РЕШЕНИЕ
№ 224
11.05.2012г. град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
районен съд
На 20.04.2012
година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното
от съдията АНД № 194 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от «*****» ООД, против НП № 1594-170048783 от 07.02.2012г., на директор на офис Разград при ТД на НАП -
Варна, с което на жалбоподателя, за нарушения на чл.7 ал.3 КСО са наложени четири имуществени санкции в
размер от по 500 лв. на осн. чл.355 ал.1 от КСО. Моли се за отмяна на
НП, като се излагат подробни съображения.
В съдебното заседание на РРС, при редовност в
призоваването за жалбоподателят не се явява представител.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП –
Варна офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата.
За РРП, при редовноств призоваването, не се явява
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Срещу жалбоподателя бил сътавен АУАН, от инспектор
по приходите при Териториална дирекция
на НАП гр.Варна офис гр. Разград, за това, че при извършена проверка на «******»
ООД, приключила с протокол от
05.12.2011г., се установило, че това
дружество в качеството си на работодател и осигурител не е внесло по сметката на компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП Варна,
офис Разград, осигурителните вноски да ДОО, които са за сметка на осигурителите и осигурените
лица в законоустановения срок по чл. 7, ал. 3
КСО, т.е. до края на месеца, следващ месеца през който е положен труда,
както следва, за:
1.
м.
Юли 2011г. с декларирана вноска за ДОО – 1424.51 лева. Същата не е внесена до
датата на АУАН при дължимост до 31.08.2011г.
2.
м.
Август 2011г. с декларирана вноска за ДОО – 1370.96 лева. Същата не е внесена
до датата на АУАН при дължимост до 30.09.2011г.
3.
м.
Септември 2011г. с декларирана вноска за ДОО – 1353.84 лева. Същата не е
внесена до датата на АУАН при дължимост до 31.10.2011г.
4.
м.
Октомври 2011г. с декларирана вноска за ДОО – 1370.96 лева. Същата не е внесена
до датата на АУАН при дължимост до 30.11.2011г.
Актосъставителят квалифицирал процесните нарушения
по чл. 7, ал.3 КСО.
Представителят на жалбоподателя, вписал в акта
възражение, че вноските не са внесени поради междуфирмена задлъжнялост.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в
гореописания АУАН правни норми, и наложил на жалбоподателя процесните санкции.
По доказателствата.
По изложените
обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка
за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени
доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з.,
показанията на актосъставителя, които са логични последователни и
кореспондиращи, с останалите доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от
правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.
Следва да се
отбележи, че липсата на парични средства за изпълнение на това задължение, не
освобождава длъжника от отговорност /арг. от чл.81 ал.2 от ЗЗД/. Липсата на
финансов ресурс не е оневиняващо жалбоподателя
обстоятелство. Очевидно същите съображения е имал предвид и
законодателят, когато е създал новото правило на чл. 7, ал. 3 КСО, според
което, в случаите когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени,
осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 - 2 до края на месеца, през
който е месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е
задължен, да внася осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто
смисъл е и дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е
субект на това задължение. Нарушението са били правилно квалифицирани по чл.355
ал.1 от КСО, като е наложено минималното предвидено наказание – в случая
имуществена санкция в размер на по 500лв. за всяко едно нарушение, не може да
се поставя въпрос за нейното намаляване.
Възражението,
че в описанието на нарушението не се съдържа броя на лицата, работещи по трудов договор,
възнаграждението на отделните работници, както и размера на дължимите вноски, е
правно несъстоятелно. Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване се
внасят от осигурителя по сметка на компетентната НАП без да се посочва за кои лица
са правят тези вноски. Тези факти и обстоятелства се декларират от осигурителя в декларация образец 1, която
той е задължен да подава по силата на чл.2, ал.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г.
във връзка с чл.5, ал.4 от КСО. Ето защо в случая не е било необходимо
актосъставителя и административнонаказващият орган да описват наетите по трудов договор лица и трудовите им
възнаграждения. Данните за дължимите осигурителни вноски и техния размер са
извлечени от декларация, подадена от дружеството. Поради това не може да се
твърди, че дружеството не е запознато с тези факти и това е нарушило правото му
на защита. Така и Решение № 46 от
06.03.2012 година на Разградският
административен съд, по КАН дело № 22 по
описа за 2012 год.
По възражението, че жалбоподателят бил
изплатил възнагражденията за процесните месеци, поради което нарушението е
следвало да се квалифицира по ал.1, а не по ал.3 на чл. 7 КСО.
Доказателства, че е изплатил възнагражденията за процесните месеци, не
са ангажирани от страна на жалбоподателя, нито в хода на адм. наказателното производство, нито в съдебното производство.
Обстоятелството,
че възнагражденията за месеците юли, август, септември и октомври 2011г. не са
били изплатени, се доказва по несъмнен начин от приложените от АНО по делото
писмени доказателства - Справка за
задълженията на осигурител по Декларация обр. 6 /актуално състояние/ за
периода от 01.02.2011г. до 05.12.2011г.
/лист 11/. В нея в графа “Вид плащане”,
за месеците от януари до декември 2011г.,
е посочен код “
Поради
гореизложеното, РРС намира това възражение на жалбоподателя за неоснователно.
По възражението, че санкцията следва да бъде
само една.
Разпоредбата
на чл. 7 КСО е вменила на осигурителите, какъвто е жалбоподателят, задължението
да внасят дължимите осигурителни вноски при изплащане на дължимото
възнаграждение, ако не е изплатено, когато възнагражденията са начислени, но не
са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до
края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Следователно
задължението възниква във всеки един отделен случай, поради което всяко
неизпълнение се явява отделно административно нарушение. В
административнонаказателното производство не се прилагат правилата за множество престъпления, а съгласно чл. 18
от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Ето защо определените
от АНО четири отделни наказания за всяко едно от четирите административни
нарушения следва да се изтърпят поотделно.
Така и Решение № 53 от 19.03.2012г. на Разградският административен съд, по КНАХ дело № 24 по описа за 2012 год.
За приложението на чл. 28 ЗАНН.
Извършените от
жалбоподателя нарушения са формални, но засягат защитата на твърде важни
обществени отношения, а именно социалното осигуряване на работниците и
служителите. Дори и най-малкото засягане на тези отношения има голяма
обществена опасност. Ето защо, не е
налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН / Така и
Решение № 46 от 06.03.2012
година на Разградският административен
съд, по КАН дело № 22 по описа за 2012
год/
Поради изложените съображения, наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №
1594-170048783 от 07.02.2012г., на
директора на офис Разград при
Териториална дирекция на НАП гр.Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: