№276 21.05.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на единадесети май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №275 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ “*****” гр.***, против НП № 3297-170049380 от 20.03.2012г., на зам директор на ТД на НАП-Варна, с което
жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500лв за нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ и чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Счита НП за незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения.
В съдебното заседание на РРС, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Счита НП за незаконосъобразно, поради изложените в жалбата съображения
поради допуснати процесяални нарушения при съставянето на АУАН.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя
за
нарушение на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и
чл.118 ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА №0049380 от 18.11.2011г., съставен на жалбоподателя,
от гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна. Констатираните
с акта обстоятелства са отразени в НП по
следния начин: «На 14.11.2011г. в 13,30ч е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР
на ЗДДС – кафе аператив находящ се в гр.Разград, стопанисван от ЕТ ****». При
проверката е установено, че в качеството
си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ, не е изпълнил
задължението си да приведе дейността си в съответствие с изискванията на пар.
59 ал.1 т.4 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устойства на МФ. Съгласно тази разпоредба лицата по отношение на
които са констатирани нарушения, изразяващо се в неиздаване на фискална касова
бележка /фискален бон/, нарушение на реда и начина на регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на
отчитане на оборотите от извършените продажби са били длъжни да приведат
дейността си в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение. Срещу ЕТ «********»
е съставен АУАН №270113235 от 08.10.2011г., с който е констатирано нарушение на
чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006г Търговецът не е изпълнил задължението си да
осъществи дистанционна връзка на ФУ с НАП в 10-дневен срок от съставяне на АУАН
т.е. до 19.10.2011г. Видно от приложената справка към преписката търговецът е
осъществил дистанционна връзка на ФУ с НАП на 13.11.2011г». Прието, че е
нарушен §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ.
В заседанието пред РРС, е разпитан свидетелят М. - актосъставител, който в
показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена
проверка в обекта стопанисван от жалбоподателя, установил, че същият няма
осъществена дистанционна връзка с НАП. Срещу него е бил съставен преди това АУАН
за друго нарушение. Процесния акт съставил в офиса на дирекцията в отсъствието
на нарушителя, за когото не си спомням по какви причини не е бил поканен за
това, в последствие акта не бил връчен на нарушителя. Връчил му обаче
процесното НП.
По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената
фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля М..
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочили издаденото НП.
На пръво място, АУАН е бил съставен в отсъствието на лицето посочено за
нарушител, което се установява от показанията на св.М.. Същият си спомня, че нарушителят
не е присъствал и не е бил поканен при съставяне на акта. Не помни кой е
положил подпис срещу «нарушител», но това не е бил представителят на наказаното
юридическо лице. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
тъй като нарушителят не е бил поканен за съставянето на акта и същият е
съставен в негово отсъствие, като това обсоятелство не е било отбелязано в
него. На следващо място, процесния АУАН не е бил подписан от свидетеля, който е
вписан като такъв при съставянето му. Основателен е довода на представителя на
жалбоподателя, че не е посочен адрес на този свидетел. Не е необходимо обаче
посочването на ЕГН, тъй като данните за свидетеля са необходими с оглед
евентуалното му призоваване в съдебно заседание. Св.М. установява, че посочения
като свидетел е служител в ТД на НАП офис Разград, но това обстоятелство е следвало
да бъде вписано в акта, за да може да бъде призована по месторабота в тази
служба. След като не е посочен в случая адрес, на който да стане евентуалното
призоваване на свидетеля още повече, че актът не е подписан от свидетел, съдът
намира, че акта е съставен в отсъствието на свидетели и не е подписан от такъв
и така е нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН и чл.43 ал.1 от ЗАНН.
На следващо място АУАН независимо, че е съставен в отсъствието на
наказаното лице същият не му е връчен и предявен. Последното правило е
самостоятелна процедура от закона и е регламентирана в чл.43 ал.4 от ЗАНН.
Липсва подпис на разписката за връчването му, от което следва, че акта не е бил
връчен на наказаното лице, обстоятелство установяващо се и от показанията на
св.М.. По този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, да се
запознае с административното обвинение, което се повдига със съставянето и
предявяването на акта, лишава го от възможността да изложи възражения по него в
предвидения в закона тридневен срок.
