Мотиви към Присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Н.А., за това, че за времето от *** г. до *** г. включително в гр. Р., след като е осъден с Решение № *** г. по бр. д. № *** г. по описа на Районен съд – гр. Р., влязло в сила на *** г. да издържа свой низходящ – детето си Е.А. ***, ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на 104 месечни вноски, на обща стойност 3120 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание, е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, считайки го за доказано. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация със срок на мерките от 1,6г.

Подсъдимият и защитника му пледират за наказание пробация към минимума.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Н.А. е роден на ***г в гр. Р., жив в с. С. Същият е със средно образование, разведен, работи неосъждан.

Подсъдимият и свидетелката Ш. Б. били съпрузи. От брака си имали едно дете - св. Е. Н.. С Решение №***г. по бр. дело №***г. по описа на РРС, влязло в сила на *** г., бил прекратен бракът между подсъдимият и св. Б., като подсъдимият бил осъден да заплаща на своето дете издръжка, чрез неговата майка, в размер на 30 лева. Детето – св. Е.Н. живеела при майка си в гр. Р. За времето от март *** г. след влизане в сила на решението на РС-Р. по брачното дело до месец септември *** г., подс. А. не изплащал дължимата издръжка на детето си, общо в размер на 98 месечни вноски. Св. Б. подала жалба за това до РП-Р., след което подсъдимият започнал да изпълнява задължението си Установено е, че в процесния период подс. А. не е притежавал недвижимо имущество и МПС. Същият е работел през това време при различни работодатели, като е регистриран и като самоосигуряващо се лице в ЕТ “Р.”.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите Б., Н., признанията на подсъдимия, заключението на съдебно-икономическата експертизата, справки от: слуба КАТ, служба по вписванията, служба “Земеделие и гори”, дирекция “Бюро по труда”, Агенция за социално подпомагане при Община Р., ТД на НАП Варна, справка за съдимост, декларация, пощенски записи.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за времето от *** г. до м. септември *** г. в гр. Р., след като е осъден с Решение № *** г. по бр. д. № *** г. по описа на Районен съд – гр. Р., влязло в сила на *** г. да издържа свой низходящ – детето си Е.А. ***, ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на 98 месечни вноски, на обща стойност 2940 лева. В хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият е заплащал дължимата издържа за периода от м. септември ***г. до ***г., в размер на 6 месечни вноски, поради което бе признат за невиновен и оправдан по обвинението за този период.

Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимия да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

Съдът определи наказанието на подсъдимия, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е съответна на този вид престъпления, предвид засегнатите обществени отношения. За извършеното престъпление, НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От алтернативно предвидените наказания съдът намира за съответно на целите по чл.36 от НК, наказанието пробация, предвид превес на смекчаващите вината обстоятелства, като има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му заетост, направените от него признания, заплащането на част от дължимата издръжка. Съдът отчита като отегчаващ обстоятелство – неплащането на задължението за продължителен период от време. Срокът на пробационните мерки, следва да бъде към средния размер, предвид неплащането на значителен размер от дължимата от подсъдимия сума за издръжка. Наказанието пробация на подс. А., следва да включва следните пробационни мерки със следните срокове - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от една година и 100 ЧАСА БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото за срок от една година. Така наложеното наказание, съдът намира, за справедливо и чрез него ще бъдат изпълнени целите предвидени в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати и направени разноски в досъдебната фаза.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: