МОТИВИ

към Присъда № *** г. постановена по НОХД № *** г. по описа на Районен съд Р.

РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.С.Ш., роден на ***г***, жител и живущ ***, с българско гражданство, турчин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На ***г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторна резачка, 1 бр. ъглошлайф, 1бр.електрическо ренде, 1 бр. комплект шестограмни ключове, 1 бр. голям електрожен, 1 бр. малък електрожен, 1 бр. дрелка, 2 бр. клещи, 2 бр. ел.мотори, 1 бр. метална туба, 10 литра бензин, 4 бр. джанти в едно с гуми и 1 бр. шублер на обща стойност 758,90 лева, собственост на К.Б.К.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр.с чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обв. С. Ш. е осъждан с пет влезли в сила присъди.

С протоколно определение по НОХД № *** г. на РС-Р. Ш. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК като му е наложено наказание 1 г. и 1 месец лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Това осъждане обуславя квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1,б.”а” от НК.

Св. К.Б. ***.На ***г. обв. Ш. решил да влезе в дома на свидетеля за да извърши кражба на вещи. През нощта на *** срещу ***г. Той отишъл до дома на свидетеля. Пътната врата била заключена. Обвиняемия я натиснал със сила, при което вратата се откъртила и отворила. След това обв. Ш. отишъл до гаража на свидетеля. Вратата на гаража била от шперплат и била заключена с катинар. Обвиняемият разбил катинара и отворил вратата .След това проникнал в помещението. От там той взел 1бр. моторна резачка, 1бр.ъглошлайф, 1бр.електрическо ренде, 1бр.комплект шестограмни ключове, 1бр.голям електрожен, 1бр.малък електрожен, 1бр.дрелка, 2бр.клещи, 2бр. ел. мотори, 1бр.метална туба, 10литра бензин, 4бр.джанти в едно с гуми и 1бр.шублер и ги изнесъл навън. След това пренесъл всички вещи в дома си и ги скрил под леглото си. На ***г той казал на брат си св. А. Ш., че има машинки за продаване, като заявил , че ги е намерил. Впоследствие Св. А. Ш. и обвиняемия се свързали със св. И. Е.. Предложили му да купи машинки като обвиняемия му показал моторната резачка, ъглошлайфа и електрическото ренде. Свидетелят се съгласил и ги закупил за сумата от 30лв.

Останалата част от вещите обвиняемия продал на неизвестно лице.

След разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване от *** г. св. Е. предал на служител на РУП-Р. вещите закупени от обв. Ш.. С разписка от *** г. същите били върнати на собственика им св.К..

Видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на вещите, предмет на посегателство възлиза на 758,90 лева.

При така описаната фактическа обстановка обв. С. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.2 във вр. 195, ал.1, т.3 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите К.К. /л.37-39/, М. Т. /л.40-41/, А. Ш. /л.42-43/, И. Е. /л.44-45/ съдебно-оценъчна експертиза/л.46-51/.

Деянието е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства - самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 3 до 15г.

Отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия са лошите му характеристични данни, видни от приложената характеристика. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват многобройните престъпления за които подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди /вж. справка за съдимост л.23-26 ДП/. Същите далеч надхвърлят необходимите осъждания за квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Сред престъпленията за които е осъждан е и опит за изнасилване, с причинена средна телесна повреда. Независимо от тежките наказания които е изтърпял, в т.ч. и наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, индивидуалната превенция не е постигната.

Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни производства спрямо обвиняемия. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота. В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 442/99 г., I н. о., Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/.

Всичко изложено до тук очертава подсъдимия като личност с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите му до момента наказания не се е поправил и превъзпитал.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид направеното частично самопризнание на ДП, възстановяването на част от предмета на престъплението, изразената самокритичност, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, както и тежкото материално състояние на подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. С оглед високата обществена опасност на дееца, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – ЛС за срок от 3г. не се явява несъразмерно тежко. Все пак съдът отчита, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с превес. Ето защо, намери че следващото се наказание ЛС следва да бъде около минимума. Така според РРС, наказание Лишаване от свобода за срок от 4 г. и 6 месеца, което се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание /ЛС за срок от 4г. и 6 м./ с една трета /1г. и 6м./ и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 г.

Съдът намери, че това наказание би постигнало целите на чл. 36 НК, поради което не наложи наказание “Конфискация”.

По изтърпяването на така определеното наказание.

Съгласно чл. 60, ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е осъждан не за първи път на наказание ЛС, горепосоченото наказание ЛС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 35 лв за разноски по делото направени на досъдебното производство.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/А. Х./