№188 07.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на десети април две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №197 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “****” ООД гр.Р., против НП №1593-170048782 от 07.02.2012г.,
на директор на офис Разград при ТД на НАП
- Варна, с което жалбоподателя, са наложени четири административни наказания имуществена
санкция в размер на по 500лв за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО във вр. с чл.355 ал.1 от КСО. Счита НП за незаконосъобразно и
моли да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС, процусаалният представител на жалбоподателят поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Счита са допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на акта и НП и неправилно приложената нормата на чл.7
ал.3 от КСО.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна
офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление
на Директора на офис гр.Разград при ТД
на НАП Варна, на жалбоподателя за нарушение на чл. 7 ал.3 КСО, са наложени четири
наказания имуществена санкция в размер на 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА №0048782 от 07.12.2011г., съставен на жалбоподателя,
от ст. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна
офис гр. Разград. Констатираните с акта обстоятелства, са отразени в НП по следния начин: «При извършена проверка за
установяване факти и обстоятелства на “*****” ООД на 05.12.2011г. в
ТД на НАП гр.Варна ИРМ Разград, е установено, че в качеството си на работодател
и осигурител, не е внесъл по сметка на компетентната ТД на НАП, която за лицето
е ТД на НАП Варна офис Разград, осигурителните вноски за държавно обществено
осигуряване/ДОО/, които са за сметка на осигурителите и осигурените лица в законоустановения срок по чл.7 ал.3 от КСО,
т.е до края на месеца следващ месеца през който е положен труда за следните
месеци: 1.месец март 2011г. с декларирана вноска за ДОО-1608,95лв, внесена
сума-935,72лв, невнесена сума -673,23лв при дължимост до 30.04.2011г. Налице е
закъснение от 7 мес. И 5 дни
В заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката Г.Д. -актосъставител, която
в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При
извършена проверка за установяване факти и обстоятелства, насочена относно
внасяне на осигурителните вноски на жалбоподателя, установила, че фирмата е
длъжник на осигурителни вноски. Съставила процесния АУАН, за невнасяне в срок
на дължимите осигурителни вноски за всичките осем работници и служители, които
са били начислявани, но неизплащани от жалбоподателя за месеците март, април,
май и юни 2011г., съгласно подадената от лицето декларация обр. №6, като
заплатите за тези месеци на работниците са били начислени, но неизплатени
Съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена.
Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната
преписка, показанията на свидетелката Д., които са логични последователни и
кореспондиращи, с останалите доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.
Съгласно нормата на чл.7 от КСО, осигурителните вноски за държавно обществено
осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с
изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него – чл.7 ал.1 от КСО, а
съгласно чл.7 ал.3 от КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са
изплатени осигурителят е длъжен да внесе
осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца през който е
положен трудът. От обстоятелствата в акта и НП става ясно, че тези
възнаграждения са били начислени, като е декларирана и съответната вноска за
ДОО в посочените месеци - март, април, май и юни 2011г., като е следвало да се внесат
дължимите осигурителни вноски, до края на месеца, който ги следва, т.е. на
посочените в НП дати за всеки месец. Неоснователно е възражението на представителя
на жалбоподателя относно неправилно приложение на посочената разпоредба на чл.7
ал.3 от КСО, тъй като от установените обстоятелества - показанията на св.Д. и
от описанието на нарушението в приложения акт и НП става ясно, че се касае за
невнесени в срок декларирани вноски за ДОО за съответния месец, като е посочен
срокът на това задължение - съответното крайно число на следващия го месец. Не
се твърди че заплатите на работниците и служителите са били изплатени, за да
бъде приложена нормата на чл.7 ал.1 от КСО, отнасяща се за случаите, когато
възнагражденията на работниците са били изплатени на конкретна дата. Ясно става
и за наказаното лице, че му е вменено нарушение за невнасяне в срок на
осигурителни вноски, за начислени, а не за изплатени изцяло или частично
възнаграждения, тъй като в НП е посочено, че същите не са внесени до края на месеца, следващ месеца през който
е положен труда. Посочените са месеците когато е положен трудът – съответно
март, април, май и и юни 2011г. и е
посочен срокът до края на който е следвало да се внесат тези вноски в
компетентната ТД на НАП – последната дата съответно на месеците април, май, юни
и юли 2011г. Не остава съмнение, че именно състава на нормата на чл.7 ал.3 от
КСО е съответен на описаното деяние в процесното
НП, а не този на чл.7 ал.1 от КСО. Неоснователно е и възражението, че в случая
следвало да се наложи едно наказание и не били посочени за кои лица и какъв е
размерът на вноските. В НП са описани четири нарушения – невнасяне в срок на
дължими осигурителни вноски за всеки от посочените месец, като не е небходимо
да се индивидуализират работниците и размера на осигуровките за всеки един, тъй
като тези обстоятелства не са елемент от обективната страна на нарушението, тъй
като вноските за ДОО се дължат като общ
размер за определен период. Поради което правилно АНО наложил четири наказания
– за всяко нарушение, съгласно чл.18 от
ЗАНН. Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е задължен, да внасяне
осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто смисъл е и
дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е субект на
това задължение. Нарушението е било правилно квалифицирано по чл.355 ал.1 от
КСО, като е наложено за всяко нарушение минималното предвидено наказание – в
случая имуществена санкция в размер на 500лв., поради което не може да бъде
изменяно. Тежкото финансово състояние на наказаното лице не е основание за
ненаказването му, тъй като се касае за невнасяне на осигурителни вноски в голям
размер, за няколко поредни месеца.
Поради изложените съображения, наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1593-170048782 от 07.02.2012г.
на директора на офис Разград при
Териториална дирекция на НАП гр.Варна, с което на“*****” ООД, за нарушение на
чл. 7 ал.3 КСО са наложени четири административни наказания имуществена санкция
в размер на по 500 лв, на основание чл.355 ал.1 от КСО.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: