№210 10.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесети април две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №221 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Постъпила е жалба от Б.Б.П. ***, срещу Наказателно
постановление № 25-2501642 от 16.02.2012г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което на
жалбоподателя в качеството му на работодател е наложено наказание глоба в
размер на 1500 лв на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за
нарушение на чл.25 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на вмененото нарушение.
Ответната страна ДИТ гр.Търговище, чрез представителя си, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №25-2501642 от 16.02.2012г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”–гр.Търговище на жалбоподателя в качеството му на
работодател е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв на основание чл.416
ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.25 ал.1 ЗЗБУТ. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №25-2501642 от 17.01.2012г., като
в акта и впоследствие в НП е приета следната фактическа обстановка «При
проверка извършена на 10.01.2012г. по работни места в обект обор на кравеферма,
находяща се в с.Е., стопански двор, стопанисвана от Б.Б.П, в качеството му на земеделски
производител и проверка на документацията по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите в контролирания обект извършена на
17.01.2012г. в офиса на ДИТ.... е установено, че работодателят не е осигурил
обслужване от служба по трудова медицина на наетите лица осъществяващи трудова
дейност в обекта на контрол» Прието е че е нарушен чл.25 ал.1 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/
Като свидетел по делото е разпитана М.М. - актосъставител. Същата установява,
че при проверка процесния ден в с.Е. в сграда собственост на фрма «*****», на
територията и имало обори с телета и обор, в който се съхранявала слама. Там
бил св.Д., който работел, като премествал сламата, същия заявил, че няма трудов
договор и работел за Б.П. от когото си получавал възнаграждението. При
насрочената проверка в офиса на ДИТ в гр.Разград се явил земеделския
производител – жалбоподателя. Попълнил декларация по чл.43 от АПК, в която
декларирал, че има наети две лица, които нямали трудови договори. Св.М.
установила нарушения, касаещи здравословни и безопасни условия на труд и
установила също, че няма осигурено обслужване на работещите от служба «Трудова
медицина», поради което съставила процесния акт.
Като свидетел е разпитан и М. Д., който установява че процесния ден работил
в този обект но за собственика на фирма «******», който по принцип му заплащал
по 20лв на ден, а понякога парите му давал жалбопоадтеля, който бил в роднинска
връзка със собственика на «******».
В дадени идентични, на показанията на св.Д. обяснения в с.з. жалбоподателят
твърди, че същият не е работил за него, нямал наети работници, като селскостопанския
му двор се намирал в съседство на проверения. Попълнил декларация пред органите
на ДИТ, че има две наети лица, тъй като му обещали по-нисък размер на глобата.
На 10.01.2012г. сключил трудов договор със св.Д.
Съдът кредитира показанията на св.М., като последователни логични
незаинтересувани и подкрепящи се от писмените доказателства по делото. Показанията
на св.Д. съдът не кредитира в частта, че не е работел за жалбоподателя, тъй
като същият явно е в служебна зависимост от жалбоподателя предвид извършваната
от него работа, а и са в противоречие с първите показания, както и с писмените
доказатлества. Поради което, намира, че фактическата обстановка е такава,
каквато е описана в НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма
и при съставянето им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, съгласно чл.42
и чл.57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователни доводите на представителя на
жалбопоподателя, за допуснати процесуални нарушения в акта и НП, относно
мястото на деянието. В същите е посочено както времето, така и мястото на
нарушението, конкретизирано е мястото – кравеферма в с.Е., така, че в
достатъчна степен да стане ясно за наказаното лице. Собствеността на обекта в
случая и ирелевантна на предмета на делото, тъй като вмененото нарушение, е за
липса на осигурено медицинско обслужване от съответна служба по трудова
медицина.
Съгласно чл.416 ал.1 изр. второ от КТ, редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Не се събраха
доказателства, които да оборят изложените факти в акта и НП. От показанията на
св. М., се установява факта, че при извършената в обекта проверка е установила
лице което изпълнява трудова дейност, в полза на жалбоподателя. В подкрепа на
това обстоятлество е и попълнената саморъчно от последния декларация на снование чл.43 от АПК от 17.01.2012г., че в
обекта работят две лица, на които редовно изплаща трудови възнаграждения, а на
10.01.2012г. е работел М.Д.
С оглед данните по делото съдът
приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние, съставлява от обективна
страна административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗЗБУТ, съгласно която норма работодателите
осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
В акта и НП адм. нарушение е описано пълно и точно, посочено е кое задължение
не е било изпълнено от нарушителя и в какво се изразява същото. След като в
изготвената идентификационна карта и декларация е документирал лично, че има
наети две лица, жалбоподателят е работодател по смисъла на пар.1 т.2 ДР КТ,
така и по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Освен това не се оспорва факта,
че трудов договор със св.Д. е бил сключен на 10.01.2012г. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че ирелевантно за нарушението е кои точно лица са
работели в условията на трудово правоотношение, достатъчно е, че е имало такива
лица. В такъв случай за жалбоподателя като работодател е възникнало
задължението за осигуряване на
обслуждане на неговите работници от служба по трудова медицина. Именно поради
това си качество жалбоподателят е предприел действия по сключване на договор с
подобна служба, видно от приложения такъв. Тук съдът намира да необходимо да
отбележи, че приложения по делото договор от 16.02.2012г. има характер на
частен документ, поради което за определяне на неговата достоверна дата е
приложимо парвилото на чл.181 от ГПК.Този договор не е бил нотариално заверен,
не е бил възпроизведен в официален документ, като за съда е безспорно, че към
момента на подаване на жалбата на 13.03.2012г. той е съществувал, но не и в
посочената на него дата – 16.02.2012г. До издаване на процесното НП, такъв
договор осигуряващ обслужването на работниците от служба по трудова медицина,
не е бил сключен. Поради което съдът намира за неоснователно възражението
относно неприложението на чл.415в от наказващия орган. Нормата е озаглавена
«Отговорност за маловажно нарушение» и очертава нарушението, което може да бъде
отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите. Изисква се обективна възможност да бъде
отстранено нарушението, но при логическото и тълкуване се налага изводът, че
това отстраняване следва да се реализира до издаване на НП. Т.е. съдът намира,
че не е налице първата предпоставка от нормата на чл.415в от КТ в случая, за да
бъде приложен този привилегирован състав.
Правилно е определено наказанието предвид качеството на наказаното
физическо лице. Глобата е в минималния предвиден в закона размер, поради което
не може да бъде изменяна.
Поради изложените съображения НП като законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №25-2501642 от 16.02.2012г на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на Б.Б.П. в качеството му на
работодател е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв, на
основание чл.412 ал.2 от КТ за нарушение на чл.25 ал.1 ЗЗБУТ.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: