МОТИВИ към Присъда № 295/17.05.2012г.

по НОХД №234/2012г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу К.Н.Р. ЕГН ********** за това, че на *** г. в гр. Ц. К., обл. Разград е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 30 бр. бали слама и 240 бр. снопи царевичак на обща стойност 216 лв. и чужда недвижима вещ – селскостопанска постройка на стойност 960 лв., всичко на обща стойност 1176 лв., собственост на Г.М.Г. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

 В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Трифонов да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от  НК, „ Пробация ” за максимален срок.

Защитата на подсъдимия – адв. Р. М.  пледира за налагане на наказание„ Пробация ” при условията на чл.55 от НК , определянето на размера предоставя на съда.

Подсъдимия К.Н.Р. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и  събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Н.Р. е роден на *** г. в гр. Ц. К., живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: на ***г. в гр. Ц. К., подс. Р., след като взел решение да запали движимо имущество на св. Г., отишъл до селскостопанска постройка, находяща се в същия град на ул. „ ****” № **, собктвеност на св. Г., влязъл в сайванта, къдато били подредени две купи с царевични снопи, взел малко слама от бала разположена в близост, поставил я под царевичните смопи и я запалил, след което запалил и балите със слама складирани под навеса. Следствие разразилия се пожар били унищожени 240бр. царевични снопи, 30бали слама и самата стопанска постройка – сайвант.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство пожаротехническа експертиза се установява, че пожарът е в следствие на умишлен палеж, като не е имало опасност да се разпростре върху други имоти или да застраши живота на хора, живеещи наблизо.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в досадебното производство оценителна експертиза става ясно, че стойността на унищоженото имущество: стопанска постройка, 240бр. царевични снопи и 30бали слама възлиза общо на 1176лв.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Р., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Протокол за оглед на местопроизшествие, Справка за съдимост на подсъдимия, Автобиография, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената СИЕ, Заключението на вещото лице по назначената ПТЕ и от показанията на свидетелите Г. Г., Р. Р., Ал. А., Д. К., Н. Й., Р. К. и А. К., .

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият К.Н.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216,  ал. 1 от НК.

От обективна страна - на *** г. в гр. Ц. К., обл. Разград е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 30 бр. бали слама и 240 бр. снопи царевичак на обща стойност 216 лв. и чужда недвижима вещ – селскостопанска постройка на стойност 960 лв., всичко на обща стойност 1176 лв., собственост на Г.М.Г. ***.

От субективна страна - подсъдимият Р. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че с действията си ще унищожи чуждо движимо и недвижимо имущество, съзнавал, е че действията му са противоправни – наказуеми от закона, съзнавал е обществено опасните последици – засягане на чужда правна сфера и е искал и постигнал настъпването на тези последици – ощетяване на муждо имущество, заради отмъщение.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието да отмъсти на св. Г., за предходно негово поведение.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 216,  ал. 1 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.  

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване разпоредбата на чл.58а от НК.

Според настоящия съдебен състав определяне на наказанието „лишаване от свобода”, дори и в минимален размер би се оказало несъразмерно тежко за деянието на подсъдимия. Съдът като взе под внимание, необремененото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание от него още във фазата на досъдебното производство, дълбокото и искрено разкаяние за стореното, мотивите довели и способствали до извършване на деянието, намира, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото в закона няма посочен минимум на наказанието „лишаване от свобода” и при съобразяване на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, съдът определи вида на наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.”б”, пр.1 от НК – „ Пробация”. Относно пробационните мерки и размера на така определеното по вид наказание, съдът съобрази начина на извършване на деянието – по общоопасен начин, чрез палеж, възрастта на подсъдимия, която предполага личност с изградени задръжки от прояви на незаконосъобразно поведение, което налага максимален срок на наказанието и както задължителните пробационни мерки, така и безвъзмезден труд в полза на обществото в максимален размер. Ето защо съдът осъди подсъдимия да изтърпи наказание „ Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

          А/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ТРИ ГОДИНИ с периодичност ДВА пъти седмично.

          Б/  Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ.

           В/ 320 ЧАСА годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ТРИ години.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание, се явява най-подходящо за поправянето и превъзпитанието на подс. Р..

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Р. да заплати по сметка на Републиканския бюджет направените на досъдебното производство  разноски в размер на 260,90 (двеста и шестдесет лв. и 90 ст.) лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: