МОТИВИ към Присъда № 293/16.05.2012г.
по НОХД №170/2012г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Г.И.В. ЕГН ********** и Д.И.В. ЕГН **********
***, за това, че: на 23.04.2011 г. в с. Т., област Разград, в
съучастие като съизвършители помежду си са причинили средна телесна повреда на В.П.Д.
***, изразяваща се в контузия в областта на горната устна с избиване на
централните два резеца на горната челюст и луксация / разклащане/ първа степен
на втори горен зъб в дясно, довели до трайно затруднение на дъвкателната
функция и говора на Д. – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа повдигнатото обвинение, при условията на чл.287, ал.5 от НПК, доколкото са налице предпоставките по чл.81, ал.3 от НПК, предлага на съда да се произнесе с присъда при преквалификация на деянието по чл.130, ал.2 от НК в условията на чл.78а от НК, както и да уважи гражданския иск.
Съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане в наказателното производство молба граждански иск против двамата подсъдими, подадена от пострадалото лице и го е конституирал като частен обвинител. Повереника на гражданският ищец и частен обвинител пледира при условията на чл.287, ал.5 от НПК, съдът да се произнесе с присъда за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия и да уважи изцяло гражданския иск.
Защитата на подсъдимите пледира за оправдателна присъда, счита обвинението за недоказано, моли съда да отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Подсъдимимите не се признават за виновни, молят за оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.В., роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.И.В., роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Приема за
установена по делото следната фактическата обстановка: Обвиняемите Г.В. и Д.В. ***. На 23.04.2011 г. в
селото празнували Великден. Около 22.00 часа пред църквата се събрали
много хора, между които били двамата обвиняеми, баща им св. И.М., кметът на селото св. К. и
св. Н.. Св. В.Д. също отишъл. През деня се бил почерпил с приятел и бил в нетрезво състояние. Пред
църквата срещнал св. Св. И.М., който на висок глас го обвинил, че преди двадесет години му бил откраднал овцете. Св. Д.
отказал да влезе в конфликт, като обяснил, че не той е откраднал
овцете, а човек, който отдавна бил починал. Влязъл в двора на църквата,
говорил високо, а някои хора му казвали да млъкне. Св. Н.Н. му направил
забележка, че прави простотии на такъв ден. Хванал го за врата, стиснал го и го ударил по лицето, като му
казал: "Майка ти циганска, с тебе ли ще се разправям?". Св.
В.Д. му хванал ръцете, но към него се приближила дъщерята на св. Н. и прекратила скандала. Св. Д. влязъл
в църквата, застанал най-отзад и нещо тихо си говорел. Това започнало да
дразни присъстващите хора и принудило кметът на селото св. Х.К. да го изведе от църквата. Оставил го в двора и
влязъл обратно. Обвиняемите Г.В. и Д.В. го последвали. Настигнали св. Д. и започвали да му
нанасят удари с ръце в лицето. Пострадалият Д. паднал на земята и прикрил главата си с
ръце, тъй като двамата обвиняеми започнали да му нанасят удари с юмруци и да го ритат навсякъде по главата
и тялото. Св. П.Г. се намесил и ги разтървал.
Св. К. и св. Д.Д. чули, че отвън се вдига шум и излезли от църквата. Св. Д.Д. видял брат си повален на земята,
целия в кръв, а обв. Г.В. и обв. Д.В. го удряли с юмруци и ритници. Св. Г. А., с
която св.
В.Д. живеел на съпружески начала, извикала линейка, която го
транспортирала до Спешно отделение при МБАЛ „Св. И. ***.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената и извършена в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза,
при съобразяване на депозираните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и показанията на св. Н Б., се установява, че в резултат на ударите
нанесени от подсъдимите, св. В. Д. получил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия
в областта на горната устна луксация /разклащане/ първа степен на втори горен зъб в дясно. Кръвонасядане
и оток по лигавицата на горната устна в средната й част и малка отвесно разположена
раничка в дясната половина на горната устна. Кръвонасядания и охлузвания на
кожата в
теменно-тилната част на главата, средната част на челото. Хематом в областта
на лявото око с кръвоизлив под лигавицата на същото във външната му част. Кръвонасядания
в долната част на лявата мишница и в горната трета на лявата предмишница, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа частично на обясненията на подсъдимите, на показанията на свидетелите Хр. К., Н. Н., Ив. М., Д. Н., Пл. П., В. В., М. М., Д. Д. и Н. Б., както и на показанията на св. В. Д., св. Г. А. и П. Г. /приобщени и по реда на чл.281, ал.1,т.4 от НПК/, както и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, справки за съдимост на подсъдимите, Характеристични справки на подсъдимите, Декларации за материално положение и имотно състояние на подсъдимите, Съдебномедицинско удостоверение, Стоматологичен статус. Тези доказателства, макар и в по- голямата си част косвени съдът намира за достатъчни да установят по несъмнен и безспорен начин извършеното деяние от подсъдимите.
От правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите Г.И.В. ЕГН ********** и Д.И.В. ЕГН **********
са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна
страна - на 23.04.2011 г. в с. Т.,
област Разград, в съучастие като съизвършители помежду си са причинили лека
телесна повреда на В.П.Д. ***, изразяваща се в контузия в областта на горната устна луксация /разклащане/
първа степен на втори горен зъб в дясно. Кръвонасядане и оток по лигавицата на
горната устна в средната
й част и малка отвесно разположена раничка в дясната половина на горната устна.
Кръвонасядания и охлузвания на кожата в теменно-тилната част на главата, средната
част на челото.
Хематом
в областта на лявото око с кръвоизлив под лигавицата на същото във външната
му част. Кръвонасядания в долната част на лявата мишница и в горната трета на
лявата предмишница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От субективна страна – подсъдимите, са действали при условията на внезапен пряк умисъл, като съзнавайки задружността на действията си, тяхната противоправност /наказуеми от закона/, са съзнавали, че в следствие нанесените удари с юмруци в устата и тялото на св. В. Д. ще му причинят лека телесна повреда / с оглед демонстрираната сила и насоченост на ударите/ и са целяли точно това.
При така
изложеното съдът намира, че първоначално повдигнатото с обвинителния акт
обвинение е недоказано и по него двамата подсъдими следва да бъдат оправдани,
като бъдат признати за виновни по обвинението по чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2
от НК.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите, предизвикателното поведение на св. В. Д..
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация.
Съдът намира, с оглед предвиденото наказание, чистото съдебно минало на подсъдимите, че с деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, следва да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като освободи подсъдимите от наказателна отговорност и им наложи административни наказания „ глоба”.
Съдът определи размера на наказанието в минимума предвиден в закона по 1000,00лв. на двамата подсъдими, тъй като намери, че с поведението си пострадалото лице е способствало за извършване на престъплението.
По гражданският иск :
Безспорно от изложеното до тук,
съдът намира, че гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди вследствие
престъплението извършено от двамата подсъдими. Доколкото обаче чл.52 от ЗЗД,
предоставя на съда правото по справедливост да определи размера на
обезщетението за тези вреди, то съдът като съобрази фактите и обстоятелствата
по делото, предизвикателното поведение на пострадалото лице, вида и характера
на телесните увреждания, намира, че справедлив размер на обезщетението се явява
сумата 200,00лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.04.2011 година до окончателното изплащане, както и сумата
от 515,00 /петстотин и петнадесет/ лева - разноски по предявения граждански
иск. Над този размер предявеният граждански иск, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът осъди двамата подсъдими
солидарно да заплатят на гражданския ищец присъденото обезщетение.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на държавния бюджет сумата 50,00 /петдесет/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 100 /сто/ лева разноски в съдебното производство, от които 50,00 /петдесет/ лева възнаграждение на вещото лице и 50,00 /петдесет/ лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: