Мотиви към Решение № 260/04.05.2012г., постановено по АНД № 288/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура, е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, срещу обвиняемия С.Г.А. ***, за това, че на 18.08.2011г. в гр. Разград е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в писмена декларация от 18.08.2011г., която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата “Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” и чл. 8 ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Р България в чужбина, а в случаите по чл.39а – в министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Р България в чужбина” се дава пред орган на властта – служител от Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства – престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС, представителят на РРП поддържа постановлението, предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено административно наказание към минимума на основание чл.78а от НК.

Обвиняемият А., редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Защитникът на същия, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обв. С.Г.А. е роден на ***г***, общ.***. Същият е неженен, с основно образование, неосъждан безработен.

Обв. А., притежавал свидетелство за управление на МПС от 27.09.2005г. №244517007., издадено от МВР – Р.. Същото свидетелство е документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Закона за българските лични документи.

През месец август 2011г. обв.А. пътувал в чужбина, като в Република Румъния същият извършил нарушение на правилата за движение, тъй като управлявал автомобил с превишена скорост. Поради което му било наложено наказание от тамошните власти и било отнето СУМПС за срок от 3 месеца. Като се върнал в България, решил да си извади ново СУМПС и на 18.08.2011г отишъл в КАТ Пътна полиция при ОД на МВР-Р., където подал декларация, по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БДС /загл. отм./, която представил пред св. С.Т.. Като в същата декларирал, че е загубил свидетелството за управление на МПС. Въз основа на така подадената декларация на обв. А., било издадено ново свидетелство за управление на МПС на 23.08.2011г. На 22.11.2011г. в сектор ПП при ОД на МВР-Р. с писмо от ГД “ОП”-София, било върнато отнетото в Република Румъния СУМПС на обвиняемия.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, се установява че ръкописния текст и подписа в процесната декларация е изписан от обв. А..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката Т., признанията дадени от обвиняемия на досъдебното производство и заключението на графическата експертиза по делото, писмените доказателствени материали. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият С.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011г. в гр. Р. е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в писмена декларация от 18.08.2011г., която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл. 8 ал.2 от Закона за българските лични документи се дава пред орган на властта каквото е ОД на МВР-Р., за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. В случая обвиняемият по силата на посочените норми, е бил задължен да удостовери в подадената декларация истината. Чл. 160, ал.1 от ЗДвП и чл.8 ал.2 от ЗДЛД предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В случая обвиняемият е подал пред органите на властта декларация, в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено, като в действителност същото е било отнето в Република Румъния. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието и неговите последици, чието настъпване е целял.

При определяне на наказанието съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, дееца не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. В този случай чл.78а от НК, предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000лв. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, превес на смекчаващите вината обстоятелства - това че подсъдимия няма други противообществени прояви, добрите му характеристични данни, младата му възраст, направените признания, семейното му и имотно състояние, като намира, че на същия следва да се наложи наказанието в размер на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: