№288 23.05.2012 г, гр.
Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
на
петнадесети май две хиляди и дванадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело
№ 233 по описа за
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “*********” ЕООД” гр.София,
представлявано от С. К., против Наказателно постановление
№ 29/22.01.2010г. на Директора на РМВС
/сега ОДБХ/ гр. Разград, с което за нарушение на чл. 12 ал.1, 2 от Закона за храните, на основание чл. 42 от същия закон, му е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно и да му бъде възстановена сумата от 5000лв с лихвите и
разноските.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата,
моли НП да бъде отменено поради това, че е неоснователно. По вина на наказващия
орган, не била извършена регистрация.
Представителят на административнонаказващия
орган счита, жабата за неоснователна, а НП за законосъобразно.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Като подадена в срок от надлежна страна жалбата е допустима, разгледана по
същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
НП е издадено въз основа на АУАН №315/18.01.2010г.
съставен на жалбоподателя от гл. инспектор
при наказващия орган, за това, че “На 07.01.2010г. в обект на ул.”***” №**,
се съхранява и реализират в търговската мрежа продукти от животински произход
без удостоверение за регистрация по закона за храните” Констатациите от
проверката са отразени в протокол от същата дата, в който са описани наличните
продукти. Обстоятелствата от акта са отразени и в процесното НП. Прието е, че
наказаното дружество е нарушило чл.12 ал.1,2 от Закона за храните.
По делото е разпитан като свидетел Д. - актосъставителя. Същата, извършила
проверка в обект на жалбоподателя, където установила, че се извършва
нерегламентирана дейност по закона за храните, като преди това била извършила
проверка в друг обект, където било констатирано доставяне на животински
продукти от обекта без регистрация. Съставила протокол, като представителя на
жалбоподателя се подписал, че е запознат с него, както и с това, че следва да
се яви за съставяне и връчване на АУАН. Той не се явил за съставяне на акта,
който бил изготвен в негово отсъствие. Още първоначално завил на свидетелката,
че няма да подпише акта. След това при
посещения в службата, отказал да му бъде връчен екземпляр от същия.
По изложените фактически обстоятелства не
се спори, поради което съдът приема за установена фактическата обстановка в НП.
Изложените фактически обстоятелства,
обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили
издаденото НП.
Нарушени са разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно
описанието на нарушението, обстоятелствата при извършването му. На първо място,
нито в акта, нито в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, като е
отразено, че проверката е извършена в обект на ул.”****” №**. В
кое населено място е тази улица не става ясно. Не може от действията на
контролните органи по тълковен начин да се извлича къде е мястото на нарушението,
за което е обвинено лицето, още повече в случая седалището на същото е в
гр.София. Посочване на мястото на извършеното деяние е императивно задължение
изискуемо от закона, поради което същото е самостоятелно основание за отмяна на
НП. Мястото на извършване на
нарушението освен съставомерен признак е и задължително обстоятелство
конкретизиращо самото деяние. По този начин съдът намира, че е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, да разбере в пълнота обвинението, а именно
къде е извършил вмененото му нарушение. Освен това, неотразяване на мястото на
извършване на деянието води и до неяснота
по въпроса относно компетентността на наказващия орган и съответния
районен съд.
На следващо място нарушението не описано достатъчно ясно. Съгласно посочената
за нарушена норма на чл.12 ал.1 от ЗХ – “Производството и търговията с храни в
страната се извършва само в обекти регистрирани по реда на закона”. Легалното определение за храни, в конкретния случай такива от
животински произход, се съдържа в §1 т.69 от ПР ЗХ, а именно храни добити от
животни със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната термична
обработка. В НП е отразено че в обекта се съхраняват продукти от животински
произход, както не е ясно какви са тези продукти. Законът не борави с понятие
“продукт”, а “храни”, като освен това
съдът намира, че е следвало да се опишат кои са тези продукти-храни от животински
произход, за да може да бъде направена преценка, дали същите попадат под
разпоредбата на §1 т.69 от ДР ЗХ, като на наказаното лице следва да стане ясно
и тази част от състава на нарушението, за да може да организира адекватно
защитата си, а съда да е във възможност да реши спора по същество. Действително в съставения протокол №268/
07.01.2010г. са описани подробно констатираните животински продукти. Това
описание е следвало да бъде направено както в акта така и в НП. В противен
случай се нарушава правото на наказаното лице, да се запознае всички
съставомерни обстоятелства от нарушението, за което е обвинен, за да организира
адекватно защитата си.
На последно място, съдът намира, че наказващия орган е посочил неточно, кореспондира
санкционната норма приложена в случая - тази по чл.42 от ЗХ. Същата съдържа две
отделни хипотези - ал.1 и ал.2,
предвиждащи отговорност при производство и търговия с храни в обект нерегистриран
по този закон, като във втората алинея е предвидена отговорност на ЮЛ и ЕТ за
същото нарушение, като предвиденото наказание е в размер от 2000лв до 4500лв, а
при повторно нарушение от 4500 до 6000лв. На жалбоподателя на основание чл.42
от ЗХ без да е посочена съответната хипотеза е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 5000лв. Такъв размер на наказанието е предвиден при
повторно извършено нарушение. В акта и НП обаче не се съдържат обстоятелства
сочещи, че деянието е извършено повторно, за да бъде и съответно това
наказание. Неправилното посочване на съответната санкционна норма, от
наказващият орган е довело до нарушение и на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, касаещ
вида и размера на наложеното наказание.
Посочените по – горе обстоятелства, е следвало да намерят
отражение в наказателното постановление, за да отговаря то на изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 и т.7 от ЗАНН и като не е
сторил това административнонаказващият орган е издал един незаконосъобразен от
формална страна акт. Тези пороци не биха могли да бъдат преодолени в хода на
настоящото производство, тъй като съдът дължи преценка за законосъобразност
само и единствено въз основа на инкорпорираното в съдържанието на
постановлението.
Поради изложените съображения съдът намира процесното НП за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, без спорът да бъде
разглеждан по същество.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №29/22.01.2010г. на
Директор на РВМС - Разград, с което на “*******” ЕООД
гр.София, за нарушение на чл. 12 ал.1,2 от Закона за храните, на основание чл.42 от същия закон, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: