Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 20.04. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 83 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.А.И. против наказателно постановление № 1948/11
от 17.11.2011г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с което за извършено
нарушение на чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 150 лв., а за нарушение по чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена
наказание глоба в размер на 150 лв. и му е наложено наказание лишаване отправо
да управлява МПС за срок от 2 месеца. На основание наредба № Із-1959 на МВР на жалбоподателя са
отнети 9 контролни точки.
Жалбоподателят намира НП за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, при редовност в призоваването не се
явява и не изпраща представител.
АНО, представляван от свой юрисконсулт, моли НП да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
07.11.2011г., съставен на жалбоподателя, за това, че “за това, че на
06.11.2011г. около 17ч. по път ІІІ-214 в с.Я. посока гр. И. на ул. **** управлява
собствения си лек автомобил **** с рег.
№ ******и до кръстовището с ул. *****, И.
не пропуска преминаващия отляво на дясно по пътно платно пешеходец Е.Е.И. и с
лявото си странично огледало за задно виждане я блъснал. След настъпилото ПТП И.
е напуснал мястото без да уведоми МВР и да окаже помощ на пострадалата.”
Гореописаните
деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. 116 и чл. 123, ал.1, т.2, б. а,б,в ЗДвП.
Жалбоподателят
вписал в акта възражения, че е предложил на пострадалата да я закара до болница
но тя отказала и се качила в друг автомобил след което заминала, в последствие
си тръгнал и жалбоподателя.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.5/,
показанията на актосъставителя, свидетеля по акта, показанията на пострадалата Е.И.
и баща й Е. И.. Съдът кредитира показанията на тези лица като пълни,
последователни и логични. Съдът не кредитира с доверие обясненията на
нарушителя, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са
консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
Наложените наказания са съобразени
с обществената опасност на деянията и дееца, и се явяват правилно определени.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 1948/11 от 17.11.2011г. на началник сектор ПП при
ОДМВР Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: