Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На 20.04 Година 2012
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Атанас
Христов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер
248 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Г.Ц. ***, действаща в качеството си на защитник на С.С.С., против
наказателно постановление № 200/11 от 25.08.2011г. на началник РУП Лозница при ОДМВР Разград, с което на
жалбоподателя на основание чл. 315, ал.1, т.1 КЗ, е наложена глоба в размер на
400 лв.
Жалбоподателят
намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли същото изцяло да бъде отменено. Сочи, че в
НП липсват мотиви на АНО защо не е приложел чл. 28 ЗАНН, която липса
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят С.С.С., при редовност в призоваването не се
явява. Явява се защитника му Г.Ц. ***. Поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения.
РУП
Лозница при редовност в призоваваните не
изпраща представител. В придружителното писмо с което и изпратил преписката,
сочи, че НП следва да бъде потвърдено.
ОДМВР
– Разград при редовност в призоваваните не изпраща представител.
РРП
при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Срещу лицето е С.С.С. съставен
АУАН, от полицейски служител при РУП- гр. Лозница, за това, че на 28.07.2011г. около 17.45 часа в с. С., по ул. **** в
посока с. Л. – гр. Р. управлява т.а. ******,
с рег. № ******. При извършена проверка
се установило, че водача И. няма валидна сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност.
Актосъставителят квалифицирал това деяние по чл. 315 КЗ.
Жалбоподателят подписал акта без възражения, като такива не
депозирал и в последствие.
Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от
наказващия орган и с процесното наказателно постановление на основание чл.315,
ал.1, т.1 от КЗ на водача е наложена глоба
в размер от 400 лв.
По
доказателствата:
В подкрепа на издаденото
НП са представени заверен препис на процесния АУАН /л.6/.
Актосъставителят и
свидетелят по акта, дават показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка.
Обстоятелството, че към
горецитираната дата за процесното МПС не е имало валидна застраховка ГО се
установява и от служебна извършената справка в Гаранционния фонд, който е
общодостъпен /л.28/.
От ПРАВНА страна:
Нормата на чл. 315, ал.
1 от КЗ предвижда два отделни състава на административни нарушения. В първото
предложение е предвидено наказание за лице, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1
или 2. Задължителните застраховки
по чл. 249 т. 1 и 2 са съответно: застраховка "Гражданска
отговорност" по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1
и застраховка „Злополука" по раздел II, буква "А", т. 1 от
приложение № 1. Кои лица са задължени да сключат тези два вида задължителни
застраховки, посочват други текстове от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 259,
ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т. 1 - притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение; т. 2 - управлява моторно превозно средство при влизане на територията
на Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка. Следователно субекти на нарушението по чл. 315, ал. 1, предл. 1
могат да бъдат само физическите и юридически лица, притежаващи
МПС, регистрирани на територията на Република България и които не са
спрени от движение по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
на ремаркетата, теглени от тях ( ДВ бр. ДВ, бр. 31
от 14.04.2000 г.) и физическите лица, които управляват МПС при влизане в
територията на Република България, когато няма валидна за територията на
Република България застраховка.
Второто предложение на
чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда наказание за лице, което управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Субект на отговорността по това предложение е всяко физическо лице, което управлява МПС, независимо дали е притежател на МПС или
е само негов ползвател, т.е. изпълнителното деяние тук е управление на МПС за
което няма сключена гражданска отговорност. Разликата между предложение
1 и предложение 2 на чл. 315, ал. 1 от КЗ е, че наказанието по първото
предложение се налага за това, че лицето
не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато то
има такова задължение, а наказанието по второто предложение се налага за това,
че лицето управлява МПС, за което не
е сключена гражданска отговорност /така и Решение № 36 от 01.03.2011г. Разградският
административен съд по КНАХ дело № 8/2011г./.
Именно в качеството си
на водач, който не е представил валидна застраховка ГО и на посоченото
съответно правно основание – 315 ал.1 пр.2 КЗ е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Действително чл. 315 ал.1 КЗ е
санкционна норма, но тя съдържа в себе си препратка към чл. 249 т.1 и т.2,
отнасящ се за задължителността на застраховките ГО и злополука на пътниците, а
самото нарушение се съдържа в същата разпоредба, защото тя казва, че
отговорност за неизпълнение на това задължение носи както лицето, което не е
изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка, така и водачът, който управлява МПС. Така и Решение № 516 от 11 Октомври
Правилно
АНО не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на наказващият орган по
приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР №
1/12.12.2007г. на ВКС. Тази проверка включва в обсега си обективните и
субективните признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и
дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, съдебното
минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите
на наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна
отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Конкретиката на
случая сочи, че не се касае за маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така поради следните съображения: Извършеното от жалбоподателя нарушение
е формално, поради което за съставомерността му вредни последици, не са необходими. В сравнение с други сходни и
типични да деянието хипотези, степента на обществена опасност на деянието и дееца не е незначителна.
От Справка
за нарушител от региона /л. 16/ се установяват редица други нарушение на ЗДвП,
извършени от жалбоподателя, така че същият не е личност с ниска степен на
обществена опасност.
Действително,
АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но
доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл
е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на
Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
Съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на Закона, дадени с Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения, а преди всичко, с оглед на това доколко те са
пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът
е известен. Строгото съблюдаване на законовите реквизити относно наказателното
постановление, посочени в чл. 57 ЗАНН, има за последица обосновано и
законосъобразно постановление. Обосноваността на
последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на
цялата административнонаказваща преписка. Така и Решение от 13.10.2010 г. на Административен съд - Враца, административно
наказателен състав, кнах дело № 591/
Нарушението е извършено
виновно от жалбоподателя, тъй като дори и да се приеме, че то е осъществено при
условията на небрежност /жалбоподателят не е знаел, че за лекия автомобил,
собственост на друго лице, няма сключен договор за застраховка, то той
обективно е бил длъжен и е могъл да знае и изпълнява задълженията си като водач
на МПС и да го управлява едва след като
се увери, че са налице всички изискуеми по закон документи за това/, то тази небрежност, като
елемент на непредпазливостта, представлява форма на вина и ангажира административнонаказателната
отговорност съгласно чл. 7 от ЗАНН. Решение
№35 от 17.03.2009г. по дело №
25/2009 г. на Административен съд –
Разград и Решение № 96 от 17.09.2009г. по КНАХ дело № 85/2009г. на Административен съд
– Разград.
По размера на наказанието.
За това нарушение разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер от 400 до 600 лв., а
наложената глоба е в абсолютния законов минимум.
Недоумение
буди защо АНО е наложил глобата в абсолютния законов минимум, след като от
служебно изискана Справка за нарушител от региона /л. 16/ се установяват редица
други нарушение на ЗДвП, извършени от жалбоподателя. Може би ако АНО не бе бездействал, а бе изискал такава, щеше да
стигне до друг извод относно размера на наказанието.
Водим от гореизложеното,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал.
1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 200/11 от 25.08.2011г. на началник РУП
Лозница при ОДМВР Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: