Р Е Ш
Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 02.05. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 281 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ “Цв. Вл.”, чрез управителя му Цв. Вл., против
наказателно постановление № В – 026885 от 09.03.2012г. на Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
Комисията за защита на потребителите, с което за извършено нарушение по чл. 66,
ал.1 ЗЗП му е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лева, на основание
чл. 209 ЗЗП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което
се моли НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата и излага подробни
мотиви.
Административно наказващия орган при редовност в призоваването не изпраща
представител. В придружителното писмо към жалбата е отразил становището си, че
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна:
При извършена проверка от контролните органи на
20.02.2012 г. в гр. Разград, в магазин стопанисван от жалбоподателя е установена
поставена табела със съобщение за намаление на цените със срок на намалението
от 15.01.2012 г. до 05.03.2012 г. В обекта не е имало съобщение за ликвидация,
за извършване на строителни работи или преустановяване на търговската дейност.
Въз основа на така установените факти е съставен Акт за установяване на
административно нарушение. Срещу акта за установяване на административно
нарушение е постъпило възражение от жалбоподателя в което сочи, че за
процесното нарушение не следва да бъде санкциониран, а на осн. чл. 193, т.2 ЗЗП
е следвало да му се даде само предписание за отстраняването му.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел,
че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми и наложил на
жалбоподателя процесната санкция.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от
обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитания свидетел по акта и
писмените доказателства. Показанията на
другият свидетел – А., не води до промяна така възприетата фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция прави следните изводи:
Административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на административно задължение по чл. 66, ал. 1
ЗЗП. Тази норма предвижда, че намалението на цените на стоките в
търговските обекти не може да бъде за период, по-дълъг от 1 месец и по-кратък
от 1 ден. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2
ЗЗП урежда изключенията от ал. 1. Това са случаите, когато е
възможно да се обяви намаление за период, по-дълъг от 1 месец, но не повече от
6 месеца. По делото липсват доказателства, а и твърдения, да са налице
предпоставките на визираните в ал.2 изключения. При това положение, правилно
наказващият орган е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1
ЗЗП. В този смисъл е и съдебната практика /вж. Решение от 13.04.2009
г. на АдмС - Русе по к. н. а. х. д. № 21/2009 г./.
По
възражението, че деянието е маловажен случай, по см на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че обществената опасност на деянието и
дееца, не е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид. Ето защо,
съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не намира приложение.
По размера на наложеното наказание:
За
процесното нарушение, в чл. 209 ЗЗП е посочено, че на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. Процесната
санкция е в абсолютния законов минимум поради което липсва възможност, а и
основания за намаляването й.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление В – 026885 от 09.03.2012г. на Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
комисията за защита на потребителите.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: