РЕШЕНИЕ

№ 299 30.05.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Г.М.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №303 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от «Хранкомерс ЦБА» ООД гр.София, представлявано от управителя, срещу Наказателно постановление №25-2501490/15.02.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено, поради маловажност на деянието.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателят не се явява представител. В молба-становище поддържа жалбата, счита, че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, чл.415в от КТ, алтернативно и намаляване на наказанието.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Наказателно постановление №25-2501490/15.02.2012г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”–гр. Търговище на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв, на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415ал.1 от КТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №25-25011490 от 25.01.2012г., съставен на обжалващото дружество от гл. инспектор при Д «ИТ» - Търговище в резултат от извършена проверка на 20.01.2012 на представените от жалбоподателя документи. Констатирано е, че същият, не е изплатил трудово възнагржадение за месец май на лице наето на длъжност «готвач» с място на работа обект в гр.Разград, с което не е изпълнил дадено препдисание №ІV т.33 от протокол №631/05.07.2011г. Констатираното нарушение е извършено на 31.08.2011г. в гр.Разград в предприятието, където се извършва работата. Поради което е прието, че така е нарушена разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.

По делото не се оспорва фактическата обстановка. Не е спорен въпросът, че действително не е изплатено възнаграждението на лицето за посочения месец, поради което съдът намира фактическата обстановка за установено, с оглед и събраните по делото доказателства – писмените доказателства по административно-наказателната преписка.

Изложените фактически обстоятелства, обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма, в хода на административнонаказтелното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ, отговорността е за лице, което не изпълни задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. От данните по делото се установява, че с протокол №631 от 05.07.2011г. контролните органи от ДИТ са дали предписание на жалбоподателя, съгласно чл.128 т.2 от КТ, да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец май 2011г. на наети на работа по трудови правоотношения, като едно от лицата е Ст. Ст. Р., в срок до 30.08.2011г. /л.10/ От изисканите и представени документи, се установява, че жалбоподателят, не е изплатил трудовото възнаграждение за месец май 2011г. на посочените лица, поради което не е изпълнил предписанието на контролния орган в посочения срок до 30.08.2011г, в горецитирания протокол. С противоправното си бездействие наказаното лице е осъществило състава на административното нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, което ангажира административнонаказателната му отговорност в качеството на работодател, поради което правилно му е наложено наказание имуществена санкция.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неприложението на чл.28 от ЗАНН и чл.415 в от КТ, разпоредби отнасящи се съответно до малозначителни нарушения и маловажни нарушения /по КТ/. В този смисъл настоящият състав споделя съображенията изложени в НП от наказващия орган за неприложението им, предвид неспазване на основно задължение на раотодателя като страна по трудово правоотношение, за изплащане на уговореното възнаграждение на работниците. Освен това последните /в частност и посочената работничка/ са били лишени продължително време от средства необходими за препитанието на всеки един човек и неговото семейство, поради което съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Не са налице и доказателства, за наличие на предпоставките на чл.415в от КТ – нарушението не е отстранено веднага след установяването му, като и при извършената проверка на 20.01.2012г. от контролните органи – близо пет месеца след указания в предписанието срок, възнаграждението на работника все още не е било изплатено. Освен това от нарушението на работника са причинени вредни последици – лишен е бил в продължение на няколко месеца от възнаграждение за положения от него труд.

Наложеното наказание в случая - имаществена санкция в размер на 2000лв, което е малко над минимума прудвиден в закона, съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като има предвид, засегнатите в случая обществени отношения уредени от КТ относно задължението за изплащане на трудово възнаграждение от работодателя, с което неизпълнение се засяга основно право на работника. Не на последно място, явно наказаното лице не е изпълнило това си задължение не към един, а към десетки работници, поради което съдът не намира основания за намаляване размера на наказанието.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че НП като незаконосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-2501490/15.02.2012г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр. Търговище, с което на «Хранкомерс ЦБА» ООД гр.София, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:

Денка Георгиева Тодорова	118.09	53.02
Неджван Закир Мехмед	42.17	185.57	7.20
Неделчо Димитров Георгиев	107.99	296.96	118.78
Айсел Гюнаева Ибрахимова		185.57	185.57	150.22
Нела Георгиева Ненова		246.65	246.65	246.65
Светлана Димитрова Димитрова		100.03	210.07	210.07

№ Имена на работника начислено трудово възнаграждение

1 Айгюл Хюсеинова Мехмедова 308

2 Айлин Джеват Исмаил 228,57

3 Бедиха Ахмедова Юсуфова 240

4. Ведиха Юмерова Ибрямова 240

5. Гюлбие Хасанова Мехмедова 102,86

6. Гюлнур Хикметова Ефраимова 182,86

7. Джемиле Юсеинова Вурал 241,44

8. Медиха Юмер Шукри 114,29

9. Мехмед Алиев Бозев 240

10 Мехрибан Сали Нуриева 241,44

11 Мюхтебяр Алиева Ибраимова 80

12 Невджан Закир Мехмед 194,29

13 Неждие Еюб Мустафа 247,20

14 Неждие Хайредин Ебазер 219,75

15 Пенка Йорданова Ангелова 273,12

16 Сехаре Акифова Мехмедова 219,75

17 Стела Веселинова Ангелова 228,57

18 Ислямова Алибашева 240

19 Фатме Насуф Ахмед 171,43

20 Фатме Салиева Башова 241,44

21 Халиме Ибрахим Селимова 242,88

22 Хафизе Мехмед Махмуд 57,14

23 Шенай Фикрет Азмиева 240

24 Юнгюсюн Горанова Етемова 91,43

ОБЩО 4886,46

Нарушението е констатирано при проверка на разчетно-платежна ведомост на дружеството за м. август 2009г., в която не е удостоверено изплащане на трудово възнаграждение на посочениет лица. При проверката не са представени други документи, удостоверяващи плащането на такова.»

Нарушението е констатирано при проверка на разчетно – платежните ведомости на дружеството за посочения период, в които не е удостоверено изплащане на трудово възнаграждение на посочените по-горе лица. При проверката не са представени други документи, удостоверяващи изплащането на такова».

Като свидетели по делото са разпитани служителите при Д «ИТ» - Разград Минка Иванова /актосъставител/ и Катя Филипова, които установяват, че посочените в наказателното постановление суми са били дължими на посочените там 38 работници, но не са им изплатени. Не е спорен въпросът, че действително тези суми не са изплатени на посочените в НП работници за посочения период. Приложена е и справка за неизплатените заплати на работниците в дружеството /цитираните лица и суми в НП/.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на обжалващото дружество са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставения акт за установяване на административно нарушение очевидно не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. В същия акт на практика няма изложена фактическа обстановка, тъй като не са посочени нито поименно работниците на които не са изплатени трудови възнаграждения, нито от същия акт е ясно за какви суми става дума. Действително чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска наказателното постановление да се издаде и при незаконосъобразност в акта, но разпоредбата поставя съответни ограничения на тази възможност – «стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина». Съдът не намира, че тези изисквания в случая са спазени и всъщност намира, че от съдържанието на акта не следва извод, че нарушението е установено по категоричен начин, защото липсват фактите в които се изразява същото нарушение. Съдът намира за недопустимо препращането относно тези обстоятелства към други писмени документи /в случая в АУАН се визира справка, издадена от санкционираното лице, която според акта е неразделна част от него/, които могат да бъдат единствено доказателствени средства в подкрепа на съдържащи се в акта констатации, но не и неразделна част от него. Съдът намира, че е недопустимо в акта да не се посочат обстоятелствата обуславящи и характеризиращи нарушението, а същите обстоятелства да се посочват едва в НП. При това положение съдът намира, че АУАН е лишен изцяло от установителната си функция, защото в него по никакъв начин не се сочи към кои работници и в какъв размер не е изпълнено задължението на дружеството, които факти биха обусловили нарушението. При това положение на първо място се зясягат правата на обжалващото дружество. При положение, че в акта не са посочени конкретните факти обуславящи нарушението, то наказателно постановление не би могло да бъде издадено, защото Наказателното постановление може да бъде издадено само на основа на фактите изложени и установени в акта. Като акт, с който административнонаказателното производство започва, АУАН следва да очертава от фактическа страна по един ясен начин деянието, което е преценено като административно нарушение. Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да се приложи, когато съдържанието на АУАН е такова, че поради непълнотата си създава реална неяснота относно фактическите констатации на актосъставителя. Следва да се каже, че и НП не е достатъчно ясно. В същото се цитират работниците и неизплатените им суми. Нито от текста на НП, нито от таблицата обаче става ясно дали все пак в тези случаи са налице извършени някакви частични плащания, т.е. не е ясно дали посочените суми са цялостното дължимо, но неплатено възнаграждение от работодателя на посочените работници за посочените месеци или всъщност става дума само за съответна част от месечното възнаграждение, която не е платена на съответния работник, поради което полученото от същия за месеца е по - малко от установената за страната минимална работна заплата. Именно защото от НП не е ясно дали става дума за пълно или частично неизпълнение на дължимото възнаграждение, то и съдът не може да прецени доколко е нарушена нормата на чл.245, ал.1 от КТ, която е посочена като нарушена в НП. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание посочените формални нарушения допуснати в административнонаказателното производство, без въпросът да се разглежда по същество.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17 -1700092/26.08.2008г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда” –гр. Разград, с което на «Жи Ес Ел» ООД - гр. Разград в качеството му на работодател е наложена глоба от 1500 лв на осн. чл.416, ал.2 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: