Мотиви към Присъда №287 от 15.05.2012г., постановена по НОХД №289/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия З.Т.Г., за това, че на 06.02.2012г. в гр.Разград, чрез повреждане на прегради, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – пари в банкноти и монети с различен номинал на обща стойност 174.53 лева от владението на Общинско предприятие “Ученическо столово хранене и почивно дело” гр. Разград, представлявано от Г.М.Ц. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 във вр. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание при приложение на чл.58 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 от НК – обществено порицание.

Защитника на подсъдимия, пледира за определяне на наказанието също при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият З.Т.Г. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее в с.гр., понастоящем е настанен във ВУИ гр. Завет. Същият е с начално образование, ученик в 5-ти клас, неженен, неосъждан.

Подс. Г. бил настанен във ВУИ гр.Завет. На 05.02.2012г. успял да избяга от интерната и пристигнал в гр.Разград около обяд. Разхождал се из града като очаквал да се стъмни. Около полунощ отишъл до бистро на ОП “УСХПД”, което се намирало на бул.”България” №21. Същия ден около 16,20ч. св.Г.Ц., която била отговорник го затворила, като включила алармената система. Подсъдимият заобиколил централния вход и се насочил към задната врата, водеща към градината на заведението. С крак ритнал и съборил пластмасовите летви, намиращи се в долната част на вратата, без да унищожава цялостта на летвите. След което ги свалил през образувалата се пролука, същият се проврял и влязъл в бистрото. Зад бара в чекмедже установил, че имало пари. Същите били на стойност 174,53лв. Той натъпкал парите в джобовете си и тръгнал да напуска заведението. Св. М. Д. работеща като оперативен дежурен в ЕТ “Нерон” гр.Разград, чула шума от повреждането на входната врата. Тя се приближила осветявайки с прожектор и забелязала как подсъдимият се промъквал откъм образувалата се пролука във вратата от вътрешността на заведението. Опитала се да го хване, но той успял да се изплъзне и да избяга в посока централната спирка към “Бюро по труда”. Още същата вечер подс.Г. с такси потеглил за гр.Плевен откъдето бил родом, като с откраднатите пари платил на таксиметровия шофьор.

От заключението на психиатричната експертиза, се установява, че подс. Г. страда от Социализирано разстройство на поведението. При клинично изследване не са установени данни за интелектуален дефицит. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, но при определяне на наказанието трябва да се има предвид страданието като улесняващ поведението му фактор - смисъл на импулсивност, емоционална нестабилност и слаби задръжки. Може да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото, както към момента на извършване на деянието, така и към датата на провеждане на изследването.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Ц., А., Д., М. и С., заключението на вещото лице по психиатрична експертиза, декларация, справка характеристика, характеристика на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.

Направените от подсъдимия признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят съмнение и затвърждават убеждението в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 във вр с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 06.02.2012г. в гр.Разград, чрез повреждане на прегради, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – пари в банкноти и монети с различен номинал на обща стойност 174.53 лева от владението на Общинско предприятие “Ученическо столово хранене и почивно дело” гр. Разград, представлявано от Г.М.Ц. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият е отнел посочените движими вещи, без съгласието на собственика, като по този начин го е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото, като парите е похарчил, като е платил с тях на наетия от него таксиметров автомобил, демонстрирайки намерението за своене. При извършване на деянието подсъдимият е ритнал и съборил пластмасови летви, намиращи се на входната врата, като през пролуката, която се образувала, влязъл в помещението, с което е осъществил квалификацията на чл.195 ал.1 т.3 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на действията си и е искал тяхното настъпване, лишавайки лицето, което владеело посочените по-горе движими вещи, от възможността да се разпорежда с тях, в качеството му на собственик. Макар и непълнолетен към момента на деянието, е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието по реда на чл. 58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко, а именно, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската му възраст едва навършил 14 години, установеното психично страдание, при което се следва да се отчете страданието, като улесняващ поведението му фактор, ниската стойност на отнетото. Макар и да има наложени мерки по ЗБППМН и други криминални регистрации, което съдът отчита като отегчаващо обстоятелство, с оглед целите на наказанието, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото в закона за престъплението по чл.195 ал.1 от НК наказание, което за непълнолетните в чл.63, ал.1, т.3 от НК, след редукцията му е без минимум на лишаване от свобода, следва при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, да се замени с обществено порицание. С оглед постигане на целите на чл.36 от НК, в конкретния случай, наказанието следва да се изпълни, чрез прочитане на присъдата пред колектива на заведението, където е настанен подсъдимият – ВУИ гр.Завет.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, от досъдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: