Мотиви към Присъда №265 от 08.05.2012г., постановена по НОХД №186/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Н.Х.И. и М.М.К., за това, че на 07.01.2012 г. в с. Раковски, обл. Разград в съучастие като съизвършители помежду си, са отнели чужда движима вещ – 1 бр. меден казан в едно със серпентина на стойност 250 (двеста и петдесет) лева от владението на Й.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят – престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК - за всеки от подсъдимите.

Съдебното производство по отношение на двамата подсъдими е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимите, при което са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на двамата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимите, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание, при условията на чл.58а от НК - лишаване от свобода за двамата подсъдими, като изпълнението на същото по отношение на подс.И. да бъде отложено на основание чл.66 от НК.

Защитника на подсъдимия И., пледира за определяне на наказание различно от лишаване от свобода, като намира, че деянието е маловажен случай. Защитника на подс. К. в пледоарията си намира, че са налице предпоставките на чл.288 т.1 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото н РРП поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Х. И. е роден на ***г. в гр. Разград, живее в с.Раковски. Същият е с основно образование, неженен, работи, неосъждан/реабилитиран/.

Подсъдимият М.М.К. е роден на ***г. в гр.Шумен, жив. в с.Раковски, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Двамата подсъдими били от едно село, познавали се и били в приятелски отношения. Знаели, че св.Й. притежава имот в с.Раковски на ул.”П. м.” №**, състоящ се от къща с дворно място и прилежащи селскостопански постройки. В една от тези постройки същият имал монтиран меден казан за варене на ракия. Подсъдимите решили да се възползват от отсъствието на собственика и в тъмната част на денонощието между 02-03часа на 07.01.2012г, прескочили оградната мрежа и влезли в селскостопанската постройка, където се намирал казана. Подсъдимите разклатили казана и успели да го издърпат от тухлите, в които бил зазидан. Взели казана заедно с медната серпентина, прикачена към тялото му. Пренесли го на ръце до дома на подс.К. ***. Още същата вечер, двамата нарязали казана и огънали серпентината, като всичко сложили в две раници, като планирали да предадат получените метални отпадъци на вторични суровини, за да си набавят средства. Когато посетил имота си същия ден – на 07.01.2012г. св.Й., установил липсата на казана и уведомил органите на полицията, които извършили оглед на местопроизшествието. Същия ден било извършено и претърсване и изземване в дома на подс.К., за когото като извършител на деянието имал съмнение св.А.. При това били иззети двете раници с намиращите се в тях медни части от казана и серпентината.

Стойността на отнетите вещи описани по-горе, според заключението на оценъчната експертиза възлизала на 250лв

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Й. и А., заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване, справки за съдимост на подсъдимите, декларации и характеристики.

Направените от подсъдимите признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 07.01.2012 г. в с. Раковски, обл. Разград в съучастие като съизвършители помежду си, са отнели чужда движима вещ – 1 бр. меден казан в едно със серпентина на стойност 250 (двеста и петдесет) лева от владението на Й.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят. Подсъдимите са отнели посочените движими вещи, без съгласието на собственика, като по този начин го лишили от владение върху същите и са установил свое владение върху отнетото. Действали са задружно съвместно, всеки е участвал в изпълнителното деяние, при което е осъществена квалификацията на чл.20 ал.2 от НК. От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл - съзнавали са обществената опасност на действията си, искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, което е владеело посочените по-горе движими вещи, от възможността да се разпорежда с тях, в качеството му на собственик.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на подс.К. изразено в неговата пледоария, относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителни акт, с искане производството да бъде прекратено и делото върнато на РРП. Вярно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на обвинението на подс. К., са отразени различни цифри относно месеца на извършване на деянието, като в обстоятелствената част е посочено, че е било на 07.01.2012г, а в диспозитива – на 07.10.2012г. Ръководен критерий за преценка относно допуснатото нарушение в случая е тази, дали са било ограничени или нарушени процесуалните права на този подсъдим, правото му на защита и възможно ли е да разбере ясно в случая, на коя дата е обвинен, че е извършил деянието. Настоящия състав намира, че това не е така поради следното. Както от обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от диспозитива на обвинението на съучастника на този подсъдим става ясно, че деянието е извършено на 07.01.2012г., още повече, че дата 07.10.2012г. не е настъпила и към момента на разглеждане на делото в о.с.з. Ясно е, че е разменено мястото на съседните по принцип цифри “0” и “1”. Видно от постановлението за привличането на този обвиняем на досъдебното производство, което му е било връчено, отново е посочен месец януари дата седми, за извършване на деянието. Вярно е изразеното становище на защитата, че наказателното право не познава института на техническа грешка, тъй като това явно е сторила РРП при изготвянето на обвинителния акт. Това обаче не следва да се тълкува стеснително, тъй като на фона на изложените съображения може да се направи извод, че правото на защита на подс. К. не е било нарушено, тъй като е разбрал и този елемент от обективната страна на престъплението, за което е бил обвинен, а именно на коя дата и през кой месец – месец януари е извършено деянието. Некоректно е позоваването от страна на защитата на решение на ВКС от 1995г., тъй като приетата дата на извършване на деянието предмет на това дело, няма нищо общо с тази, на която е било обвинено лицето – 20, а не 28.07, която е съвсем различна. Не на последно място, съдът намира за необходимо да отбележи, че производството по делото е проведено по реда на глава 27-ма от НПК /чл.371 т.2 от НПК/, при което на подс. К. са му били разяснени правата и същият е признал вината си като е заявил, че изложеното в обвинителния акт е вярно, а и защитника му не е направил никакви възражения в този смисъл. Неоснователно е и последното възражение от страна на защитата, относно невръчването на обвинителния акт в срок на подс.И.. Неспазването на 7-дневния срок от връчването на призовката с препис от обвинителния акт на подсъдимия е нарушение, когато последният се е възползвал от това си право и заяви, че не е имал достатъчно време да се запознае с обвинението и не желае да бъде даден ход на делото поради тази причина. Напротив в с.з. бе изрично заявено от страна на този подсъдим и неговия защитник, че са наясно с обвинението и са подготвени, като не са възразили да бъде даден ход на делото, въпреки неспазването на посочения срок.

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието по реда на чл. 58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Както смекчаващи обстоятелства са отчетени, признанията на двамата подсъдими още във фазата на досъдебното производство и съдействието им за разкриване на деянието, изразеното съжаление, ниската стойност на предмета на деянието, която е под размера на минималната работна заплата, семейното им и имотно състояние, подбудите за извършване на деянието – с цел да набавят средства за децата си. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита невъзстановяване на щетите от престъплението, като намира за неоснователно твърдението на защитата на подс. К., че след като метални отпадъци останали от вещта, са върнати на пострадалия, това е равносилно на възстановяване на част от стойността. На следващо място съдът взе предвид предишните осъждания на двамата подсъдими, като подс. И. макар и да е реабилитиран това обстоятелство не заличаващо факта на осъждането му. По отношение на подс. К. следва да се отчетат и не-добрите характеристични данни.

Предвиденото в закона за престъплението по чл.194 ал.1 НК, наказание е лишаване от свобода в размер до осем години, като при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, следва да бъде заменено с наказание пробация и за двамата подсъдими. С оглед постигане на целите на чл.36 от НК, в конкретния случай съответно на извършеното деяние от подс. И. е пробация със срок на пробационните мерки към средния размер, а именно една година за двете задължителни, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в същия срок, като се има предвид посочените отегчаващи вината обстоятелства, а по отношение на подс. К. – наказание пробация с пробационните мерки в срок към максималния, а именно две години и шест месеца за двете задължителни такива и 300ч безвъзмезден труд в полза на обществото за същия срок.

Относно веществените доказателства по делото – 1бр. черна и 1бр. тъмносиня раница, не следва да се прилага разпоредбата на чл.53 от НК, тъй като не са налице предпоставките, а същите следва да се върнат на подс. К..

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: