLIOBOND 551/ T”,
без да е налице функционираща принудителна аспирация. В този смисъл съдът
намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на
жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление, както и Актът за
установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми,
въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
Събраните в хода на адм.наказателното производство
писмени и гласни доказателства, не
налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от
наказващия орган.
Относно възраженията на жалбоподателя, съдът счита, че
същите са неоснователни. От събраните доказателства
безспорно е установено, че към датата на проверката по
работни места в контролирания обект е налице нарушение съгласно чл.125,
ал.1 от Наредба
№ 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, работодателят / качество, което не се оспорва от
жалбоподателя/ не е изпълнил административното си задължение да изпълни
необходимото, така щото да създаде здравослвни и безопасни условия на труд,
като осигури принудителна
вентилация.
Съдът намира за адекватно наложеното наказание. Наложеното
наказание е към предвидения минимум с оглед несъмненото
извършване на нарушението, отчетени са неговата тежест,
подбудите за извършването му и другите смекчаващи вината обстоятелства от административнонаказващия
орган
който правилно е определил наказанието на жалбоподателя.
По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 25-2501398/21.12.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Т., с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, на „ Теди – 2002
” ЕООД – Р., ЕИК *********, представлявано от Управител Д. Д. в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за
нарушение на чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.125, ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: