№ 247 15.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: В.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №210 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ «К-97-И. А» гр.Разград срещу Наказателно
постановление № 25 – 2501780 от 16.02.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” –гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството на работодател
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416,
ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Излагат се
доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от представителя на
жалбоподателя.
Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда”, чрез представителя си
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 24.12.2011г. около 11ч. е била извършена
проверка от контролните органи към Дирекция “Инспекция по труда”-Търговище, по
работни места в магазин за хранителни
стоки в гр.Разград, стопанисван от жалбоподателя, при което е установено, че
към момента на проверката работи Г. А. К., която към същия момент е
осъществявала трудова дейност в кухнята на обекта - рязане на хранителни
продукти. От декларираното от работничката е установено, че работи в
контролирания обект в условията на трудово правоотношене с определено работно
място, работно време и договорено възнаграждение в размер на 15лв дневно, без отношенията
между нея и работодателя по повод престираната работна сила, да са уредени в
сключен между страните писмен трудов договор. На контролните органи при проверката
на документи, бил представен граждански
договор, според който лицето следвало да почиства подовата настилка и мие
прозорците със собствени препрати. С оглед констатациите от проверката е
съставен и акт за установяване на административно нарушение № 25-2501780 от 16.01.2012г., в който са
отразени релевантните обстоятелства и е посочено, че с деянието си
жалбоподателката е нарушила чл.62, ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа
на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ за нарушението на посочената разпоредба.
В съдебното заседание е разпитана св. М.И. - актосъставител, която
потвърждава обстоятелствата описани в акта и НП. Сочи, че при проверката в магазина,
стопанисван от жалбоподателя, е работило лицето Г. К., извършвала работа в
кухнята, като режела продукти. При разговор с нея, последната и обяснила, че ще
работи и следващите дни, с уговорка за заплащане от по 15лв на ден и евентуално
сключване на трудов договор. При проверка на документите по-късно в офиса на
дирекцията на 16.01.2012г. бил представен
граждански договор с лицето, но не и такъв, във връзка с осъществяваната
дейност като помощник готвач, поради което съставила процесния АУАН.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването на НП са спазени процедурните правила
визирани в ЗАНН–същите са издадени от компетентни органи и по предвидения от
закона ред.
С оглед данните по делото настоящият състав приема, че описаното в НП
деяние се явява друго нарушение, а именно по чл.1 ал.2 от КТ, а не по чл.62
ал.1 от КТ. От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че
възникналото между страните правоотношение е било уредено като гражданско
такова, но не и като трудово тъй като се установяват елементите на трудово
правоотношение, била е предоставена
работна сила от лицето - на определено място, с определено работно време и
уговорено възнаграждение. Поради което е налице трудово, а не гражданско
правоотношение. Такива са и обстоятелствата описани в НП, а именно, че лицето
«...работи в контролирания обект в условията на трудово правоотношение..., без
отношенията, възникнали между нея и работодателя по повод предоставяне на
работната и сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов
договор..» Именно неспазване на разпоредбата
на чл.1 ал.2 от КТ, относно задължение на работодателя отношенията по
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови е констатирано от
страна на контролните органи, т.е. тези отношения да не се прикриват като друг
вид правоотношения-граждански. Докато нарушението на чл.62 ал.1 от КТ, съдържа
друг състав на нарушение - касае неспазването на формата на трудовия договор,
при възникнало трудово правоотношение. В този смисъл са основателни доводите на
представителя на жалбоподателя както в с.з. така и изложените в жалбата /богата
е практиката на АС-Разград в този смисъл, като освен посочените в жалбата
решения, са и тези по кнад №№20/2012г и 66/2012г./
Неправилната квалификация на деянието е довело и до неправилно приложена
санкционна норма от страна на наказващия орган - тази по чл.414 ал.3 от КТ. За
нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, се прилага санкционната норма на чл.414 ал.1 от
КТ.
Поради изложените съображение НП като несъобразено с материалния закон
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25 – 2501780 от 16.02.2012г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на ЕТ «К -97-И. А» гр.Разград в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: