№262 22.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на четвърти май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.
Ранков
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №250 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Б. **” ЕООД гр.Р., против НП № 2267-170069864 от
22.02.2012г., на зам директор на ТД на НАП-В.,
с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000лв за нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ и чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. Счита НП за
незаконосъобразно, постановено при процесуални нарушения.
В съдебното заседание на РРС, жалбоподатетелят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Счита НП за незаконосъобразно изготвено при
съществени процесуални нарушения.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В. офис-Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя
за
нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и
чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АА
№69864 от 15.11.2011г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.В. офис
гр. Р. Констатираните с акта обстоятелства са отразени в НП по следния начин: «На 11.11.2011г. при
извършена проверка в търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС-закусвалня, в гр.Р., стопанисван
от «Б. **» ЕООД. При проверката е установено, че като лицепо чл.3 от Наредба
Н-18/2006г на МФ не е изпълнил задължението си да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на пар. 59 ал.1 т4 от ПЗР към Наредба за изменение
и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устойства на МФ. Съгласно тази разпоредба
лицата по отношение на които са констатирани нарушения, изразяващи се в
неиздаване на фискална касова бележка, нарушение на реда и начина на
регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните
устрйства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби са били
длъжни да приведат дейността си в десетдневен срок от съставяне на акта за
нарушение. Срещу «Б. **» ЕООД е съставен АУАН №0067996/05.10.2011г., с който е
констатирано нарушение на чл.33 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г и не е
изпълнил задължението си да осъществи дистанционна връзка на ФУ с НАП в
10-дневен срок от съставяне на АУАН т.е. до 15.10.2011г. Към датата на
съставения акт е осъществил дистанционна върза на ФУ с НАП..»
В
заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката М.И. - актосъставител, която в
показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена
проверка процесния ден в закусвалня стопанисвана от жалбоподателя, установила,
че същият няма осъществена дистанционна връзка с НАП. Срещу него е бил съставен
АУАН от орган на приходите Ш., връчен на 05.10.2011г. за нарушение на чл.33
ал.2 от Наредба Н-18, т.е. за неравнение на касата, и в 10-дневен срок от
съставянето му, жалбоподателят е следвало да осъществи дистанционна връзка с
НАП. При съставяне на акта, било направено възражение, че същият не бил
предупреден от колегите и от гр.Ш., че следва в този срок да осъществи такава
връзка с НАП.
По
изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа
обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени
доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията
на свидетелката И., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите
доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения
на процесуалните правила довели до опорочаване на издадения краен акт.
Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
както в акта така и в НП, липсва пълно и точно описание на нарушението. От
обстоятелствената част на НП не става ясно кое от предложенията на чл.185 ал.2
от ЗДДС е нарушил жалбоподателят и коя от формите на изпълнителното деяние е
реализирана от него. Задължението визирано в чл.118 ал.2 от ЗДДС е за ФУ, които
следва задължително да имат техническа възможност за установяване на
дистанционна връзка с НАП, като техническите изисквания, редът и начинът за
изграждането и осъшествяването на тази дистанционна връзка се уреждат с Наредба
Н-18/2006г. Срокът за привеждане в изпълнение на това задължение е посочен в §59
ал.1 от ПЗР на Наредбата, като крайният срок за лицата по чл.3 от същата
наредба /с изключение на т.1 и т.2 от §59/ е 31.03.2012г. А съгласно §59 ал.1
т.4 от ПЗР на Наредба Н-18, независимо от сроковете по т.1-3 лицата по
отношение на които се констатира нарушение на тази наредба, изразяващо се в
неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/, нарушение на реда и
начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на
фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби
– в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение, привеждат дейността си
с изискванията на наредбата, като в предходните точи са посочени различни
срокове за това. От състава на посочената разпоредба става ясно, че за да е
налице нарушение, лицето следва да не е осъществило дистанционна връзка с НАП 10-дневен
срок от констатиране на нарушение, което следва да се изразява в неиздаване на
фискална касова бележка, нарушение на реда и начина на регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на
отчитане на оборотите от извършените продажби. В процесния АУАН обаче изобщо не
е посочено, коя от тези хипотези е приел наказващия орган, да е нарушил жалбоподателят, /за какво му е бил
съставен предходния АУАН/ а е отразено, че е нарушил чл.33 ал.2 от Наредба Н-18. В какво се изразява това
нарушение не става ясно и дали покрива някоя от хипотезите на §59 ал.1 т.4, за
да следва задължението му съгласно тази разпоредба да съществи в по-кратък
срок, а именно 10-дневен дистанционна връзка на ФУ с НАП. Посочването
единствено на разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба №Н-18 в акта, без да е
посочено какъв е фактическия състав на тази норма от обективна страна, е довело на първо място до нарушение на чл.42
т.4 от ЗАНН, а от друга и на правото на защита на наказаното лице.
За разлика от акта в процесното НП са отразени обстоятелствата от
обективната страна на състава на §59 ал.1 т.4 от ПЗР на Наредба Н-18, и чл.185
ал.2 от ЗДДС. В него обаче съдът констатира, че са отразени всички хипотези на
посочената за нарушена норма, но не и конкретната такава. Това от своя страна е
довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере
какво нарушение точно му се вменява. Недопустимо е за първи път в НП да се отразяват
факти, които липсват в АУАН и с които не е било запознато наказаното лице. АУАН
поставя началото на административнонаказателното производство, определя рамките
на обвинението, с което лицето посочено
за нарушител, следва да бъде запознато.
За пълнота на изложеното, дори и да не е налице горното нарушение,
настоящият състав намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение. Разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба №Н-18 въз основа на
констатирането на която е прието, че лицето следва в 10-дневен срок от
съставянето на акта за нарушение на тази норма, да осъществи дистанционна
връзка с НАП, не се обхваща от състав на административно нарушение към момента
на извършването му - 05.10.2011г./приложения АУАН №0067996/, тъй като не е
предвидена санкция съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС към същия момент /друга е вече
редакцията от 01.01.2012г./. На първо място отчетността на оборотите от
извършени продажби е уредено в едонименна глава пета от Наредба №Н-18/2006г. –
от чл.39 до чл.41 вкл., поради което нормата на чл.33 ал.2 не попада в нея. На
следващо място разпоредбата на същия текст, касае вписвания на документи,
свързани с употреба на фискално устройство, но не и с фактическото отчитане на
това устройство. Отчитане на промени в касовата наличност чрез отразяването им
в книгата за днавните финансови отчети не съставлява «отчитане на фискално
устройство», за нарушаване на който ред е предвидена санкция в чл.185 ал.2 в
редакцията и към момента на извършване на деянието.
Поради изложените съображения НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2267-170069864от 22.02.2012г. на зам
директора на Териториална дирекция на НАП гр.В., с което на “Б. **” ЕООД гр.Р., за нарушение
на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118
ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: