РЕШЕНИЕ

№248 17.05.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: В.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №244 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Ц.Д. ***-170138405 от 29.12.2011г., на директор на офис Разград при ТД на НАП-Варна, с което жалбоподателя, е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв за нарушение на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл.5 ал.4 и чл.7 от КСО, на основание чл.355 ал.1 КСО. Счита НП за незаконосъобразно, като деянието не е извършено виновно от него и не са налице вредни последици за държавата.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят поддържа жалбата. Намира че деянието не е извършено виновно, което не е изследвано от страна на наказващия орган, а същият е внасял здравните си осигуровки като задължено лице.

За наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, в с.з. не се явява представител, пстъпило е писмено становище от негов представител за неоснователност на жалбата.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, е наложена глоба в размер на 50лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АА №0138405 от 25.10.2011г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна офис гр. Разград. Констатираните с акта обстоятелства са отразени в НП по следния начин: «При извършена проверка от орган по приходите в ТД на НАП-Варна офис Разград на 25.10.2011г. е констатирано, че лицето М.Ц.Д. като задължено лице по чл.2 ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде като самоосигуряващо се лице декларация образец 6 за дължимите осигурителни вноски за 2010г еднократно до 02.05.2011г. в ТД на НАП-Варна, офис Разград. Декларация обр.6 за 2010г. е подадена на 25.10.2011г. Налице е зекъснение от 5 месеца и 23 дни.»

В заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката З. - актосъставител, която в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена проверка за установяване факти и обстоятелства съставила процесния АУАН на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, за неподадена декларация образец 6 по Наредба №Н-8/29.12.200г. на МФ, която съдържа данни за дължимите осигурителни вноски за 2010г в срок, в случая до 02.05.2011г., тъй като 30.04. - крайният срок за това, е бил почивен ден.

По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията на свидетелката З., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите доказателства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

Разпоредбата на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, визира задължение за подаване на декларация обр.6 от самоосигуряващите се лица еднократно в срок до 30.04, относно данните за дължимите осигурителни вноски за предходната година. Установено е, че през 2010, жалбоподателя е подал декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице. В предвидения от закона срок на следващата година – в случая до 02.05.2011г. /тъй като 30.04.2011г е неработен ден/, в качеството си на такова лице не е подал декларация обр. №6. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като не е реализирал продажби от застрахователна дейност, това, че е подал годишна денъчна декларация, деянието е формално и е надвнесъл здравни осигуровки, не следва да носи отговорност. Всички тези обстоятелства посочени в жалбата са ирелевантни на предмета на делото. Нарушението в случая е формално, в състава му не е предвидено настъпване на някакви вредни последици. Неоснователно е възражението относно липсата на виновно поведение от страна на същия. Деянието обявено за административно нарушение, може да бъде извършено под формата както на умисъл така и под формата на непредпазливост - т.е. когато деецът не е предвиждал настъпването на олщественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Непредпазливите деяние по смисъла на чл.7 ал.2 от ЗАНН не се наказват само в изрично предвидените в закона случаи. Конкретното деяние е безспорно, че е извършено непредпазливо – като самоосигуряващо се лице е бил длъжен и е могъл да се запознае с нормативноустановените изисквания за подаване на процесната дакларация. Незнанието на закона не може да бъде оправдание за допуснато нарушение. Да се зачете незнанието на елементите от фактическия състав на административното нарушение като изключващо вината обстоятелство, би означавало парализиране на възможността за търсене на отговорност, след като всеки би могъл да се позове на незнание.

Неоснователни са и възраженията на наказаното лице за липса на преценка за маловажност на конкретното деяние от страна на наказващия орган. От материалите е видно, че процесната декларация е подадена, но със закъснение от 5 месеца и 23 дни, което е немалък срок. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че деянието е с по-ниска степен на обществна опасност от други нарушения от този вид.

Правилно е била ангажирана отговорнастта му, като самоосигуряващо се лице, и на основание чл.355 ал.1 от КСО, му е било наложена наказание глоба. Същата е в нинималния предвиден в закона размер, поради което не може да бъде изменяна.

Поради изложените съображения, наказателното постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17094-170138405 от 29.12.2011г. на директора на офис Разград при Териториална дирекция на НАП гр.Варна, с което на М.Ц.Д. ***, за нарушение на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв, на основание чл.355 ал.1 от КСО.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: