МОТИВИ към Присъда № 297/17.05.2012г.

по НОХД №231/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.С.Ш. ЕГН **********, за това че на *** г. в гр. Разград в условията на опасен рецидив е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18 години – непълнолетната Г.С.Г. ***, като я е принудил към това със сила (дърпане за ръката и събаряне на земята) и заплашване (с нож), като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “б” във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК,

И затова, че на *** г. в гр. Разград в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 10 бр. нес-кафе “Класик” на стойност 2.10 лв., 3 бр. кафе 2х1 “Якобс” на стойност 1.05 лв. и 1 бр. леблебия “Биосет” на стойност 0.49 лв., всичко на обща стойност 3.64 лв. от владението на “******-****” ООД гр. Разград, представлявано от П.Х.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Щукриев за първото деяние да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на 8години, а за второто деяние „ Лишаване от свобода” в размер на 4 години, като съдът на основание чл.23 от НК да определи едно общо наказание и да приложи разпоредбата на чл.58а от НК като го редуцира / намали/ с една трета. Предоставя приложението на чл.24 от НК на съда.

Защитата на подсъдимия – адв. Ал. М. пледира за налагане на наказание по двете деяния в минимален размер, както и при определяне на общото наказание, алтернативно съдът да определи наказание при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимия С.С.Ш. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.С.Ш., роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Свидетелката Г.С. ***. На ***г. свид.Г.Г. имала среща със своята приятелка свид.А.О.. Двете се били уговорили същата вечер да се срещнат в центъра на града и да пият кафе в заведение „****". Около 20ч. свид.Г.Г. *** и тръгнала за уговорената среща със свид.Ат. О.. Свидетелката се движела по ул."****", след което продължила по ул."***". По същото време по ул."****" се движел и подс. Ш.. Той забелязал свидетелката Г.Г. и тръгнал след нея. Ш. се движел от другата страна на улицата, след което преминал зад свидетелката Г.Г., Тя забелязала, че непознат за нея мъж я следи и увеличила хода си, но подс.Ш. също я последвал, като забързал хода си на движение. При приближаване до бул. "*****", подс. Ш. я застигнал и застанал пред нея, като по този начин я спрял и тя не можела да продължи движението си напред. Подс. Ш. казал на св.Г.Г. че извършва обири и извадил от джоба си пръстен и колие. Хванал я за дясната ръка под мишницата, като през това време й заявил да го последва към намиращите се в близост храсти. Свидетелката се опитала да го убеди да я пусне, но подс.Ш. продължил да я дърпа за ръката и с натиск я съборил на земята. След като я съборил той извадил нож, който допрял до гърлото й, като заявил, че ако свидетелката продължава да говори ще го използва. През якето започнал да опипва свидетелката, която била изплашена и цялата треперела. Подсъдимият я попитал „отворена ли си", като същевременно направил жест с ръка и свидетелката разбрала, че той има намерение да прави секс с нея. Жеста който направил подс. Ш. бил среден пръст с едната ръка който вкарал в дупка направена с двата пръста на другата му ръка. Казал й че ако иска това от нея ще си го получи и че получавал това което иска на момента. Свидетелката се съпротивлявала, но подс.Ш. я бил притиснал с тялото си, като същевременно дърпал якето й в горната част и я опипвал в областта на гърдите, бедрото на десния крак над коляното и нагоре към дупето.Св. Г. Г.била много изплашена и цялата треперела. През това време към тях приближила свид.О., която видяла, че приятелката й свид. Г.Г. лежи на земята и върху нея има непознат мъж. Преди това свид. Ат. О. докато разговаряла със свид.Г.Г. чула последната да казва „пусни ме, не те познавам", а също и да я вика за помощ. Приближавайки до двамата свид.Ат.О. започнала да вика на подс. Ш. да пусне свид.Г.Г.. Първоначално Ш. й казал да си върви по пътя и още нещо, което свидетелката не разбрала, при което свид.Ат.О. извадила телефона си. Тогава подс.Ш. тръгнал към нея при което свид.Ат.О. прибрала телефона си. В това време свид.Г.Г. станала и двете със свид.Ат.О. тръгнали към ГПЧЕ „****", като по телефона си свид.Ат.О. се обадила на телефон 166 и подала сигнал в РУП-Разград. След това двете по указание на дежурния на РУП-Разград изчакали идването на полицейските служители - свидетелите П.П. и Н.Н. пред денонощен магазин „***" в гр. Разград. При пристигане на служителите на РУП-Разград - свидетелите П. и Н., последните забелязали, че свид.Г.Г. е видимо уплашена, разстроена и плаче. По даденото описание започнали издирване на извършителя, но след като не го намерили отвели свидетелките в РУП-Разград.

След като свидетелките Г.Г. и Ат.О. тръгнали в посока ГПЧЕ „****", подс. Ш. отишъл в магазин „****", находящ се в гр.Разград на ул."****" № **. Влязъл в магазина, където като продавач-консултант работела свид.Х.А., която същия ден - ***г. била на работа втора смяна от 14 до 22 часа. Подсъдимият влязъл в магазина малко след 21 ч., като по това време свид.А. била сама на първа каса. Влизайки той не продължил към вътрешността на магазина, а отишъл направо на касата при свид.А. и започнал да й говори, като заявил, че това, че са се срещнали е съдба, и че влизайки в магазина щял да срещне жената на живота си. Казал й също, че идва 2012г. и ще настъпи края на света. Свид.А. се учудила на думите му, като през това време подсъдимият започнал да взема от кутиите с цигари, след което ги връщал на мястото им.Това не било позволено на клиентите, но свид.А. била притеснена и не знаела как да реагира, поради което не направила забележка на подс. Ш.. Свид.А. обслужила своя колежка и след като последната си тръгнала, Ш. приближил отново до А.. Подс.Ш. започнал да я заплашва, като й заявил, че ако иска ще ограби магазина, че може да я изнасили и да я излежи и нищо не му пречело, тъй като преди 10 дни бил излязъл от затвора. Тъй като и преди това говорел несвързано, свид.А. се изплашила много и се почувствала зле. Подс. Ш. повдигнал долната част на якето си, като й казал „виж какво имам". Свид.А. забелязала, че обвиняемият има нещо закачено на колана си и помислила, че това е пистолет. По-късно разбрала, че това е ножа на Ш.. Свид.Г.Б.Г. също служител в магазин „***" по същото време зареждала щандовете със стока. Свидетелката Г.Б. забелязала, че свид.А. говори с непознат мъж от доста време и приближила до двамата. Видяла, че свид.А. е изплашена. Свид.Б. я попитала дали има проблем, но А. не можала да отговори, тъй като действително била много уплашена и само хълцала. През това време подс.Ш. влязъл във вътрешността на магазина и сложил в джобовете си 10 броя нес-кафе „Класик", 3 броя кафе 2x1 „Якобс" и 1 брой леблебия „Биосет". Свид.А. влязла в склада, където се намирал управителя на магазин „****" -свид.Д.М.. Казала й, че един клиент я заплашва и има в себе си пистолет. Свид.М. започнала да наблюдава подсъдимия и забелязала, че същия слага в панталоните си пакетчета нес-кафе. След като подс.Ш. тръгнал да излиза от магазина, без да заплати скритите в дрехите му вещи, свидетелките Д.М. и Г.Б. го спрели, като застанали пред него. Свид.М. натиснала и намиращия се в нея паник-бутон, за да уведоми за извършената кражба. Двете със свид.Б. го принудили да извади намиращите се в него вещи, отнети от магазина, като през това време на подадения сигнал се отзовали служители на СОД-Разград. Подс. Ш. ***.

С протокол за доброволно предаване от *** г. подс. Ш. е предал на служител от РУП-Разград 10 броя нес- „Класик", 3 броя 2x1 „Якобс" и 1 брой леблебия „Биосет", като с разписка от същата дата, вещите са върнати на свид. Д. М. - управител на супермаркет „*****".

По ДП е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни и медицинската документация на името на Г.С.Г. от която е видно, че същата съобщава за нападение от непознат мъж на ***г. с опипване на левия крак, стискане за дясната ръка, събаряне на земята. Извършено е освидетелствуване на пострадалата на посочената дата в СО при МБАЛ-Разград, при което не са установени видими белези от упражнено насилие по тялото. Липсата на видими белези от насилие не отхвърля възможността от наличие на подобен инцидент, което е причинило на пострадалата само болка за кратко време, при прегледа в болницата е отзвучала.

От назначените по ДП комплексни съдебно психиатрични и психологически експертизи е видно, че:

С.С.Ш. не се води в регистрите на ОПП-Разград. Страда от Диссоциално личностово разстройство от детска възраст. Психопатното поведение не може да аргументира „разстройство на съзнанието", дори при тежки декомпенсанции, поради което осв. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

Освидетелстваната Г.Г. не страда от психично заболяване. Инетелекта е висок. Налице са добри интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Към момента на изследването се забелязват депресивни симптоми свързани с преодоляване на негативните чувства и последици в семейството, допълнени от чувството на уплаха, гняв и вина вследствие на преживения инцидент. Не се отчитат симптоми за наличие на травма или болезнено преживяване на случилото се. Това дава основание да се счита, че осв. е прекарала Адаптационно разстройство след преживения инцидент. Предвид високия интелектуален потенциал, личностните предиспозиции и с подкрепата на семейството и приятелската среда, осв. разполага с възможност да изгради ресурс за справяне с негативните последствия от инцидента.

Видно от изготвената оценъчна експертиза стойността на отнетите от подс.Ш. вещи от магазин „******"-гр. Разград, представляван от П.Х.П.-прокурист на фирма „******" ООД-гр.Разград, възлиза на 3,64 лева.

Подсъдимият Ш. е осъждан за извършени от него престъпления по смисъла на чл.152, ал.З, т.2 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.18 от НК и чл.196, ал.1, т.2, предл.1 във вр.с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 във вр.с чл.194, ал.1 и във вр.с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, изтърпял е наказание „ лишаване от свобода” в общ размер на 14 години и 7 месеца, като е освободен от Затвор Белене на 03.11.2011г., което обуславя деянията, за които е повдигнато обвинението дяа са извършени от нежго в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ш., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Жалба от Х. А., Разписка, Протокол за доброволно предаване, Докладна записка, Справка за съдимост на подсъдимия, Харктеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Декларация, Биографична справка, Протоколи за разпознаване на лице, Лист за преглед на Г. Г. в Спешно отделение на ***г., Заключенията на вещото лице по назначените СМЕ, Заключенията на вещото лице по назначените КСППЕ, Закллючението на вещото лице по назначената СЦИЕ и от показанията на свидетелите Г. Г., Ат. О., Х. А., Г. Г., Пл. П., Н. Н., Я. Я., Д. М., Пл. П. и Р. С..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият С.С.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “б” във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК.

От обективна страна - на *** г. в гр. Разград в условията на опасен рецидив е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18 години – непълнолетната Г.С.Г. ***, като я е принудил към това със сила (дърпане за ръката и събаряне на земята) и заплашване (с нож), като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

От субективна страна – подс. Ш. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал несъгласието на непълнолетното лице от женски пол – св. Г. Г., като за да сломи съпротивата й е използвал сила/ повалил я на земята/ и заплаха / с нож/, за да осъществи с нея съвкупление, като деянието му останало недовършено във стадия на опита, по независещи от волята му причини – появата на св. Ат. О..

И на *** г. в гр. Разград в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 10 бр. нес-кафе “Класик” на стойност 2.10 лв., 3 бр. кафе 2х1 “Якобс” на стойност 1.05 лв. и 1 бр. леблебия “Биосет” на стойност 0.49 лв., всичко на обща стойност 3.64 лв. от владението на “******” ООД гр. Разград, представлявано от П.Х.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна - подсъдимият Ш. е действал при условията на пряк умисъл, като е осъзнавал, че вещите са чужди, че отнемането на вещите не е на законно основание, предвиждал е настъпването на вредните последици – да присвои и се разпореди с процесните вещи и да се облагодетелства от това.

Причини за извършване на престъпленията са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието му да се съвкупи да с непълнолетно лице от женски пол, за да удовлетвори сексуалния си нагон и да се облагодетелства от чуждо имущество без да полага труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “б” във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване разпоредбата на чл.58а от НК.

Според съда определяне на наказанието „лишаване от свобода”, в рамките посочени в правната норма не би се оказало несъразмерно тежко за деянието на подсъдимия. Съдът като взе под внимание, мотивите довели и способствали до извършване на деянието, осъществяването на двата признака от обективната страна на деянието „ сила „ и „заплаха”, упоритостта при извършване на деянието и чувството за безнаказаност демонстрирано от подсъдимия, факта, че същият само месец преди това е освободен от Затвор, където е изтърпял едно високо по размер наказание „ лишаване от свобода” намира, че следва да наложи на подс. Ш. наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на девет години – около средния посочен в закона, като отчита, че деянието все пак е останало недовършено в стадия на опита и самопризнанието на подсъдимия. На основание чл. чл.58а от НК така определеното наказание, следва да бъде намалено с 1/3, поради което за това деяние съдът наложи наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на 6 години.

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до десет години.

За това деяние, съдът като взе предвид стойността на отнетите вещи, направеното от подсъдимия признание, от друга страна дръзкия начин на извършване на деянието, намира за съответен на извършеното деяние, размер на наказанието „ Лишаване от свобода „ – четири години, който размер по силата на чл.58а от НК следва да редуцира с 1/3 и определи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание от така наложените в размер на по – тежкото - „ Лишаване от свобода „ в размер на 6 години.

Съдът като съобрази, че подс. Ш. е извършил и двете престъпления в условията на опасен рецидив, упоритата престъпна настойчивост, която демонстрира след изтърпяването на едно високо по размер наказание „ Лишаване от свобода”, обектите на престъпни посегателства, намира, че е изправен пред личност с изключително висока степен на обществена опасност, поради което счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и увеличи общото наказание, с две години и шест месеца и осъди подс. Ш. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на осем години и шест месеца при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание времето през което С.С.Ш. е бил задържан по нохд. № 231/2012 г. по описа на Районен съд гр. Разград, считано от *** г.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Ш. да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата 490.00лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 15.00 лева разноски в съдебното производство.

По веществените доказателства:

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото 1 бр. нож със счупено острие и с черна дръжка, и постанови след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено по надлежния ред..

На основание чл. 112, ал. 1 от НПК, съдът постанови след влизане в сила на присъдата вещественото доказателство по делото 1 бр. рентгенова снимка да бъде върната на С.С.Ш. ЕГН **********.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: