Р Е Ш Е Н И Е

Номер 193, 09.05.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на 11.04.2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 219 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.Б.П., против наказателно постановление № 25-2501641/16.02.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което за извършено нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ. Моли се за отмяна за отмяна на НП, като се излагат подробни мотиви.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитника си адв. К. К. от АК- Разград. поддържат жалбата и излагат допълнителни съображение.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” Търговище, чрез свой юрисконсулт излага подробни съображения за законосъобразността на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

При проверка по работни места, извършена на 10.01.2012г. в обект обор кравеферма находяща се в с. Е., стопански двор, стопанисвана от жалбоподателя, в качеството му на земеделски производител, и проверка на документацията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в контролирания обект лица, извършена на 17.01.2012г. в офиса на ДИТ Търговище, отдел Разград, е установено, че в процесна на експлоатация, работодателят не е изготвил оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване избора на работното оборудване и организацията на работните места в контролирания обект. При проверката на контролния орган не е представена документация, удостоверяваща оценка на риска.

Ето защо, актосъставителят съставил за това АУАН, като квалифицирал нарушението по чл. 16, ал.1 т.1 ЗЗБУТ.

Жалбоподателят подписал акта без възражения. Не депозирал такива и в последствие.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, констативен протокол, протокол за извършена проверка, копие на регистрационна карта на земеделски производител, Декларация от жалбоподателя, Декларация от св. Д., идентификационна карта. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетелите по акта.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

Съдът кредитира с доверие гореописаните доказателства, като пълни, логични последователни и съвпадащи в подробностите

Съдът не кредитира с доверие показанията на водения от защитата свидетел Д. и обясненията на жалбоподателя, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал и нелогични.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Правилно АНО е приел, че наказаното лице притежава качеството "работодател" по смисъла на § 1 от ДР на КТ и като такъв е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване избора на работна оборудване и организацията на работните места в контролирания обект. Жалбоподателят, чрез своето бездействие, е нарушил цитираната законова разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ.

По възражението, че процесния обект не е собственост на жалбоподател.

Собствеността на имота в случая се явява ирелевантна, тъй като в него безспорно е установено, че труд е полагал работник на жалбоподателя.

По възражението, че е налице съществено нарушение, тъй като в АУАН и НП не е посочено времето на извършване на нарушението, а само датите на проверките.

Следва да се има предвид, че в случая се касае за нарушение, което се извършва чрез бездействие – неизготвяне оценка на риска, което няма как да бъде извършено на определена конкретна дата. В този смисъл е и Решение от 17.11.2008 год. Административен съд – Пловдив, ХХІІІ к.с., по КНАХД № 1815/2008 г.

По исканото приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 10 май 2011 на ВАС по тълкувателно дело № 7/2010г. : “специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер”.

По исканото приложение на чл. 415в КТ.

Тази норма се прилага “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители”. До настоящия момент жалбоподателят не е ангажирал доказателства, удостоверяващи извършването на оценката на риска. Сключването на договор за извършване на оценка на риска, не означава че оценката е извършена.

Ето защо, в настоящия случай нормата на чл. 415в КТ не намира приложение.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение, разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. АНО е наложил имуществена санкция едва със 100 лв. над абсолютния законов минимум. Отчитайки, дългият период през който е траело нарушението, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501641/16.02.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: