РЕШЕНИЕ

№ 274 23.05.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На единадесети май две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: П.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №276 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Постъпила е жалба от Д.И. ***, срещу Наказателно постановление №134/12 на началника на РУП при ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.80 т.5 от ЗБДС, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв за нарушение на чл.6 от ЗБДС, с молба да бъде намален размера на глобата.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят лично поддържа жалбата. Моли да му бъде намален размера на глобата, тъй като същият получава помощи в размер на 60лв и издържа дете, което е ученик.

Представителят на наказващия орган, счита жалбата за неоснователна, а НПК като правилно и законосъобразно да бъде отменено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страната и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление на основание чл.80 т.5 от ЗБДС, за нарушение на чл.6 от същия закон, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №134/09.03.2012 съставен от мл. ПИ при РУП гр. Разград, за това, че « На 09.03.2012г. в 13ч в с.**** при поискване от полицейски орган И. не е представи документ за самоличност, като заявява, че не носи такъв.» Прието, че е нарушена разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД/ в акта/, а в НП, че е нарушен същият текст но от ЗБДС.

Пред РРС е разпитан като свидетел М.М., който работел като младши полицейски инспетктор в РУП Разград и обслужвал с.****. Процесният ден получил сигнал за запалени сухи треви в района на м. «***» в землището на с.***. На място установил жалбоподателя, когото познавал, знаел, че живе в селото. Поискал му документ за самоличност, но той не представил такъв. За това му съставил процесния АУАН.

По изложените факти не се спори, поради което съдът намира за установена фактическата обстановка отразена в акта и НП.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Акта и НП са издадени от компетентни органи по предвидения в закона ред и форма.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че посочените различни абревиатури на нарушения нормативен акт – ЗБЛД в акта и в НП, където е посочен ЗБДС, не е дотоклова съществено, тъй като заглавието на Закона за българските документи за самоличност е било изменено в ДВ бр.82 от 2009г. на закон за българските лични документи /ЗБДЛ/, като посочените нарушени разпоредби в първия съществуват и при сега действащия ЗБЛД.

Съдът намира обаче, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение поради следното: Задължението регламентирано в чл.6 от ЗБЛД е за удостоверяване на самоличността на лицето, при поискване пред компетентните органи. Съгласно чл.3 ал.1 от същия закон, документи за самоличност удостоверяват самоличността чрез съдържащите се в тях данни. Явяват се официални документи идадени от компетентен орган, с цел идентификация на лицето съгласно §1 от ДР на ЗБЛД. От установената фактическа обстановка и показанията на св.М. се установява, че същият като полицейски инспектор обслужващ с.***, е познавал жалбоподателя, който е от това село, знаел е имената му и къде живее. Т.е. познавал е наказаното лице, поради което не е бил необходим документ за самоличност, за да удостовери самоличността му. Още повече че в процесния акт и в НП е отразено, че «И. не представя документ за самоличност».

На следващо място дори и да е осъществен състава на нарушението, съдът намира че същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което обстоятелство не е преценено от наказващия орган. Контролните органи в случая не са преценили факта, че жалбоподателят се е намирал в близост до дома си – живеел е в същото село, както и че самоличността е била установено на място. Разпоредбата на чл.82 от ЗБЛД определя, че за маловажни нарушения на този закон се прилагат разпоредбите на чл.28 от ЗАНН или се налага глоба по квитанция до 20лв от упълномощените за това длъжностни лица. След като не са съобразени тези обстоятелства от наказващия орган, съдът намира, че е бил нарушен материалният закон и НП следва да се отмени.

Поради изложените съображения съдът намира, че процесното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №134/12 на началник РУП при ОД на МВР Разград, с което на Д.И. *** на основание чл.80 т.5 от ЗБДС, за нарушение на чл.6 от ЗБДС, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: