Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На 20.04. Година 2012
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Атанас Х.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Атанас Х. административно наказателно дело номер 273 по
описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Д.Р.П., против наказателно постановление № 132/12 от 14.03.2012г. на
Началник РУП Разград при ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 6 ЗБЛД му е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД.
Жалбоподателят
намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли същото изцяло да бъде отменено. Сочи, че
не е носил личната си карта, тъй като ако я загуби няма финансови средства да
заплати таксата за издаването на нова ЛК.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Административно
наказващия орган, при редовност в призоваването не изпраща представител и не
взема становище.
РРП
при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разградена
по същество същата е неоснователна.
По делото е установено по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят на 09.03.2012г. в с. Д., местността “****” до “******” около 13,00 ч. при проверка от
служители на РУП, Разград не можал да представи документ за самоличност, тъй
като не носил такъв.
За констатираното нарушение
на жалбоподателя е съставен акт за
извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Въз основа
на този акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение на основание чл. 80, т. 5
от ЗБЛД на жалбоподателя му е
наложено административно наказание - глоба от 50 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка е безспорна и се подкрепя от обясненията на жалбоподателя и
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
От ПРАВНА страна, съдът намира,
на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗБЛД.
Деянието не представлява
маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични случаи. Видно от
обясненията на жалбоподателя, това не носене на документ за самоличност не е
изолиран случай.
По размера на наказанието.
Наказанието е в
абсолютния законов минимум, поради което и не се налице основания за
намаляването му.
Водим от гореизложеното,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал.
1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 132/12 от 14.03.2012г. Началник РУП Разград при ОДМВР Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: