Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208
15.05.2012 г. гр.
Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският районен съд наказателен
състав
На 18.04.2012 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Атанас
Х.
Секретар: Г.А.
като разгледа докладваното от съдията Х.
административно наказателно дело
№ 269 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В жалбата се сочи,
че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Излагат се подробни мотиви.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването
жалбоподателят не изпраща представител.
АНО представляван от свой юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и
излага подробни съображения.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От становищата
на страните и събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на §59 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Съгласно §59 ал.1 т.4 от Наредба №Н-18/06г. на МФ лицата по чл.3 били длъжни да осъществят дистанционна връзка с НАП в 10 дневен срок от съставяне на АУАН. Независимо от сроковете по т. 1 - 3 лицата, по отношение на които се констатира нарушение на тази наредба, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон), нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби - в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение. В случая санкционираното дружеството несъмнено е лице, посочено в чл.3 от Наредбата, поради което е било длъжно да приведе дейността си в съотвествие с изискванията на Наредбата в законоустановения срок, посочен в § 59 ал.1 т. 4 на Наредбата. От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че дружеството не изпълнило вмененото му задължение, тъй като към момента на проверката на 11.11.2011г. в 13.50 часа, не е имало изградена дистанционна връзка с ТД на НАП и това се установява както от показанията на актосътавителя и свидетеля по акта, така и от писмените доказателства по делото. Срещу жалбоподателят има съставен и връчен АУАН № 0068014/12.09.2011г. с който е констатирано нарушение на чл. 33, ал.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и съгласно § 59 ал.1 т. 4 на Наредба №Н-18/06г. на МФ в 10 дневен срок дружеството е следвало да приведе дейността си в съотвествие с изискванията на Наредбата.
Наказателното постановление е издадено в
шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не
споделя възраженията на жалбоподателят в тази насока.
Съдът намира, че с бездействието си, въззивникът безспорно е
извършил нарушение на § 59 ал.1 т. 4 на Наредба № Н-18/06г. на МФ. Причините за
неизпълнение на вмененото му с наредбата задължение в случая са ирелевантни за
делото. Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение и незнанието на законите не би могло да е основание
за отпадане на административно наказателната отговорност.
Съдът
намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на
законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата
на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде
възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят
да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията
и реда на ЗДДС. Конкретното нарушение с нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
При индивидуализацията на
наказанието, наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган се е
съобразил с тежестта на нарушението и с обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път, поради което съдът намира, че наказанието е определено към минималния размер справедливо е и съответстващо на извършеното
нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Относно възраженията за нарушения на чл. 42
ЗАНН и наличие на техническа грешка в АУАН.
ЗАНН в чл. 53,
ал. 2 категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на
наказателното постановление, ако е установено по безспорен начин деянието, кой
е авторът и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Водим от
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3298 –
170048712/20.03.2012г. на зам. директор на ТД на НАП – гр. Варна.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: