№261 22.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на четвърти май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №191 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.С. ***, срещу Наказателно постановление №****/** от 02.08.2011г.
издадено от началник РУП към ОД на МВР Р., с което на жалбоподателя
на основание чл.100 ал.1 т.1 пр.1, чл.100а л.1 т.1 пр.2, чл.100 ал.1 т.2 пр.1 и
чл.175 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 10 лв, за
първото, второто и третото нарушение, глоба
в размер на 200 лв както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за четвъртото нарушение. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателя, поддържа жалбата.
В съдебно заседание, представителят на наказващия орган, счита жалбата за
неосноателна, а НП като законосъобразно да бъде потвърдено.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление, на жалбоподателя са
нолажени четири административни наказания, за нарушения на чл.100 ал.1 т.1
пр.1, чл.100 ал.1 т.1 пр.2, чл.100 ал.1 т.2 пр.1 и чл.175 ал.1 т.3 пр.2 от
ЗДвП. В наказателното постановление от фактическа страна е отразено, че при
извършена проверка на жалбоподателят като водач на МПС на «22.07.2011г. около 18,50ч,
в с.Я. се установи, че водача не носи СУМПС КТ и СРМПС. Водачът напуска мястото
на проверката с автомобила си и заминава в неизвестна посока-осуетява
проверката». Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №****/22.07.2011г.
съставен на жалбоподателя от мл. ПИ при РУП гр. Р., с който е
прието, че е нарушил чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.2 и чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Пред РРС са разпитан като свидетел полицейските служители Д.Ц. – актосъставител М.М. –
свидетеля по акта, които в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и
НП. Двамата били на работа процесния ден в с.Я. и спрели за проверка автомобил
«О. В.», управляван от жалбоподателя. Св. Ц. поискал СУМПС и
останалите документи за проверка, като водачът отказал да ги даде с обяснението,
че нямали право да му извършват проверка, тъй като си имало квартален полицай
на селото. Св.Ц. започнал да пише АУАН, като жалбоподателят се държал грубо,
непрекъснато викал и заявил, че нищо няма да подписва. Св.М. спрял автомобил с двама
души, които да бъдат евентуално свидетели на отказа. Те били заплашени от
жалбоподателя, при което казали, че не искат да имат нищо общо и си тръгнали. Жалбоподателят
също си тръгнал като отказал да изпълни каквото и да било, въпреки
предупреждението на св.Ц., който му обяснил, че ще впише в акта, за осуетяване
на проверката. Довършил съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателят,
който си тръгнал пеш, след като заключил автомобила. Не бил потърсен от
полицейските органи за връчването на АУАН. Св. Ц. по-късно направил
справка по имената и адреса на
жалбоподателя, и тогава установил, че същият притежава СУМПС.
По делото е разпитан като свидетел Б. С. – син на жалбподателя, който
установява, че документите на управлявания от баща му автомобил него ден са
останали у него.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални
нарушения при изготвянето на АУАН и такива довели до осуетяване правото на
защита на жалбоподателя. Производството пред административния орган започва със
съставянето на АУАН по реда на чл.40 и сл. от ЗАНН. Спазването на процедурата
по съставянето и връчването му е от значение по отношение гарантиране правото
на защита на нарушетиля, понеже със същия се повдига обвинение за извършено
нарушение както от фактическа така и от правна страна. В случая АУАН е съставен
в отсъствието на нарушителя, което не е отбелязано в него. В действителност
жалбоподателя сам е отказал да присъства при съставяне на акта, който по тази
причина не му е и предявен, но контролния орган не е осигурил присъствието на
свидетел, който е следвало да положи подпис за удостоверяване на отказа,
съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН. Тук съдът намира, че достоверни относно
съставянето на акта са показанията на актосъставителя – св.Ц., от които се
установява, че същият не е съставен изцяло в присъствието на нарушителя, а не
показанията на св.М., в обратния смисъл, тъй като първите показания се
подкрепят и от приложения АУАН. Т.е. процесния акт е бил изготвен след като
жалбоподателя е напуснал мястото, където е бил изготвен. На следващо място дори
и да се приеме, че съставянето и предявяването на акта в отсъствие на нарушителя
не е дотолкова съществено нарушение, съдът намира, че контролния орган не е
направил необходимото за връчването му, поради което е нарушена разпоредбата на
чл.43 ал.4 от ЗАНН, разписваща правилата за връчване на акта, когато е съставен
в отсъствие на нарушителя. Св.Ц. установява, че след съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя, същият не го е търсил или предприел указаните в
цитирания текст действия по връчването му. Така не става ясно, дали в
действителност жалбоподателят е бил наясно с нарушенията, за които е обвинен,
че е извършил. АУАН поставя началото на административнонаказателното
производство и запознаването на наказаното лице с неговото съдържание. По
принцип не всяка нередовност в акта е пречка за издаване на НП, тъй като с
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН е дадена възможност наказващия орган за
издаде постановление и при допусната нередовност. В нарушение обаче на чл.52
ал.4 от ЗАНН, се произнесъл по преписката, без да провери акта с оглед неговата
законосъобразност.
На следващо място, в процесния АУАН, жалбоподателя е обвинен в извършване
на три нарушения, а с НП са му наложени четири наказания за това, че водачът не
носи съответните документи при управление на МПС – СУМПС, КТ и СРМПС и напуска мястото на проверката, като заминава
с автомобила в неизвестна посока. Съдът намира, че установената фактическа
обстановка в с.з. е различна от описаната в акта и НП. От показанията на св.Ц.
се установява, че жалбоподателят е отказал да му предаде каквито и да било документи при
проверката, като е напуснал и мястото на същата. Свидетелят по-късно при
направена справка по имена и ЕГН на водача, които вече е отразил, е установил,
че същият притажава СУМПС. В момента на проверката, това не е било ясно. Установените факти изцяло се подвеждат под
състава на нормата на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, а не както е отразено в НП – по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По смисъла на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП се наказва водач,
който откаже да предаде документите си на контролните органи или по какъвто и
да е начин осуети извършване на проверка. Беспорно според съда е установено
обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да предаде за проверка поисканите
документи и е осуетил извършване на проверка от контролните органи. Т.е. е
осъществил състава на чл.175 ал.1 т.3 и в двете хипотези на тази норма, а не
състава на пр.1, пр.2 и пр.3 на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Поради което съдът
намира, че деянието извършено от жалбоподателя е съставомерно административно
нарушение по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, поради което е следвало да му бъде
наложено и съответното наказание за едно нарушение. В това производство, съдът
не може да упражнява правомощията на наказващия орган, да изменя обвинението,
поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №1047/11 от 02.08.2011г. на началник РУП към ОД на МВР Р., с което на С.С.С., на основание
чл.100 ал.1 т.1 пр.1, чл.100 ал.1 т.1 пр.2, чл.100 ал.1 т.2 пр.1 и чл.175 ал.1
т.3 пр.2 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на по 10 лв, за първото,
второто и третото нарушение, глоба в
размер на 200 лв както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за четвъртото нарушение.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: