РЕШЕНИЕ

 

№209                                      14.05.2012г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на двадесети април                                                 две хиляди и дванадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №222 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Постъпила е жалба от представителя на ЕТ «С. Р» с.Самуил, срещу Наказателно постановление № 25-2501783  от 16.02.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.415в от КТ за нарушение на чл.403а ал.1 КТ. 

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност на НП, поради недоказаност на вмененото нарушение, алтернативно намаляване на наказанието.

Ответната страна ДИТ гр.Търговище, чрез представителя си, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №25-2501783 от 16.02.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”–гр.Търговище на  жалбоподателя в качеството му на работодател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в от КТ, за нарушение на чл.403а ал.1 КТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №25-2501783 от 16.01.2012г,  като в акта и впоследствие в НП е приета следната фактическа обстановка «При проверка извършена на 24.12.2011г. по работни места в обект «Дюнер» находящ се в гр.Разград, в който дейност чрез наето по трудовоправоотношение лице осъществява ЕТ «С. Р» с.Самуил, е установено, че работодателят не държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и документи, свързани с разпределението на работното време.» От посоченото нарушение не са произтекли вредни последици и то е отстранено веднага след установяването му – при приключване на проверката на 16.01.2012г. на контролния орган е представен утвърден от работодателя правилник за вътрешния трудов ред. Прието, че жалбподателят е нарушил чл.403а ал.1 КТ, като на основание чл.415в от КТ, му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300лв.

Като свидетел  по делото е  разпитана М.И. - актосъставител. Същата установява, че при проверка процесния ден на обекта стопанисван от жалбоподателя в били изискани документи в т.ч. и правилник за вътрешния трудов ред. Такъв нямало в обекта както и документи по регламентиране на роботното му време. На проверката по документи извършена в офиса на ДИТ бил представен правилник за вътрешния трудов ред.

Съдът кредитира показанията на св.И., като последователни логични незаинтересувани и подкрепящи се от писмените доказателства по административнонаказателната преписка. Намира, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в НП.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН. Съгласно чл.416 ал.1 изр. второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на поротивното. Не се събраха доказателства, които да оборят изложените факти в акта и НП. От показанията на св. И., се установява факта, че при извършената в обекта проверка е нямало правилник за вътрешния трудов ред и документи свързани с работното време. Такъв документ не е представен на контролните органи, по който факт не се спори. Задължение на работодателя е да създаде такава организация на работа, че да бъдат на разположение в обекта и съответно представен при поискване на конктролните органи. Поради което съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че нарушението не е описано точно и ясно, тъй като документите не били описани в акта. 

 С оглед данните по делото съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние, съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.403а ал.1 КТ, съгласно която норма в редакцията и към момента на деянието, в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, където се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътр. трудов ред и документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: зяпаведи за полагане на изнъреден труд, за дежурство, за време на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверка. В разглеждания случай от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е осигурил в горепосочения обект, правилник за вътрешния трудов ред. При неизпълнение на това задължение, а именно липсата в обекта на този документ е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на лицето. Описанието на нарушението е пълно и ясно и жалбоподателят е бил във възможност да разбере, за какво бездействие му е наложено и съответното наказание.

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано  като нарушение по чл.403а ал.1 от КТ. Правилник за вътрешния трудов ред е представен на 16.01.2012г., преди съставяне на акта, с което нарушението е отстранено след установяването му и от него не са произтекли вредни последици. Т.е са налице предпоставките на чл.415в от КТ както правилно  квалифицирал нарушението наказващият орган. Няма доказателства за вредни последици. Съгласно състава на посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба от 100 до 300лв, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100лв. Правилно е посочен субекта на нарушението – в случая това е работодателят. Наложеното наказание имуществена санкция в случая е за безвиновно поведение от страна на работодателя, за неизплънение на задължениеята му описани по-горе.

Съдът намира обаче, че наказващия орган при правилна квалификация на извършеното деяние по чл.415в от КТ, не се е мотивирал за конкретния наложен размер на наказанието – имуществена санкция в максималния такъв преадвиден в закона. Налагането на наказанието не е самоцелно правомощие на овластения орган, а  задължение по изпълнение на контролните му функции. При липса на данни в случая за обременяващи отговорността на наказаното лице обстоятелства, е наложена имуществена санкция в максималния размер-300лв по чл.415в КТ. Налагането на наказанието в максимален размер предполага наличие единствено на отегчаващи отговорността обстоятлества, каквито не се установиха в производсвото, а и липсват изрично мотиви в този смисъл и в самото НП, които да обуславят наказание в такъв размер. Според настоящия състав, законосъобразната му индивидуализация следва да е в друг размер - в минималния такъв по чл.415в КТ – имуществена санкция в размер на 100лв., поради което НП следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №25-2501783  от 16.02.2012г  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на «С. Р» с.Самуил, в качеството му на работодател е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл.415в от КТ за нарушение на чл.403а ал.1 КТ, имуществена санкция в размер на 300 лв, като намалява размера му на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            Районен съдия: