МОТИВИ
към
Присъда № 280/11.05.2012г. постановена по ЧХНД № 143/2012 г. по описа на
Районен съд Разград
Производството
е образувано по тъжба на А.И.А., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Р., ул. ****,
№ *, ет.*, ап.*, с която е обвинил Г.И.Х., роден на *** година в гр. Р.,
постоянен адрес гр. Р., ул.*****, ЕГН **********, бълг. гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, работи в “Коник транс” ЕООД гр. С., в това,
че:
1. На 20.08.2011г. в
гр. Разград е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.И.А., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Р.****** – нарекъл го “Копеле” в негово присъствие,
като обидата е нанесена публично, престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 НК във вр.
с чл. 146, ал.1 НК.
На осн. 45,
във чл. 52 във вр. чл. 84, във вр. 86 ЗЗД, е предявен ГИ от тъжителя срещу
подсъдимия, за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от гореописаното престъпление, ведно със законната лихва
считано от датата на деликта – 20.08.2011г. до окончателното изплащане на
сумата.
2. На
20.08.2011г. в гр. Разград, противозаконно е унищожил чужда движима вещ - странично стъкло на
предна лява врата на лек автомобил “Рено Меган”, с рег. № *****, собственост на
И. А.А., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Р.********, като автомобила е
владян от А.И.А., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Р.**********, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 216, ал.4 във вр. с ал.1
НК.
На осн. 45, във чл.
84, във вр. 86 ЗЗД, е предявен ГИ от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 72
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от
гореописаното престъпление, ведно със законната лихва считано от датата на
деликта – 20.08.2011г. до окончателното
изплащане на сумата.
3. На
20.08.2011г. в гр. Разград, е причинил на А.И.А., ЕГН **********, с пост. адрес
гр. Р.***** :
-
кръвонасядания в лявата половина на лицето, дясната теменна област и дясна
подбедрица;
-разкъсно
контузна рана в дясна теменно тилна област на главата;
- Драскотини
по лявата предмишница;
което представлява лека телесна повреда изразяваща се в
причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, престъпление по
чл. 130, ал.2 във вр. с ал.1 НК.
На осн. 45,
във чл. 52 във чл. 84, във вр. 86 ЗЗД, е
предявен ГИ от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от гореописаното престъпление,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 20.08.2011г. до
окончателното изплащане на сумата.
Гореописаните
граждански искове бяха приети за съвместно разглеждане по делото.
В открито
съдебно заседание тъжителя, заедно с повереника си адв. Р. К. ***, поддържат
обвинението и предявените гр. искове.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат Н.Г. ***, намира
обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда. Относно гражданските
искове моли за отхвърлянето им.
Подсъдимият се
присъединява към изложеното от защитника си. Твърди, че не е извършвал престъпленията
по повдигнатото му обвинение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
20.08.2011г. около 9 часа, тъжителят А.А. управлявал лек автомобил марка “Рено” модел “Меган Сценик” с рег. № ***** по ул. Княз Борис в гр. Разград. Автомобила
ползвал въз основа на Договор за заем за послужване /л. 76/. На кръстовището с
ул. Любен Каравелов, въпреки наличието на знак “Стоп”, тъжителят отнел
предимството на л.а. “Фолксваген голф” с рег. № *****, управляван от подсъдимия, като в същия
се возила и съпругата на подс. – св. Н.Х..
За да избегне
сблъсъка между двата автомобила, подсъдимият свил в дясно и ожулил предната
дясна гума на автомобила си в бордюра. Ядосан от случилото се, подсъдимият
изпреварил автомобила на тъжителя, и спрял пред него принуждавайки го да спре и
той. След това подсъдимият излязъл от автомобила си, отишъл до спрения
автомобил на тъжителя, счупил стъклото предната лява врата на автомобила и
нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на тъжителя, опитал се да го извади
от автомобила през така счупения прозорец, но не успял. Подсъдимият нарекъл тъжителят
“копеле”. Тъжителят се обадил на тел.
112, дошъл полицейски екип, който отвел участниците в конфликта в сградата на
РУП Разград, за изясняване на случая.
По доказателствата.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга св. Х. – частично / в частта им в която сочат, че автомобила на тъжителят им е отнел предимството на кръстовището/. Подкрепя се и от показанията на св. И.Н. пред когото още същият ден тъжителят разказал за случилото се. Подкрепя се и от показанията на посетилият произшествието пол. служ. св. Д.Б. и пол служ. св. Н. К., който също е работил по случая, както и от показанията на св. И. А., пред когото тъжителят още същият ден разказал за случая в т.ч. че бил наречен от подсъдимия “Копеле”. Фактическата обстановка се подкрепя и от заключенията на съдебно медицинска експертиза и съдебно оценъчна експертиза.
В частта им в
която сочат, че автомобила на тъжителят им е отнел предимството на кръстовището
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х. се кредитират от съда тъй
като са житейски логични. Подсъдимият е човек на възраст над
Съдът обаче, не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и на съпругата му св. Х. в частта
им в която сочат, че тъжителят сам е
спрял автомобила си, а подсъдимият не е удрял и обиждал тъжителят, а последният
при затварянето на вратата си счупил стъклото като се и самонаранил. Това е
така, тъй като в тези им части обясненията на подс. и показанията на св. Х. са
изолирани от събрания доказателствен материал. Така например заключението на СМЕ /л. 140-143/ е
категорично, че уврежданията на пострадалия могат да бъдат получени по време
и начин, както се сочи в тъжбата – от юмрук в лявата половина на
лицето, удар през вратата на автомобила /пресичане на главата между рамката
на вратата и купето/, опит за изваждане
от автомобила през счупеното стъкло на вратата на водача. Видно от писмо от РУП – Разград с вх. №
4406/08.05.2012г. /л. 138/, е че за
процесния инцидент на тел. 112 е съобщил
именно тъжителят, а не св. Х. както
твърдят подсъдимия и съпругата му. Така обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Х., че тъжителят се е обаждал по телефона за да вика мутри,
не следва да се кредитират с доверие като житейски нелогични – човек който се
обажда на тел. 112 за да се оплаче на органите на реда е нелогично същевременно
да вика и мутри за саморазправа.
С оглед
конкретната обстановка – отнетото предимство на подсъдимият от страна на
тъжителя, последвалото принудително спиране, счупването на стъклото и нанасяне
на удари върху тъжителя, съдът намира за изцяло житейски логично подсъдимият да
е нанесъл и обида на пострадалия, като го нарекъл “Копеле”. Ето защо, независимо от роднинската му връзка с тъжителя,
съдът кредитира с доверие показанията на св. И.А., пред който тъжителят се е
оплакал, че подсъдимият го е нарекъл “Копеле”.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на св. Н. К. – пол.
служител работил по случая, който сочи, че пред него е имало оплаквания за
отправени обиди между участниците в конфликта – тъжителя и подсъдимия.
От ПРАВНА
СТРАНА.
- По обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 НК
във вр. с чл. 146, ал.1 НК.
Като е нарекъл публично тъжителят “копеле”, подсъдимият е осъществил състава на престъплението “обида” по смисъла на чл. 148, ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1 НК, тъй като публично е нанесъл на пострадалия обида, като е казал унизителни думи за честта и достойнството му в негово присъствие. Обидният израз в случая е “копеле” – неприлични думи, които подсъдимият отправил към присъстващия тъжител и той непосредствено ги е възприел. Така са засегнати честта и достойнството на тъжителя, разбирани като представи на тъжителя - самооценка за качествата на своята личност. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнателно е обидил пострадалия, точно това е целял.
- По обвинението по чл. 216, ал.4 във вр. с
ал.1 НК.
Поведението на подсъдимия съставлява един от
факторите, който обективно е довел до настъпването на визирания в чл. 216 НК
престъпен резултат - противозаконното унищожаване движима вещ - процесното
стъкло на управлявания от тъжителя автомобил.
Счупването на това стъкло на парчета, го прави окончателно негодно за използване и предвид
степента на вредоносното въздействие върху него, създаващо качествено ново
състояние на инкриминираната вещ, се субсумира от обективните характеристики на
предвиденото в чл. 216 НК
унищожаване като форма на изпълнително деяние.
Деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е
искал да причини тази вреда на тъжителя, за да си отмъсти за отнетото
предимство.
Предвид неправомерното поведение на тъжителя
изразяващо се в отнемане на предимството на подсъдимия, както и предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и невисоката стойност на предмета на
престъплението, съдът намери, че това деяние предвид по - ниската степенен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, представлява маловажен случай
по см. чл. 93, т. 9 НК. Ето защо, го квалифицира по чл. 216, ал.4 във вр. с
ал.1 НК.
Независимо от обстоятелството, че тъжителят не е
собственик, на автомобила чието стъкло подсъдимият е счупил, то съдът намира,
че тъжителят има качество на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, от престъплението
по чл. 216 НК. Това е така, защото съгласно раздел ІІ , чл. 8, т. 5 от Договор
за заем за послужване /л. 76/, тъжителят – заемател е следвало да върне вещта -
процесния автомобил на заемателя “в
състояние в което я е получил”. Т.е. разходите за възстановяването на процесните
щети по автомобила причинени от подсъдимия са изцяло за сметка тъжителя.
- По обвинението по чл.
130, ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
"телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкият организъм
вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински
аспект понятието "телесна повреда" съдържа медико-биологичната
характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е
претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие "телесна
повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на
увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и
субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи,
правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по- богато на
признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето
на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят, както онези, които са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, така и онези, които са причинили само
физическа болка и страдание. Разграничителният критерий между двете форми на
леката телесна повреда е онова кратковременно разстройство на здравето на
пострадалия, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма
или тъканите, както и леки изменения във физиологичните функции извън болката и
страданието. За изясняване на вида и характера на причинените телесни
увреждания на тъжителя по делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно
нейното заключение, съдът прие че подсъдимият е причинил на тъжителя :
- кръвонасядания в лявата половина на лицето,
дясната теменна област и дясна подбедрица;
-разкъсно
контузна рана в дясна теменно тилна област на главата;
- Драскотини
по лявата предмишница;
Горното представлява
лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание
без разстройство на здравето, престъпление по чл. 130, ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е
искал да причини тази телесна повреда на тъжителя.
Съдът намира, че независимо от противозаконното действие на
тъжителя – отнемането на предимството на подсъдимия, не са налице предпоставките
за приложението на привилегирования състав на чл. 132, ал.1, т.4 НК /тел.
повреда при физиологичен афект/, поради следното:
За да е налице състояние на силно раздразнение и деецът да
действува в такова състояние - чрез внезапно вземане на решението и преминаване
към изпълнението му - съгласно трайната съдебна практика съзнанието на
извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в която
възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е
намалена значително, без той да е лишен от нея. Тази преценка на стеснение на
съзнанието се извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен
аспект, а не единствено на основание казаното от дееца и видимите от очевидци
признаци, които биха могли да се трактоват като афектно състояние /те могат да
бъдат и имитационни/. Казаното е така, защото състоянието на силно раздразнение
по смисъла на наказателния закон се преценява на фона на психолого-медицинското
обмисляне на състоянието на физиологичен афект. Според настоящия съдебен
състав, подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен афект, а на
обикновено ядосване.
РРС прецени че не е необходимо назначаване на психолого –
психиатрична експертиза, относно наличието на физиологичен афект. Ако
обаче се приеме, че първоинстанционния
съд е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил
такава експертиза, то това евентуално нарушение може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като Законът не прави
разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на първата и
въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от
30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина Стоянова "Бюлетин на ВКС", бр.
1/2001 г., стр. 7/.
Върховният касационен съд,
вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г.
І н.о., “Бюлетин на ВКС", бр.
6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на
доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия
следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в
първостепенния съд.
ВКС вече е посочил в Решение
№ 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само
има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.
Както вече е посочено и в
Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о.,
"Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората,
по-висша съдебна инстанция, която има
правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по
същество. Тя не може да се позовава
на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за
да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира,
че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд
не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на обективната истина, то
тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите
доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното
производство или на
първоинстанционния съд, тъй като липсата
на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората
инстанция, като решаващ съд по фактите.
По наказанията.
При индивидуализацията на
наказанията, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства,
противоправното поведение на тъжителя изразяващо се в отнемането на
предимството на подсъдимия, чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му
здравословно състояние, тежкото му имотно положение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете липсата на критичност към извършеното
– така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Относно наказанието по чл. 130, ал.2
във вр. с ал.1 НК.
Относно това деяние, като отегчаващо отговорността
обстоятелство освен вече посочените по – горе, съдът отчете и факта, че тази
телесна повреда е довела до хоспитализирането на тъжителя.
Ето защо,
съдът намери, че от трите
алтернативно предвидени наказания за това престъпление - лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, по
подходящо се явява най - тежкото от тях, а именно – ЛС. Предвид горецитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че същото следва да бъде в абсолютния
законов минимум – 3 месеца. Съдът
намери, че това наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл.
35, ал. 3 НК и е съобразено с нормата на чл. 54 НК. РРС в този си състав
намира, че едно по - леко наказание не би могло да постигне целите на чл. 36
НК.
Съдът прецени,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи
изпълнението на това наказание за минималния предвиден срок от три години.
Относно наказанието по чл. 148,
ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1 НК.
Съдът с оглед
горецитираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложи наказание на
подсъдимия в абсолютния законов минимум – Глоба в размер на 3 000 лв. и
Обществено порицание.
Относно наказанието по чл. 216, ал.4 във вр. с ал.1 НК.
Относно това деяние, като отегчаващо отговорността
обстоятелство освен вече посочените по – горе, съдът отчете и факта, че чрез
унищожаването на процесното стъкло, подсъдимият е повредил и управлявания от
тъжителя автомобил. Това е така защото, съгл. чл. 10, ал.1, т.6, б. “в” ППЗДвП, МПС със счупено стъкло е технически
неизправно.
Ето защо,
съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания - ЛС и Глоба, по подходящо се явява по -
тежкото от тях, а именно – ЛС. Предвид горецитираните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие, че същото следва да бъде в абсолютния законов
минимум – 3 месеца. Съдът намери, че
това наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл. 35, ал. 3 НК
и е съобразено с нормата на чл. 54 НК. РРС в този си състав намира, че едно по
- леко наказание не би могло да постигне целите на чл. 36 НК.
Съдът прецени,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи
изпълнението на това наказание за минималния предвиден срок от три години.
На осн. чл.
23, ал.1 НК, за горецитираните три престъпления, съдът наложи на подсъдимия
едно общо наказание в размер на най- тежкото от така определението наказания, а
именно наказанието Лишаване от свобода, за срок от 3 месеца. Съдът прецени, че
са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението
на това наказание за минималния предвиден срок от три години.
На осн. чл.
23, ал.2 НК, съдът присъедини към така наложеното на подсъдимия Лишаване от свобода, за срок от
3 месеца, чието изпълнение се отложи за срок от три години, на осн. чл. 66,
ал.1 НК и наказанието обществено порицание.
Отчитайки
противоправното поведение на тъжителя – отнемането на предимството провокирало
подсъдимия да извърши процесните престъпления и като намери, че така
определеното общо наказание се явява съответно на съвкупността от престъпления,
както и че същото би могло да постигне целите на чл. 36 НК, съдът, НЕ
присъедини наказанието Глоба, към най тежкото наказание. По същите съображения,
съдът не увеличи наложеното най- тежко наказание, на осн. чл. 24 НК.
По гражданските искове.
ВКС вече
е имал повод да посочи, че вредните последици при престъплението обида и
клевета съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване /вж. Решение № 21 от 2.02.1995г. по н.д. 557/94г., ІІІ н.о./.
След като противоправното поведение на подсъдимата е
безспорно доказано, то съдът приема, че са налице и твърдените от ГИ вреди. В
този смисъл се е произнесъл и Европейският
съд по правата на човека в Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006г. по делото Г.
Йовчев срещу България.
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Съгласно чл. 45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез
процесното деяние подсъдимите са нанесли вреда на гражданския ищец. Постоянна и
непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват
парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършените от подсъдимия процесни престъпления, поради което е налице
основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
неговата отговорност по отношение настъпилите вреди.
В горния смисъл вече се е произнесъл и
ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД в Решение № 6
от 22.02.2012г. по ВНОХД № 343 по описа
за 2011г.
- относно репарирането на вредите от деянието по
чл. 148, ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1 НК
Поради
гореизложеното, съдът намери за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението
в размер на сумата от 1000 лева, за репариране на причинените с обидата неимуществени
вреди на тъжителя. Съдът присъди тази сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 20.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
-
относно репарирането
на вредите от деянието по чл. 216, ал.4 във вр. с ал.1 НК
Видно от
неоспореното и прието от съда заключение на оценъчната експертиза, че
стойността на унищоженото стъкло е 72 лв. Ето защо съдът присъди на тъжителя
тази сума, за репариране на причинените му от унищожаването на стъклото имуществени
вреди. Съдът присъди тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 20.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
-
относно репарирането
на вредите от деянието по чл. 130, ал.2 във вр. с ал.1 НК
Съдът намери
за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението в размер на сумата
от 8 000 лева, за репариране на
причинените с телесната повреда неимуществени вреди на тъжителя. Следва да се отчете, че тази телесна
повреда, независимо че е лека, е довела до ХОСПИТАЛИЗИРАНЕТО на пострадалия.
Съдът присъди тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 20.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Размерът на
присъденото обезщетение е съобразено и със съдебната практика. Така например в Решение № 176 от 24.11.2008г. в. гр.д. № 351/2008г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, за причинена средна телесна повреда, е прието за справедливо обезщетение в
размер на 12 000 лева.
По разноските.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия, с оглед изхода от
делото, да заплати на тъжителя за разноски по делото следните суми:
- 12 лева -
представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото
- 380 лв. -
представляващи внесен депозит за експертизи
- 480 лв. -
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на повереника
Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумите от:
- 50 лв.,
- 50 лв.,
- 320 лв.,
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, съгласно чл.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/