РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1668 по описа за 2010 година

Делба ІІ фаза.

С влязло в сила решение от 29.04.11 г. по делото, съдът е допуснал до делба между съделителите В. К. Н., ЕГН **********,***, С.К.Д., ЕГН **********,*** и А.М.К.Н. – П., ЕГН **********,***, следните недвижими имоти: 1. Недвижим имот находящ се в гр. Р., с идентификатор 61710.502.6340.5.61, разположен в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340, с предназначение: Жилище, с площ 79,89 кв.м., с административен адрес гр. Р.********, с прилежащото му избено помещение с полезна площ 2,35 кв.м. и 1,90% ид. части от общите части на сградата и 10,37 % ид. части от правото на строеж върху мястото . 2. Нива от 7, 469 кв. м., четвърта категория, находяща се в местността “ Кривия кърк”, имот № 35002 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., при граници и съседи: имот № 35001 – нива на насл. На Г. М. П., имот № 63 – полски път, общинска собственост; имот № 35003 – нива на насл. На Д. С. М.; имот № 35014 – нива на насл. На Е. В.в А.; имот № 35013 – нива на насл. На Й. Р. Т.; 3. Нива от 1,256 дка, трета категория, находяща се в м. “Ломски места”, имот № 79017, по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., при граници и съседи: имот № 07916 – нива на насл. на Д. Н. М.; имот № 250 – полски път, общинска собственост; имот № 79018 – нива на насл. на П.Н. М.; имот № 254 – вътрешна река, държавна собственост, ПРИ ПРАВА по 1/3 ид. част за всеки от тях и 4. 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. К. , за което е отреден парцел с пл. № ІІ-26 в кв. 89, по плана на селото, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построените в имота, жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, при съседи на дворното място: от две страни улици; наследници на Г. М. П. и място по 11 ПМС, ПРИ ПРАВА 4/6 ид. части за съделителката С.К.Д. и по 1/6 ид. част за всеки от съделителите В. К. Н. и А.М.К.Н. – П..

Във втората фаза на делбеното производство по делото е назначена съдебно- техническа и оценъчна експертиза, заключението по която, е прието от съда. Според заключението, пазарната стойност на допуснатия до делба недвижимия имот находящ се в гр. Р., с идентификатор 61710.502.6340.5.61, разположен в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340, възлиза на 60 000 лв., пазарната стойност на допуснатия до делба - 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. К. , за което е отреден парцел с пл. № ІІ-26 в кв. 89, по плана на селото, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построените в имота, жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, възлиза на 8 300 лв., пазрната стойност на описаната в пункт 2 от диспозитива на решението - нива от 7, 469 кв. м., четвърта категория, находяща се в местността “ Кривия кърк”, имот № 35002 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., възлиза на 1 867,25 лв. и тази на описания недвижим имот в пункт 3 от диспозитива решението - Нива от 1,256 дка, трета категория, находяща се в м. “Ломски места”, имот № 79017, по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., е 326,56 лв. Според заключението апартамента, находйщ се в гр. Разград и дворното място, находящо се в с. кошов са реално неподеляеми според правата на страните. Релно поделяеми са допуснатите до делба земи, като от тях могат да бъдат обособени три дяла, както следва: първи дял – имот № 079017 – нива от 1,256 дка, трета категория, находяща се в м. “Ломски места”, по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., на стойност 326,56 лв.; дял втори – част от имот № 35002 - нива от 3 734,50 кв.м. /посочени по скица – проект към заключението/, четвърта категория, находяща се в местността “ Кривия кърк” на стойност 933,63 лв. и дял трети - част от имот № 35002 - нива от 3 734,50 кв.м. /посочени по скица – проект към заключението/, четвърта категория, находяща се в местността “ Кривия кърк” на стойност 933,62 лв.

В първото по делото заседание след допускане на делбата ответницата А.М.К.Н. – П. прави искане по чл. 12 ал.2 от ЗН всеки от останалите съдебители да бъде осъден да й заплати сумата 8 000 лв. Претенцията се основава на твърдението, че същата е спомогнала да се увеличи наследственото имущество, като е заплатила сумата 4 392 лв., представляваща част от отпуснатия на наследодателя К. К.Н. жилищен заем, с който е закупен допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр. Р. с идентификатор 61710.502.6340.5.61, разположен в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340, с предназначение - жилище.

Във връзка с посочената претенция по делото са представени писмени доказателства. Същите установяват, че процесният апартамента е закупен с лични средства на наследодателите в размер на 4 914,00 лв., а разликата до пълната продажна цена от 11000 лв. са били заемни такива от ДСК. Представените от страната вносни бележки удостоверяват внасянето на сумите по откритата сметка за погасяване на заема, но в същите имената на страната не фигурират. В две от тях – тази от м.06.91 г. / за 1000 лв./ и от 21.05.91 г. /за 300 лв./, като вносител е посочена наследодателката на страните – с имена В. К.Н.. Във вносната бележка от 06.09.91 г. / за 1 000 лв./, имената на вносителят не са четливи. Самото твърдение на страната е, че там отново не е записано нейното име, а това на майка й. Във вносната бележка от 01.02.91 г. / за 2 000 лв./ за име на на вносител е посочено това на наследодателя К. К.Н.. Представената “разписка”, находяща се на л. 69, изходяща от наследодателката И. Н., съдът счита че не може да бъде отнесена категорично към първите три посочени разписки, тъй като, според твърденията на самата страна, титуляр на друг жилищен заем по същото време е била нейната майка и този заем е бил ползван от наследницата за закупуване на собствен нейн имот. Ето защо и изявлението, в разписката, в което е отразено, че: “всички пари внесени за апартамента на ул. “****”, /където са двете жилища/ са дадени лично от дъщеря ми .., така също се отнася и за всички квитанции на мое име са пари лично дадени от А.Н.”, не може категорично да се приеме, че касае именно вноските за делбеното жилище. Би могло да се счете, че същото е пряко и единствено относимо към вноските направени от наследодателката и от самата съделителка за погасяване именно на нейния жилищен кредит. Представената от страната /на л. 71 / бележка, съдът не счита че може да бъде ценена, като писмено доказателство по делото, тъй като в същата не е посочен нейният автор, поради което не счита за необходимо да обсъжда. Представеното от страта удостоверение за доходите / л. 184/, които същата е получила през 1991 г. и част от 92 г., също не е в подкрепа на нейните твърдения, доколкото за м. 06.91 г. установява доход значително под внесената сума от 1000 лв.,а за м. 09.91 г. доход почти равен на внесената сума от 1 000 лв. Период, в който страната твърди, че успоредно с вноските за погасяване на жилищния кредит на наследодателя е погасявала и вноски по кредита за закупуване на собственото й жилище.

Във връзка със същото искане е назначена и съдебно- икономическа експертиза за установяване стойността на увеличението на наследството, при съобразяване на твърдяното плащане на част от жилищния заем, отнесено към стойността на жилището. Съобразно заключението по тази експертиза стойността на сумата 4 392 лв., спрямо продажната цена на имота към датата на придобиването му е съответна на 3,6234061 части, респективно на сумата 16 559,01 лв. спрямо пазарната цена от 60 000 лв. към момента на производството по извършване на делбата.

От същата съделителка е направено и искане останалите страни да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 2 500 лв., всеки от тях. Претенцията се основава на твърдението, че ответницата е дала сумата 100 000 лв. на наследодателя К. К.Н. по повод допуснатия до делба, недвижим имот находящ се в с. К.. Поддържа се становище, че дадената парична сума е послужила за издръжката на наследодателя, като по този начин страната е спомогнала за увеличаване на наследството. Като доказателство във връзка с тази претенция е представено и “пълномощно” /л.70/ от 12.11.96 г., с нотариална заверка на упълномощителя, в което е материализирано и волеизявление на наследодателя К. Н., че за имота в с. К., същия е получил сумата 100 000 лв.

Направено е искане за осъждане на ищеца за заплащане на ответицата А.М.К.Н. – П. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за времето през което е била лишена от ползването на имота, находящ се в гр. Р. за периода 01.01.09 г. – 31.08.10 г. В съдебно заседание е допуснато изменение на претенцията на страната, като е увеличен размера на претендираното обезщетение от 500 лв. на 3 000 лв. за периода от 2004 г. вкл. до 03.02.2011 г.

От съделителката е направена и възлагателна претенция по реда на 349 от ГПК по отношение на същия недвижим имот, находящ се в гр. Р.. По отношение на тази възлагателна претенция, впоследствие самата страна заявява, че не е основателна, тъй като същата не е живяла в апартамента към момента на откриване на наследството и притежава в режим на СИО друг жилищен имот. В последно съдебно заседание страната прави предложение за спогодба по отношение на останалите съделители с искане за възлагане/поддържайки че същото е неоснователно/, срещу изплащане на уравнение на дела от жилището на съделителя Н. и срещу безвъзмездно предоставяне ползването на апартамента на ответницата Д., което не е прието от страните.

Като съобрази изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено отправна страна следното:

Досежно допуснатият до делба недвижим имот –1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. К. , за което е отреден парцел с пл. № ІІ-26 в кв. 89, по плана на селото, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построените в имота, жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, не се твърди и не са представени доказателства, съсобствеността на съделителите с трети спрямо делбеното производство лица да е прекратена понастоящем, поради което същият следва да бъде изключен от делбата, съгласно разпоредбата на чл. 345 от ГПК. Посоченият текст е приложим в производството по извършване на делбата, независимо по кой от способите предвидени в закона ще бъде прекратена съсобствеността между страните. При това положение в делбената маса остават три недвижими имота. По отношение на първия от тях - жилището, находящо се в гр. Разград, направената възлагателна претенция е неоснователна. Недоказани /доколкото такива са твърдени/, останаха предпоставките по чл. 349 ал.2 от ГПК – т.е. не бе установено съделителката А.М.К.Н. – П. да е живяла в процесното жилище към момента на смъртта на общите на страните родители, или на единия от тях. Ето защо и претенцията се явява неоснователна, макар имотът да жилищен и неподеляем. Останалите съделители не са правили възлагателни претенции, което прави невъзможно и приключването на делбеното производство по посочения текст от закона – посредством възлагане на неподеляемия жилищен имот на единия от тях и уравняване на дяловете на останалите с оставащите в делбената маса два имота и пари. Последното обстоятелство обаче се явява и определящо за способа, по който следва да бъде извършена делбата. Действително основният такъв е този по чл. 347 и чл. 352 от ГПК, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. В случая обаче въпреки, че частите на съделителите са равни, налице са съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти – апартамент и земеделски земи, както и в предназначението им - първия с жилищно такова, а по отношение на втория и третия за други, нежилищни нужди. При това положение не може да се възприеме този способ за извършване на делбата, тъй като посочените различия по отношение на имотите са значителни. Предвидената в чл. 353 ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което е отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребие, само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия случай обаче, както вече бе посочено по-горе, трите имота, предмет на делбата освен, че се различават значително по стойност, са и с различно предназначение и характер, при положение, че правата на страните са равни по отношение на същите не следва да се приложи този способ на извършване на делбата. Във връзка с това и с оглед на фактически установеното по делото, че по отношение на никой от съделителите не са налице предпоставките за възлагането му в дял на жилищния имот, то следва да се приложи предвидения в 348 ГПК способ за ликвидиране на съсобствеността, като допуснатите до делба имоти, бъдат изнесени на публична продан. Получените при продажбата на недвижимите имоти суми, следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно признатите им с решението по допускане на делбата квоти.

Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати и следващата се държавна такса от 4% върху стойността на дела си.

По отношение претенциите на съделителката А.М.К.Н. – П.. Първата от тях с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН, касаеща недвижимия имот находящ се в гр. Р. се явява недоказана. Събраните по делото доказателства не установиха, именно съделителката да е погасила сумата 4 392 лв. , представляваща част от жилищния заем, послужил за заплащане на продажната цена на апартамента, находящ се в гр. Разград. В тежест на страната бе при условията на пълно и главно даказване да установи всички предпоставки за уважаване на искането по посочения текст от закона, вкл. и твърдението си, че е спомогнала за увеличаване стойността на наследството, изплащайки стойността на съответна идеална част от делбения имот, чрез погасяване на задължения на наседодателя по заема послужил за придобиване на апартамента. Както бе посочено и по – горе обаче, именно последното обстоятелство остана недоказано в настоящото производство, поради което и претенцията на съделителката следва да бъде отхвърлена.

По отношение на другата парична претенция на страната, касаеща дадената от нея сума в размер на 100 000 лв. на насладодателя К. Н.. Въвеждайки първоначално претенцията си, самата страна твърди, че сумата е дадена от нея срещу обещано прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот в с. Кошов, която сделка не е осъществена. Впоследствие се поддържа становище, че правното основание на претенцията е по чл.12 ал.2 от ЗН, като обстоятелствата на които се основава искането е твърдението, че това са средства предоставени за издръжка на наследодателя. Дали тази сума е послужила за издръжката на наследодателя не бе установено. Дори да е така, то правното основание на искането не би могло да бъде чл.12 ал.2 от ЗН. Увеличението на наследството действително може да бъде резултат от внесени средства или труд, но то следва да е намерило ясно изражение посредством придобиване на конкретен недвижим имот, или движима вещ. В случая се твърди, че паричната престация е била предназначена именно за осигуряване на средства за издръжка. В делбеното производство обаче, се следва раглеждането единствено на претенции по сметки, които са свързани с общата на страните вещ. В случая твърденията на съделителката не са сумата да е дадена във връзка с делбеното имущество, а на наследодателя по повод изпълнение на нейни морални задължения, поради което и разглеждането на това искане в настоящото производство е недопустимо / в този см. и определение № 171 от 26.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2105/2008 г., IV г. о., ГК/.

По отношение на искането по чл. 31 ал.2 от ЗС. В тежест на страната бе да установи основанията и размера на претендираното обезщетение. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Не се твърди и не се установява до съделителя В. Н. да е отправяна покана за заплащане на такова обезщетение, както не бяха ангажирани и доказателства установяващи размера на посочената претенция. съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, Съгласно посочената разпоредба обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. В случая не се твърди и не се установява нито съделителката да е отправила покана към съделителя, предхождаща завеждането на исковата молба по делото, нито да е претендирала заплащане на конкретна сума. Не бяха ангаажирани и никакви доказателства досежно размера на претендираното обезщетение, въпреки дадени от съда указания в тази насока. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: : 1. Недвижим имот находящ се в гр. Р., с идентификатор 61710.502.6340.5.61, разположен в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340, с предназначение: Жилище, с площ 79,89 кв.м., с административен адрес гр. Р.*********, с прилежащото му избено помещение с полезна площ 2,35 кв.м. и 1,90% ид. части от общите части на сградата и 10,37 % ид. части от правото на строеж върху мястото, при първоначална пазарна цена 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/.

2. Нива от 7, 469 кв. м., четвърта категория, находяща се в местността “ Кривия кърк”, имот № 35002 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., при граници и съседи: имот № 35001 – нива на насл. На Г. М.П., имот № 63 – полски път, общинска собственост; имот № 35003 – нива на насл. На Д.С. М.; имот № 35014 – нива на насл. На Е. В. А.; имот № 35013 – нива на насл. На Й. Р. Т., при първоначална пазарна цена 1 867,25 лв. / хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ и

3. Нива от 1,256 дка, трета категория, находяща се в м. “Ломски места”, имот № 79017, по плана за земеразделяне на с. К., обл. Р., при граници и съседи: имот № 07916 – нива на насл. на Д. Н. М.; имот № 250 – полски път, общинска собственост; имот № 79018 – нива на насл. на П.Н. М.; имот № 254 – вътрешна река, държавна собственост, пир първоначална пазарна цена 326,56 лв. /триста двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/, като получените от проданта суми се разпределят между съделителите, както следва: по 1/3 ид. част за всеки от съделителите В. К. Н., ЕГН **********,***, С.К.Д., ЕГН **********,*** и А.М.К.Н. – П., ЕГН **********,***

На осн. чл. 345 от ГПК ИЗКЛЮЧВА от делбената маса, допуснатия до делба недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. К. , за което е отреден парцел с пл. № ІІ-26 в кв. 89, по плана на селото, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построените в имота, жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, при съседи на дворното място: от две страни улици; наследници на Г. М. П. и място по 11 ПМС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.М.К.Н. – П., ЕГН **********,*** с пр. основание чл. 12 ал.2 от ЗН, за осъждане на съделителите В. К. Н., ЕГН **********,***, С.К.Д., ЕГН **********,*** да й заплатят сумата 8 000 лв., всеки от тях, представляваща съответстваща на правата им част от увеличената стойност на наследственото имущество, за която съделителката е допринесла преживе на наследодателя, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.М. К.Н. – П., ЕГН **********,*** с пр. основание чл. 31 ал.2 от ЗС, с който се претендира съделителя В. К. Н., ЕГН **********,*** да бъде осъден да й заплати сумата 3 000 лв. , представляваща обезщетение за времето през което е била лишена от ползването на недвижимия имот периода от 2004 г. вкл. до 03.02.2011 г. находящ се в гр. Р., с идентификатор 61710.502.6340.5.61, разположен в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340, с предназначение: Жилище, с площ 79,89 кв.м., с административен адрес гр. .******, като недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от А.М.К.Н. – П., ЕГН **********,*** за осъждане на съделителите В. К. Н., ЕГН **********,***, С.К.Д., ЕГН **********,*** да й заплатят сумата 2 500 лв., всеки от тях, представляваща съответстваща на правата им в наследството част на стойността на вложени от съделителката средства за издръжката и гледането на общия наследодател К. К.Н., поради недопустимост на същия.

ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 829,25 лв.

ОСЪЖДА С.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 829,25 лв.

ОСЪЖДА А.М.К.Н. – П., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 829,25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: