Мотиви към присъда № 284/11.05.2012г. постановена по нохд № 306/2012г. по описа на Районен съд – Разград

РРП е внесла обвинителен акт срещу В.И.С., роден на ***г. в гр. Р., живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На ***г. в гр. Р., съзнателно се е ползвал пред Х.И.Н. – мл.автоконтрольор при РУП-гр.Р. от преправен официален документ – свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от МВР-Р. на ***г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр.с чл.308, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.

Защитникът акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли в случай че подсъдимият бъде признат за виновен, то наказанието да бъде минимално, с приложение на чл. 66, ал.1 НК.

Подсъдимият не се явява в о.с.з. Производството по делото се осъществи в негово отсъствие, на осн. чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. “а” НПК.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият В.И.С. ***. През ***г. обв.С. отишъл да работи в гр.П., РФ. Същият не притежавал свидетелство за управление на МПС. Докато работел в РФ., на неустановена дата, срещу сумата от *** евро, от непознатото закупил СУМПС с № ***/***г., на което били изписани имената на обвиняемия и че е издадено от МВР-гр.Р. През м.май ***г. обв.В.С. се прибрал от РФ. в РБ., в дома си в гр. Р., като пристигнал със лек автомобил „Ф. М.” с френска регистрация с рег.№ ***, който управлявал лично.

На ***г. обв. В. С. след обяд около ***ч. управлявал горепосочения лек автомобил „Ф. М.” с френска регистрация по ул.”Ч.” в гр. Р.. Преминавайки през кръстовището, образувано между улиците „Ч.”и „Д.” в гр. Р. обв. В. С. не спрял на знак Б2 „Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и блъснал в задната лява част служебен лек автомобил В. с рег.№ ***, собственост на РУП-Р., в който пътували свидетелите П.А. и И. С. ***, които се движели по път с предимство и също били навлезли в кръстовището. След това полицейските служители спрели автомобила си, излезли от него и съобщили на дежурния в РУП-Р. за настъпилото ПТП. Обв. В. С. също спрял и излязъл от автомобила си. Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал полицейски патрул от КАТ-Р., в състав свидетелите Н. и В.. Пред тях обв. В. С. представил инкриминирания документ – СУМПС № ***/***г., издадено на негово име. Свидетелят Н. взел документа и след извършения преглед му направило впечатление, че има несъответствие между печатите в СУМПС, които били поставени от СДВР-С., а в документа пишело, че бил издаден от МВР-Р. След това полицейските служители извършили справка в информационните масиви на КАТ-Р. и установили, че на обв.С. никога не е било издавано СУМПС.

С протокол за доброволно предаване от ***. обв.С. предал на служител от РУП-Разград инкриминираното СУМПС.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че представеното за изследване свидетелство за управление на МПС № *** на името на В.И.С., с дата на издаване ***г. представлява преправен официален документ. Използвано е оригинално свидетелство № *** на Г. С. М., ЕГН **********.

Видно от показанията на свид. Г. С. М. на чието име е бил издаден истинския официален документ СУМПС с № ***, който впоследствие бил преправен, като е установено, че този официален документ е бил предмет на кражба, извършена през *** г., за което свидетелят подал жалба в РПУ-С.

Така с деянието си при пряк умисъл обв. В. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316, пр.1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.

Обвинението се доказва от: протокол за доброволно предаване /л.6/, ВД-СУМПС№ ***/***г. /л.7/, показанията на свидетелите разпитани в о.с.з и прочетените им показания от ДП, на осн. чл. 281, ал.5 НПК - В.В. /л.8-9 ДП/, Г.М. /л.39-41ДП/ П. А. / л. 77-78 ДП/, Х. Н. /75-76 ДП/, копие АУАН /л.12/, копие НП /л.13/, техническа експертиза /л.19-20/.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. ал.1 НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление се предвижда наказание ЛС до 8 години. В случая не намира и приложение чл. 55, ал.1 т.2, б. “б” НК, за да бъде заменено наказанието ЛС с “Пробация”, тъй като не са налице изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, а и най-лекото предвидено наказание /“ЛС” за срок от 3 м./ не се оказва несъразмерно тежко.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че използвайки процесното СУМПС – документ позволяващ му да упражнява дейност източник на повишена обществена опасност, подсъдимият е управлявал МПС от Ф. до Б., в т.ч. и в РБ. Така подсъдимия като без реално да притежава качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство е представлявал опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако СУМПС се получаваха от лица не отговарящи на нормативните изисквания. В горния смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение № 588 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 570/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева/.

При определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия чистото съдебно минало и направените самопризнания, с които е съдействал за разкриване на обективната истина. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство даденото съгласие за прочитане на свидетелските показания по чл. 281, ал.5 НПК, като по този начин също се способства за разкриване на обективната истина.

Съдът отчете като основно смекчаващо отговорността обстоятелство неразумно дългият срок на разследването срещу подсъдимия. В случая дългият срок на разследването представлява нарушение на “разумния срок” по чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Пакта за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Ако не бе нарушен “разумния срок” на наказателното производство, съдът би наложил на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 3 месеца. Но, на осн. чл. 13 ЕКЗПЧОС, съдът наложи на подсъдимия наказание ЛС за срок от 3 години.

Независимо от това, че подсъдимият не е осъждан, съдът нямаше да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал.1 НК, ако не беше допуснато нарушението на “разумния срок на наказателното производство”. Единствено и само с цел компенсиране на подсъдимия относно допуснатото нарушение на “разумния срок на разследването” съгл. чл. 13 ЕКЗПЧОС, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 5 години.

На основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумата от 150 лв представляваща направени разноски в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

/А. Х./