МОТИВИ
към Присъда № 279/11.05.2012г. постановена по НОХД № 152/2012г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против подсъдимия С.С.С. - роден на ***г***, жител и живущ ***,
български гражданин, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 30.04.2007г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.Ц.Т. от с.гр. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума в размер на 18.00 лева от владението на И.А.И. от с.гр., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на четири удара в областта на лицето на пострадалия И. и намушкване с нож в задната повърхност на лявото му бедро в средната му трета, като деянието е останало недовършено поради независещи от обв.С. причини – престъпление по чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 и във вр.с чл.18, ал.1 от НК.
РРП поддържа обвинението.
Защитникът адв. П. П. *** моли подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. При условие на евентуалност моли наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 НК, с приложение на чл. 66, ал.1 НК, а ако бъде определено при условията на чл. 54 НК, то същото да бъде в абсолютния законов минимум, отново с приложението на чл. 66, ал.1 НК.
Подсъдимият С.С.С. не се явява. Делото се разгледа в негово отсъствие на осн. чл. 269, ал.3, т.2 НПК.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
С протоколно определение от 10.04.2012г по
настоящото дело е одобрено Споразумение за прекратяване на наказателното производство
относно подъсдимия Т.Ц.Т..
Обвиняемите Т.Ц.Т. и С.С.С. били приятели. На 30.04.2007г. двамата отишли в питейно заведение ”Синьото око” в гр. Разград където употребили алкохол. Към 00ч. на 30.04. те излезли от заведението и решили да си набавят средства като ограбят някого.
Същата вечер пострадалия И.А.И. и пострадалия Т.М.Т. били на гости на свой приятел, който празнувал рожден ден. Малко след полунощ двамата тръгнали заедно да се прибират. Стигнали до моста край стария театър, известен като „Панчеолу мост” и там двамата се разделили. Св. И. *** покрай „Синьото око”, а св. Т. ***. Приближавайки „Синьото око” пострадалия И. видял, че насреща му вървят обв. С. и Т.Ц., които познавал от училище и знаел, че са конфликтни. Приближавайки го двамата обвиняеми му препречили пътя и го попитали какво прави. Свидетелят им отговорил, че бърза да се прибере в къщи. Обв. С. попитал пострадалия дали има пари и посегнал към джоба му. И. имал в себе си 18 лв. но казал, че няма пари и се дръпнал назад, като хванал ръката му. Обв. Т. застанал зад него и му казал да стои спокойно .Двамата започнали да го блъскат. Пострадалия държал ръката на обв.С. и последния посегнал с другата си ръка към джоба му с цел да търси пари.
В това време св.Т.М.Т. който се отдалечавал се обърнал назад и видял, че има някакъв проблем, като възприел, че двамата обвиняеми ,които също познавал, блъскат приятеля му. Той тръгнал обратно и приближил към тях. Попитал какво става и тогава обв. Т. го нападнал без никаква причина и започнал да го удря. Ударил го с юмрук в брадата, и му нанесъл няколко удара в лявата част на лицето по скулата и окото докато го съборил на земята.
Обв.С. от своя страна започнал да удря пострадалия И. в лицето с юмруци. След това обвиняемия С. бръкнал в джоба си и извадил джобен нож с дясната си ръка. След това замахнал с ножа към св. И.. Последния се обърнал за да избегне удара. Тогава обвиняемия му нанесъл прободна рана с ножа в задната част на лявото бедро. Св.И. успял да се задържи на крака и помогнал на приятеля си Т. да стане от земята. След това двамата избягали, а обвиняемите тръгнали след тях бързешком, но изостанали. Св. Т. изпратил И. до дома му, тъй като кървял. Последния уведомил родителите си и те извикали спешна помощ. Пострадалия И. бил приет в болницата където останал 5-6 дни.
Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на описания инцидент на 30.04.2007г., И.А.И. е получил: Прободно-порезна рана по задната повърхност на лявото бедро в средната му трета.
Описаното увреждане може да бъде получено по начин, както съобщава прегледания – при намушкване с нож и е довело д временно разстройство на здравето, неопасно за живота - увреждане представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК
Среден срок за приключване на оздравителния процес около 10 дни.
Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с ръка както се съобщава в делото.
Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия-увреждане съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК
При така описаната фактическа обстановка при пряк умисъл обв. С. и Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 и във вр.с чл.18, ал.1 от НК - в съучастие като съизвършители помежду си са направили опит да отнемат чужди движими вещи – парична сума в размер на 18.00 лева от владението на И.А.И. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари и намушкване с нож като деянието е останало недовършено поради независещи от обвиняемите причини. Налице е общност на умисъла за извършване на това престъпление, независимо че ударите и намушкването са извършени от обв. С..
В случая принудата
е осъществена чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалия И. при опита за отнемане наличните му пари, при
което му е била нанесена лека телесна повреда.
Деянието макар
и да е започнало, не е било довършено и е спряло във фазата на опита, тъй като
пострадалия И. успял да избяга. При извършване на деянието обвиняемите са
действали със съзнанието, че прилагат сила върху пострадалия, за да
отнемат вещи от владението му. С
оглед осъществените от обвиняемите
действия, а именно- препречване пътя на пострадалия, блъскане, бъркане в
джобовете, нанасянето на удари в
областта на лицето и намушкване с нож са целели преодоляване на съпротивата му,
и чрез тях е бил направен опит за принудителното отнемане на наличните в него
парични средства, които са били 18 лв..
Обвинението се доказва от показанията дадени пред орган на ДП и прочетени на осн. чл. 281, ал.5 НПК на свидетелите И.А. /л.22-23/, Т.М. /л.15-16 и л.24/, А.А. /л.20-21/, съдебно-медицинска експертиза.
Независимо от
ниската стойност на предмета на престъплението и факта, че същото е останало
недовършено, то не е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 НК. Това е така тъй като
е налице висока обществена опасност на деянието – нападението е извършено от
две лица, нощно време, използвано е средство годно да причини смърт, и на
пострадалия са нанесени прорезни рани.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 3 до 10г.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът факта, че макар и реабилитиран, че подсъдимият е бил осъждан и то извършено
престъпление по чл. 129 НК. Следва изрично да се отбележи, че
реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта
на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето
разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. №
468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г.,
стр. 4 и
Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията Румен Ненков/. Отегчаващо обстоятелство е
и наличието на повече от един квалифициращ признак при осъществяване на
престъплението.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете даденото съгласие за прочитане, на осн. чл. 281, ал.5 НПК, на показанията на свидетелите дадени пред орган на ДП, и прочитането на заключението на СМЕ без да се извършва разпит на ВЛ, на осн. чл. 282, ал.3 НПК. Съдът отчете и младата възраст на подсъдимия, както и факта, че процесното престъпление не е довършено.
Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. С оглед високата обществена опасност на дееца, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – ЛС за срок от 3г. не се явява несъразмерно тежко.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК.
Предвид
нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на
подсъдимия наказание ЛС в размер на 3 години. Така определеното наказание се
явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.
Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.
Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 9 години и 2 месеца.
На осн. чл. 13
КЗПЧОС, с цел компенсиране на подсъдимия за неразумно дълго продължилото
наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от 5 години. Ако не бе нарушението на рез умния срок, съдът нямаше да
отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият
не е осъждан.
По искането на защитата за приложение на чл.
58 във вр. чл. 55, ал.1 във вр. чл. 18, ал.2 НК, тъй като деянието е останало в
стадия на опита.
Чл. 58, б. "а" НК
не е императивна норма и не обуславя във всички случаи задължителното
определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 НК.
Тя създава само правна възможност на съда при съвкупната преценка на
обстоятелствата, имащи значение за индивидуализация на наказанието, да определи
наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, или да замени по-тежкото
наказание с друго, по-леко. Така и Решение
№ 133 от 22.III.1983 г. по н. д. № 120/83 г., I н. о., Съдебна практика на ВС - наказателна колегия,
За да се
приложи нормата на чл. 58 НК, деянието следва да е останало в стадия на опита,
но и следва и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно
тежко. Чл. 58 НК не
задължава безусловно съда да приложи последиците по чл. 55 НК, след като няма нарушение на принципа, очертан в чл. 35, ал. 3 НК - наказанието да е съответно на
престъплението. Факта, че деянието е останало в стадия на опита, бе отчетено от
съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. По-голямо снизхождение, ще
бъде неоправдано. Така и Решение № 175 от 24.03.2004 г. на ВКС по н. д. №
762/2003 г., II н. о., НК.
По веществените доказателства.
Съдът, на осн. чл. 150, ал.1 ПАРОАВАС, присъди вещественото доказателство - 1бр. нож да се унищожи.
По разноските.
На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 86.80 лв за разноски по делото направени на досъдебното производство.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/