Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу Т.Х.Г., ЕГН **********, роден
на ***г. в гр. С., с пост. адрес ***, за
извършена проява на дребно хулиганство.
Районна прокуратура – Р.,
редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2
от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Р., редовно
призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Р. , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Защитникът, счита че нарушителят не е извършил вмененото му нарушение поради което моли същият да бъде оправдан. При условие на евентуалност, моли за адм. наказание глоба в минимален размер.
Нарушителят сочи, че след забележка от двете жени да не разхожда кучето си в парка, действително са си разменили реплики, но не ги е обиждал и заплашвал, напротив – жените го обиждали като му казвали, че бил грозен и неграмотен.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На ***г. около *** часа, Д. Т. и Г. М. стоели на пейка до Ронда в северен градски парк в гр. Р., като с тях били и децата им. В близост се намирали Нарушителят заедно с приятелката си И. П., която била пуснала свободно да се разхожда своето куче, въпреки че това било забранено с табели. Голямото дете на М. което било на 4 години, се затичало към кучето. Притеснена за детето си М. отправила забележка към нарушителя и приятелката му да си вържат кучето. Тогава нарушителят започнал да отправя заплахи и обидни думи към М. и Т. – ще изнасиля Вас и децата Ви, ще ви залепя като сиамски близнаци и ще изкормя децата ви. Т. се обадила на тел. 112 след което на место пристигнал полицейски екип и скандала бил преустановен.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на свидетелите Д. А. Т. Г. А. М., докладна записка, протокол за предупреждение.
Съдът кредитира с доверие горепосочените доказателства като пълни, логични последователни и съвпадащи в подробностите.
Като нелогични и непълни и изолирани от доказателствения материал, съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя и на св. И. П. /факт. съжителница на нарушителя/, в частта им в която се сочи, че нарушителят не е отправял обиди и заплахи.
Свидетелят М. Й., сочи че и двете страни /нарушителят и жените/ са си разменяли реплики, което е безспорно установено по делото, тъй като Т. и М., действително сочат, че са направили забележка на нарушителя относно пуснатото куче, което пък го е провокирало нарушителя да отправи към тях процесните реплики.
Свидетелят М. С., не е присъствал по време на конфликта, а е дошъл в последствие и в своите показания разказва това което му е казал по случая нарушителя.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира,
че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат
на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл.
325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в
акта като нарушител и е налице умисъл
при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на
обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът обремененото съдебно минало, характеризиращо
негативно нарушителя. Въпреки младата му възраст, видно от справката за
съдимост, същият е извършил седем престъпления в това число и тежки умишлени
престъпления от общ характер, като са му налагани наказания и Лишаване от свобода, ефективно, но
въпреки изтърпяването на тези му наказания очевидно, е че индивидуалната
превенция не е постигната. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
едно от престъпленията за които е осъждан е хулиганство с изключителен цинизъм по чл. 325, ал.2 НК. Т.е. нарушението на
обществения ред не е инцидентна проява от страна на нарушителя. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и наличието на малки деца, в чието
присъствие е извършена хулиганската проява. Съдът отчете и времето в което е
извършено деянието – около *** часа в почивен
ден /събота/, когато парковете улиците са особено оживени. Видно от показанията
на св. И. П. /факт. съжителница на нарушителя/, е че в парка освен двете жени
които се оплакват, нарушителя и приятелката му е имало и др. хора – човек в
инвалидна количка, момчета с велосипеди и др.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отечете частичните съжаления на нарушителя. Следва да се
изтъкне, че възрастта на подсъдимия
не е основание за проява на прекомерно
снизхождение. В свидетелството му за съдимост са отразени редица влезли в сила
присъди. Тези данни не дават основание
за извод, че се касае до някаква изолирана проява, характерна за младежката
възраст. Очевидно налаганите му наказания не са оказали нужния
превъзпитателен и възпиращ ефект. При проявената престъпна упоритост на
незачитане на установения правов ред, едно
по-ниско наказание от наложеното от РРС, би
било проява на неоправдан либерализъм. В този смисъл е и Решение № 412 от
12.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 314/2008 г., II н.
о., НК.
Ето защо, съдът наложи на нарушителя
наказание “Задържане в структурно звено на Министерството на вътрешните работи” за срок от 13 денонощия.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Х./