Изложените съображения относно посочените нарушения на процедурата по
чл.40 и сл. от ЗАНН, са били пречка за издаване на НП, тъй като не са налице
предпоставките на чл.53 ал.2 от ЗАНН, за издаване на процесното НП и при
нередовност на акта. Описаните нарушения при съставянето и връчването му са
дотолкова съществени, че наказващия орган не е следвало да издава крайния си
акт, като в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН се е произнесъл по преписката, без
да провери акта с оглед неговата законосъобразност.
Освен това, настоящият състав
намира, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.4
от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като както в акта така и в НП, липсва пълно и точно описание на нарушението.
От обстоятелствената част на НП не става ясно кое от предложенията на чл.185
ал.2 от ЗДДС е осъществил с бездействието си жалбоподателят, коя от формите на
изпълнителното деяние е реализирана от него. Задължението визирано в чл.118
ал.2 от ЗДДС е за ФУ, които следва задължително да имат техническа възможност
за установяване на дистанционна връзка с НАП, като техническите изисквания,
редът и начинът за изграждането и осъшествяването на тази дистанционна връзка
се уреждат с Наредба Н-18/2006г. Срокът за привеждане в изпълнение на това
задължене е посочен в §59 ал.1 от ПЗР на Наредбата, като крайният срок за лицата
по чл.3 от същата наредба /с изключение на т.1 и т.2 от §59/ е 31.03.2012г. А
съгласно §59 ал.1 т.4 от ПЗР на Наредба Н-18, независимо от сроковете по т.1-3
лицата по отношение на които се констатира нарушение на тази наредба,
изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/, нарушение
на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на
фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби
– в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение, привеждат дейността си
с изискванията на наредбата, като в предходните точи са посочени различни
срокове за това. От състава на посочената разпоредба става ясно, че за да е
налице нарушение, лицето следва да не е осъществило дистанционна връзка с
НАП 10-дневен срок от констатиране на
нарушение, което следва да се изразява в някоя от хипотезите: неиздаване на
фискална касова бележка, нарушение на реда и начина на регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на
отчитане на оборотите от извършените продажби. В процесния АУАН обаче изобщо не
е посочено, коя от тях е нарушил жалбоподателят, /за какво му е бил съставен
предходния АУАН/ а е отразено, че е нарушил чл.33 ал.2 от Наредба Н-18. В какво се изразява това
нарушение не става ясно, тъй като същото не е описано от актосъставителя и дали
покрива някоя от хипотезите на §59 ал.1 т.4, за да следва задължението му
съгласно тази разпоредба да съществи в по-кратък срок, а именно 10-дневен
дистанционна връзка на ФУ с НАП. Посочването само на разпоредбата на чл.33 ал.2
от Наредба №Н-18/2006г от актосъставителя, без да е отразен фактическият и
състав, е довело на първо място до нарушение
на чл.42 т.4 при изготвения акт, а от друга страна е нарушено правото на защита
на наказаното лице, да разбере за какво точно деяние е обвинено. За разлика от
акта в процесното НП са отразени обстоятелствата от обективната страна на
състава на §59 ал.1 т.4 от ПЗР на Наредба Н-18.
В същото обаче съдът констатира, че са отразени всички хипотези на
посочената като нарушена норма, а не конкретната такава от същата. Това от своя
страна е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, да
разбере какво нарушение точно му се вменява. Освен това е недопустимо да първи
път в НП да се отразяват факти, които липсват в АУАН. Последният поставя
началото на административнонаказателното производство, определя рамките на
обвинението, с което наказаното лице
следва да бъде запознато. Това от своя страна също е нарушило правото на защита
на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Поради изложените съображения НП като незаконосъобразно следва да бъде
отменено, без спорът да бъде разглеждан по същество.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3297-170049380 от 20.03.2012г. на зам
директора на Териториална дирекция на НАП гр.Варна, с което на ЕТ “********” гр.****, за нарушение
на §59 ал.1 т.4 от ПЗР към НИД на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118
ал.2 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: