№275 23.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на единадесети май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №271 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “****” ООД гр.****, против НП № 2266-170048601 от 22.02.2012г., на зам директор на ТД на НАП-Варна, с което
жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000лв за нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ и чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. Счита НП за
незаконосъобразно, поради липса на осъществен състав на административното
нарушение.
В съдебното заседание на РРС, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Счита НП за незаконосъобразно, поради изложените в жалбата
съображения, алтернативно да се приложи нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя
за
нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и
чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДД., е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АА
№48601 от 22.11.2011г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна
офис гр. Разград. Констатираните с акта обстоятелства са отразени в НП по следния начин: «На 21.11.2011г.в 17,10ч
при извършена проверка в магазин на «****» в
гр.Разград, стопанисван от «****» ООД, не е изпълнил задължението си въвеждане
на дистанционна връзка на ФУ с НАП. На ЗД е съставен АУАН № 0044827/27.09.2011г.
за нарушени разпоредби на чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ. И е следвало
съгласно изискванията на параграф 59
ал.1 т.4 от преходните и заклчителни разпоредби към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно тази разпоредба лицата по отношение на които са
констатирани нарушения, изразяващи се в неиздаване на фискална касова бележка/фискален
бон/, нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от
експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от
извършените продажби са били длъжни да приведат дейността си в десетдневен срок
от съставяне на акта за нарушение. Срещу «*******» ООД е съставен АУАН №0044827/27.09.2011г.,
с който е констатирано нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Търговецът
е следвало да осъществи дистанционна връзка на ФУ с НАП в 10-дневен ксрок от
съставяне на АУАН т.е. до 07.10.2011г.» Прието, че е нарушен §59 ал.1 т.4 от
ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г и чл.118 ал.2 от ЗДДС
В заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката М.И. - актосъставител, която
в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При
извършена проверка процесния ден в магазин стопанисван от жалбоподателя,
установила, че същият няма осъществена дистанционна връзка с НАП. Срещу лицето имало
предходен АУАН от 27.09.2011г., за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
На същата била представена фактура от 03.10.2011г. за закупуване на фискално
устройство, като представителят на наказаното лице обяснил, че са платили на
сервизна фирма и не знае защо не е осъществена връзка с НАП. Установила при
проверка на друг обект стопанисван от лицето, че в него имало осъществена
такава връзка с НАП.
По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената
фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката И., които са
логични последователни и кореспондиращи, с писмените доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира на първо място, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
както в акта така и в НП, липсва пълно и точно описание на нарушението. От
обстоятелствената част на НП не става ясно кое от предложенията на чл.185 ал.2
от ЗДДС е нарушил жалбоподателят и коя от формите на изпълнителното деяние е
реализирана от него. Задължението визирано в чл.118 ал.2 от ЗДДС е за ФУ, които
следва задължително да имат техническа възможност за установяване на
дистанционна връзка с НАП, като техническите изисквания, редът и начинът за
изграждането и осъшествяването на тази дистанционна връзка се уреждат с Наредба
Н-18/2006г. Срокът за привеждане в изпълнение на това задължение е посочен в
§59 ал.1 от ПЗР на Наредбата, като крайният срок за лицата по чл.3 от същата
наредба /с изключение на т.1 и т.2 от §59/ е 31.03.2012г. А съгласно §59 ал.1
т.4 от ПЗР на Наредба Н-18, независимо от сроковете по т.1-3 лицата по
отношение на които се констатира нарушение на тази наредба, изразяващо се в
неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/, нарушение на реда и
начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на
фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби
– в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение, привеждат дейността си
с изискванията на наредбата, като в предходните точки са посочени различни
срокове за това. От състава на посочената разпоредба става ясно, че за да е
налице нарушение, лицето следва да не е осъществило дистанционна връзка с
НАП 10-дневен срок от констатиране на
нарушение, което следва да се изразява в неиздаване на фискална касова бележка,
нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от
експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от
извършените продажби. В процесния АУАН обаче не е посочено, коя от тези
хипотези е нарушил жалбоподателят /за какво му е бил съставен предходния АУАН/ а
е отразено, че е нарушил чл.25 ал.1 от
Наредба Н-18. В какво се изразява това нарушение не става ясно и дали покрива
някоя от хипотезите на §59 ал.1 т.4, за да следва задължението му съгласно тази
разпоредба да осъществи в по-кратък срок, а именно 10-дневен дистанционна
връзка на ФУ с НАП. Посочването само на тази разпоредбата от актосъставителя,
без да е посочено какъв е фактическият и съставът и е довело и до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, да разбере за какво точно нарушение е
обвинен. За разлика от акта в процесното НП са отразени обстоятелства от
обективната страна на състава на §59 ал.1 т.4 от ПЗР на Наредба Н-18. В него обаче съдът констатира, че са отразени
всички хипотези на посочената като нарушена норма, а не конкретната в случая на
чл.25 ал.1 от същата наредба, изразяваща се в неиздаване на фискална касова
бележка. Недопустимо да първи път в НП да се излагат съставомерни факти, които
липсват в АУАН. Последният поставя началото на административнонаказателното
производство, определя рамките на обвинението, с което наказаното лице следва да бъде запознато. Това
нарушение от своя страна също е нарушило правото на защита на жалбоподателя и е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
На следващо място съдът намира, че дори и формално да е осъществен състава
на визираното от наказващия орган нарушение, не може да се вмени в отговорност
на наказаното лице, тъй като явно, че в срока на §59 ал.1 т.4 от ПЗР
към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г., са били предприети действия от страна на същото, за
осъществяване на дистанционна връзка с НАП, но по независещи от него причини,
това не е било сторено. Видно от приложената фактура от 03.10.2011г. /л.14/ и
протокол от лицензирана фирма, се установява, че касов апарат, с който да е
възможна такава връзка с НАП е бил закупен от жалбоподателя, но поради
техническа неизправност на същия, такава връзка не е била осъществена до деня
на проверката, тъй като е бил върнат на фирмата производител. Св.И. в
показанията си също установява това обстоятелство както и това, че в другия
обект на жалбоподателя е била осъществена дистанционна връзка с НАП. Т.е.
приложената фактура за закупуването на касов апарат, явно се е отнасяла за
проверявания обект. Съдът намира, че АНО
не е изпълнил задълженията съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не
е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не е
преценил възраженията и събраните доказателства. Ако бе сторил това и
разследвал спорните обстоятелства, може би щеше да достигне до друг извод и да
не издава процесното НП. В този смисъл е неоснователен довода на представителя
на наказващия орган в с.з., че след като имало закупени две фискални
устройства, от това не следвало, че ще се използват именно за този търговски
обект при условие, че имало два обекта в града. Както по-горе бе обсъдено, св.И.
е правила проверки и в двата обекта стопанисвани от жалбоподателя, като е установила,
че в единия е осъществена дистанционна връзка с НАП, т.е. явно е, че другият
закупен касов апарат е за втория обект. Като не е разследвал причините за
неизпълнение на задължението на лицето, не е събрал доказателства и за това
къде се намира, дали устройството е било с дефект и в действителност е върнато
на производителя, наказващия орган не е изпълнил задължението си да събере
всички относими доказателства, тъй като тежестта на доказване в
административнонаказателното производство е върху него и поради това е издал
един незаконосъобразен акт.
Поради изложените съображения НП като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2266-170048601 от 22.02.2012г. на зам
директора на Териториална дирекция на НАП гр.Варна, с което на “*******” ЕООД
гр.Кърджали, за нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от
ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: