Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  221                    02.05.2012 година                    Град  Разград

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Разградският районен съд                                    наказателен  състав

На  20.04.                                                                 Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

     Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 83 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.А.И. против наказателно постановление № 1948/11 от 17.11.2011г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с което за извършено нарушение на чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лв., а за нарушение по чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена наказание глоба в размер на 150 лв. и му е наложено наказание лишаване отправо да управлява МПС за срок от 2 месеца. На основание наредба  № Із-1959 на МВР на жалбоподателя са отнети  9 контролни точки.

Жалбоподателят намира НП  за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

АНО, представляван от свой юрисконсулт, моли НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата  неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 07.11.2011г., съставен на жалбоподателя, за това, че “за това, че на 06.11.2011г. около 17ч. по път ІІІ-214 в с.Я. посока гр. И. на ул. **** управлява собствения си лек автомобил  **** с рег. №  ******и до кръстовището с ул. *****, И. не пропуска преминаващия отляво на дясно по пътно платно пешеходец Е.Е.И. и с лявото си странично огледало за задно виждане я блъснал. След настъпилото ПТП И. е напуснал мястото без да уведоми МВР и да окаже помощ на пострадалата.”

Гореописаните деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл.  116 и чл. 123, ал.1, т.2, б. а,б,в ЗДвП.

Жалбоподателят вписал в акта възражения, че е предложил на пострадалата да я закара до болница но тя отказала и се качила в друг автомобил след което заминала, в последствие си тръгнал и жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.5/, показанията на актосъставителя, свидетеля по акта, показанията на пострадалата Е.И. и баща й Е. И.. Съдът кредитира показанията на тези лица като пълни, последователни и логични. Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.

Посочените като извършени от жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на законодателството, съгласно ЗДвП.

Наложените наказания са съобразени с обществената опасност на деянията и дееца, и се явяват правилно определени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1948/11 от 17.11.2011г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: