Мотиви към Решение № 294/16.05.2011г. по АНД 379/2012г. по описа на РС Разград.

Производството е по реда на УБДХ, съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр.Разград от П.Г.Г., ЕГН ********** непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото, изразяваща се според акта в следното: на 16.05.2012г. около 0.9 часа П.Г.Г. *** в зелените площи до детска площадка срещу хотел “****” в гр. Разград вижда лицето И. В. Ц., работник в ОП “****” Разград при което запитва сина си, който се движи с нея дали това е жената с която мъжът й и изневерява. След утвърдителния отговор П.Г. взема пръчка и започва с нея да удря И. Ц. по тялото, включително и да я налага с шамари по лицето. Извършвайки тези действия П.Г. нанася обидни думи „курва, проститутка” на И. Ц.. Към мястото на инцидента в следствие виковете за помощ от страна на Ц. се притичват колежките й свидетелките Й. А., А.К., В. И.. На тази проява от страна на П.Г. са станали свидетели и случайно минаващи граждани. С тези си действия нарушителят П. Г. нарушава общоприетите норми за поведение в обществото и изразява явно оскърбителното си отношение и неуважение към обществото.

Нарушителката в с.з. дава обяснения с които по същество признава да е извършила така описаната проява на дребно хулиганство.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено, че обстоятелствата са се развили именно по начина, описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на нарушителката Г., обясненията на И. Ц., П. Д., И. И., В.И., Й. А., А. К., характеристика на Г., които изясняват именно тази фактическа обстановка: На посочената дата и място П.Г. е нанесла побой и се обърнала с обидни думи на висок глас към свид. И. Ц., с които си действия грубо е нарушила общоприетите норми за поведение на публично място, държала се е възмутително непристойно, проявила е незачитане на обществените порядки. По делото няма данни, които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намери изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Проявата на П.Г. поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла чл. 325 НК, но се явява нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 УБДХ и подлежи на санкция по чл.1 ал.1 от същият нормативен акт.

При определяне наказанието на нарушителят съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство положителната характеристика. Деянието й макар и да не е толкова обществено опасно за да бъде определено като престъпление, все пак е с немалка степен на обществена опасност, тъй като П.Г. на публично място е демонстрирала явно и грубо незачитане на нормите за поведение, отправила е обидни думи и е извършила действия на физическа саморазправа, непредизвикана по никакъв начин от страна на пострадалото лице, демонстрирала е явно пренебрежение към обществените норми за поведение и превъзходството си над закона. Поради всичко това съдът намира, че наказанието на нарушителя следва да бъде определено при по-леката алтернатива по чл.1 ал.1 от УБДХ , а именно “глоба”, като с оглед изявлението от страна на нарушителя за размера й от една страна, и от друга страна тежестта и естеството на извършената проява на дребно хулиганство намира, че следва да определи размер 500 лева, който ще изиграе съществена роля за поправянето на нарушителя П.Г. за в бъдеще да се въздържа от подобни прояви.

Ето защо, съдът наложи на нарушителя наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Н.Борисов/