Мотиви към Присъда №312/29.05.2012г., постановена по НОХД №146/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.В.Р. ***, за това, че за времето от ***г до ***г. в с. Стражец, след предварителен сговор с А.Б.М.,***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – крик и гаечен ключ и чрез използване на МПС – лек автомобил “Ауди” 80 с неустановен регистрационен номер, е отнел чужди движими вещи – четири алуминиеви джанти на стойност 160,00 лева, четири автомобилни гуми на стойност 140,00 лева, акумулатор на стойност 100,00 лева и автокасетофон на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 460,00 лева от владението на С.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, към минималния размер лишаване от свобода предвиден в закона и на чл.68 НК, да бъде приведена в изпълнение присъдата по нохд №752/2007г. на РС-Разград.

Спрямо подсъдимия Р. делото се води в условията на задочно производство, при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК. Подсъдимият Р. е напуснал пределите на страната, обявен е за ОДИ и не е установен.

Защитниците на подсъдимия пледират за налагане на минимално наказание като са солидарни със становището на прокурора относно размера на същото.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.Р. е роден на ***г***, с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

Подсъдимият Р. се познавал с А.М. ***. В началото на 2011г., двамата решили да влязат в къща на ул.”*****” №*** собственост на св.С.С., който по това време живеел в Германия. Двамата знаели, че същият не е в дома си. В двора на имота му били паркирани двата му автомобила - л.а. “Опел Фронтера” с ДК №*** и л.а. “Опел Астра” с рег. №****, които били заключени. Подсъдимият Р. заедно с М. взели предварително крик и гаечен ключ и с автомобила на техен познат – Н. Р. “Ауди” 80 с неустановен регистрационен номер отишли пред дома на св.С., вечерта един ден за времето от ***г до ***г. Прескочили оградата и с помощта на крика и гаечния ключ демонтирали четирите автомобилни гуми на л.а. “Опел Астра”. Счупили страничното стъкло на вратата на водача на другия автомобил “Опел Фронтера” , отворили и взели автокасетофона, а също така и акумулатора от този автомобил. Вещите отнесли с автомобила в дома на техен познат. На следващия ден двамата срязали двете гуми тъй като били износени, а другите две продали в гр.Разград на неустановено лице. След това отишли до ж.п. гарата в гр.Разград, където на пункт за изкупуване на метали продали четирите джанти на св.Д. – закупчик в пункта. Бил оформен договор за покупко-продажба № 3000002342 от ***г. на името на подс.Р., на когото св.Д. изплатил сумата от 50,40лв. В началото на месец май св.С. се завърнал от Германия, като по-рано бил уведомен по телефона от свой роднина за извършената кражба. Разговарял с подс. Р., който му признал за стореното. Последният, М. и св. С. отишли при св. Н. - полицейския служител, който работел по подадения сигнал за кражбата и дали пред него на пострадалия сумата от 1000лв като обезщетение за причинените вреди, за което св.Н. съставил разписка.

От заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на вещите е на стойност 460лв.

С присъда по нохд №752/2007г. на РС-Разград, влязла в сила на 06.03.2008г., на подс. Р. е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите Н.Д., както и от приобщените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетеля С., заключението на оценъчна експертиза, договор за покупко-продажба и декларация, характеристична справка, разписка и останалите писмените доказателствени материали. Преценени съвкупно доказателствата по делото, водят до несъмнения извод за авторството на деянието извършено от подсъдимите.

От съществено значение са показанията на св. С. и св.Н., пред които подсъдимият е признал за извършването на деянието и посочил начина на извършването. Показанията на тези свидетели се допълват от показанията на св. Д. – закупчик в пункта за изкупуване на метали, а също така и признанията на подсъдимия М. пред друг състав на съда.

Относно вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.С., който установява, че липсващите вещи са тези, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Относно приетата стойност на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, което заключение е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на цитираните свидетели са логични, последователни, подкрепящи се от останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 т.4 пр.1 и 2, т. 5 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, тъй като на неустановен ден през периода от ***г. до 06.06.2011 г. в с. Стражец, след предварителен сговор с А. Б. М., като случаят не е маловажен чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – крик и гаечен ключ и МПС-лек автомобил, е отнел процесните вещи, без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да ги присвои, като е действал в условията на повторност. Подсъдимия, е отнел посочените вещи, без съгласието на собственика им, като по този начин, го е лишил от владение върху същите, и е установил свое владение върху отнетото. С изнасянето на посочените вещи от имота на свидетеля С. и отдалечаването от мястото на престъплението, е прекъснала фактическата власт на собственика, установявайки своя трайна власт върху предметите на деянието.

Подсъдимия е използвал сила, за да се отворят вратите на автомобила на св. С., като било счупено страничното стъкло на вратата на шофьора и така си осигурил достъп до вътрешността му, с което осъществил квалификацията на чл.195 ал.1 т.3 от НК.

Видно от данните по делото, при деянието подсъдимият е използвал крик и гаечен ключ с който са демонтирани четирите гуми на автомобила, като по този начин е осъществена квалификацията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК. При извършването на деянието е използван л.а. “Ауди” 80 с неустановен регистрационен номер, в който са натоварени вещите и с който се е отдалечил от местопрестъплението, като по този начин е осъществил и квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК

Подсъдимият Р. е действал задружно с А.Б.М. в изпълнението на престъплението, като преди това се уговорили за извършването му набавили си средства - крик и гаечен ключ и по този начин е осъществил квалификацията на чл.195 ал.1 т.5 от НК. Подс.Р. е осъществил квалификацията “повторност”, предвид осъждането му посочено по-горе, за извършено такова деяние, което не е маловажен случай, като деянието по настоящото дело е извършено в срока по чл. 30 ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност и противозаконността на действията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването на тези последици. Намеренията му са били противозаконно да присвои отнетите вещи, видно от последващите действия по продажбата им.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдебният състав отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита признания още на досъдебното производство и съдействието на полицейските служители, което е довело до разкриване на деянието, не особено високата стойност на отнетите вещи, възстановяване на причинените имуществени вреди, тежкото здравословно състояние на подс.Р.. Като отегчаващи такива, намира високата обществена опасност на деянието, наличието на няколко квалифициращи признаци при извършване на деянието. В случая макар и не повече като брой, но с по-голяма тежест съдът отчете наличието на смекчаващите обстоятелства, тъй като намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Предвид на което съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание под минимума предвиден в закона, което е съобразно с целите на чл.36 от НК. Като съответно на деянието на подс. Р. намира такова в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНС.

Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК. В изпитателния срок на наложеното с присъда по нохд №752/2007г. на РС-Разград наказание, подс.Р. е извършил и процесното, поради което следва да изтърпи и отложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. Също при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл.61 т.1 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като това наказание лишаване от свобода, вече не се явява първо такова, тъй като към момента е постановена присъдата по настоящото производство, с която на посд.Р. е наложено наказание лишаване от свобода.

С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: