В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на девети април, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1277 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и е предявен на основание чл.360 от КТ във връзка с чл.357 и чл.186-189 от КТ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед №ІV-8 от 10.05.2011г. на директора на ЖПС-Горна Оряховица при ДП”Национална компания железопътна инфраструктура”, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразна. Претендира и разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му. С писмения си отговор, заявява, че искът на първо място е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца за отмяна на наказанието пред вид предстоящото му през м.октомври 2011г. пенсиониране. Със становището си по основателността на иска уточнява, че ищецът Р. е наказан, „не за това, че е допуснато закъснение на влакове и струпване на работна сила без да се упражнява трудова дейност”, а за това, че” не се е обадил да провери има ли разрешен влаков прозорец в деня предшестващ ремонта”. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника заявява, че е възможно разрешаването на влаков прозорец да става и устно по телефона, че конкретно допуснатите нарушения от ищеца, ще се установят със свидетелските показания на инж.Н.А., а в устните състезания твърди още, че освен констатираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, ищецът е нарушил и „технологичните правила, установени в нормативни актове” без да сочи конкретно кои.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е работел в ответното предприятие по трудов договор на длъжност “началник участък по поддържане на железния път и съоръжения –гара Р.”. Съгласно представената длъжностна характеристика-л.17 и л.18 от делото- основното му трудово задължение е „организиране и ръководство на работата на служителите в ж.п.участъка за качествено извършване на ремонтните работи и недопускане на предпоставки за брак и аварии по сигурността на движението”. Съгласно плана за работа за м.март 2011г. в участък Р. на 30.03.2011г. е имало планиран ремонт-смяна на 21 броя странично сработени релси в кривата от км.78+500 до км.79+100. В посочения ден е валяло дъжд и началник участъка-ищецът Р., отложил ремонта за 07.04.2011г., за което уведомил диспечера И. Г. при район Р.. Не се спори, че така планирания ремонт е било възможно да бъде извършен само при наличие на осигурен т.н.”влаков прозорец”. Не се спори и, че на 07.04.2011г. е направил нужната организация за събиране на необходимите хора –работници и кантонери от участъка, както и сигнализиране на участъка за кратковременно намаление на скоростта. В същия ден, обаче, след обаждане до диспечера в гара Р., ищецът разбира, че няма разрешен влаков прозорец, тъй като не е изпращана телеграма с искане за такъв. Узнавайки това, веднага към 9 часа, ищецът се обажда на техническия ръководител на ремонтната група С. А. О., възложил му е в същото междугарие да извършват друга дейност-пресявка на замърсен баласт. Видно от писмените обяснения на последния-л.16 от делото, след преместване на погрешна изпратена релса от гара С., около 12 часа той е наредил да се премахнат табелите за временно намаление на скоростта на движение на влакове и е пренасочил групата към друга работа.

На 17.05.2011г. работодателят-ответник е връчил на ищеца заповед №ІV-8 от 1005.2011г., с която му е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.187 ал.3 предл.1 от КТ-заради неизпълнение на възложена работа. В заповедта подробно и описателно е изложено горепосоченото, констатирано е, че на 07.04.2011г., ищецът поради недостатъчно добра организация на работата в участъка допуска: закъснение на пет влака; неосъществяване на планирана смяна на релси по железния път; липса на кантонери по железния път от спирка А. до границата на ж.п.участък Р. и концентрация на работна сила без да се упражнява дейност. КС писмения си отговор представителят на работодателя уточнява, че ищеца е наказан, не заради закъснение на влакове…., а за това, че не се е обадил предходния ден за да провери има или не разрешен влаков прозорец.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на представителя на ответника, дадени в съдебно заседание, разрешаването на влаков прозорец става и устно и писмено, не са редки случаите, когато това става в последния момент преди ремонта –св.Д. А.-Д.-л.100 от делото, но заявката за „влаков прозорец” се прави от координатора в гр.Р.-св.инж.Н.А.-л.96 от делото, по чиито доклад л.13 от делото е изготвена и издадена атакуваната заповед.

По делото се установи още, че в периода 30.03.2011г.-08.07.2011г. на Ж.П.участък Р.е имало назначен и втори човек на същата като на ищеца длъжност-лицето П.Д., който според обясненията на представителя на ответника е бил готвен за негов заместник и че на 29.12.2011г. ищецът е освободен от работа, поради навършване на пенсионна възраст, което е станало по негова молба.

На последно място, няма спор, че на 08.04.2011г., преди издаване заповедта за дисциплинарно наказание, ищецът е дал писмени обяснения до работодателя си, но относно това защо на 07.04.2011г. в междугарието Р.-С. се е работило с поставено кратковременно намаление на скоростта на движение, без да бъде уведомен диспечера при ж.п.район Р..

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. Неоснователно ответникът възразява, че ищецът няма интерес от атакуване на процесната заповед, тъй като вече е пенсионер, считано от 29.12.2011г. Това е така, тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда-19.07.2011г. ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, той е имал интерес насложеното дисциплинарно наказание да бъде заличено и макар към момента на приключване на устните състезания вече да е пенсионер то наказанието стои в трудовото му досие влияе на доброто му име на работник.

Атакуваната заповед е незаконосъобразна.

На първо място, при издаване на заповедта, работодателят-ответник е нарушил изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. Налагането на дисциплинарно наказание става при спазване на определени процедурни правила, въведени от КТ с цел предпазване на работниците и служителите от произволни действия на работодателя, като на първо място стои изискването, налагането на наказанието да става с мотивирана писмена заповед, в която нарушението да е описано с всичките му обективни и субективни страни. С атакуваната заповед работодателят подробно и описателно разказва случилото се на 07.04.2011г., но от същата не става ясно в какво се състои нарушението извършено от ищеца т.е. липсва индивидуализирано дисциплинарно нарушение. Едва с писмения си отговор представителя на работодателя уточнява-„не се е обадил да провери дали има разрешен влаков прозорец в деня предшестващ ремонта”, а в съдебно заседание заявява:”какво е нарушил П.Р. ще установим със свидетелски показания.” Фактическото нарушение, обусловило налагането на дисциплинарно наказание следва да бъде конкретно определено в самата заповед и не е допустимо конкретизирането му да става нито с допълнителни обяснения, нито чрез свидетелски показания, нито чрез тълкуване от съда.

На второ място, установи се, че в ответното предприятие няма нарочно изготвени писмени правила за реда и начина на разрешаване на „влаков прозорец”. Такива липсват и в Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и в сочената в доклада на св.инж.Н.А. „Инструкция за текущо поддържане……”, а според свидетелят задължение на диспечера в Р. е да подаде заявка за влаков прозорец.

На трето място, поради липса на конкретно посочено нарушение, не може да се направи преценка до колко работодателят е спазил изискването на чл.193 ал.1 от КТ преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, тъй като дадени такива от ищеца са за „поставяне кратковременно намаление без да бъде уведомен диспечера в Р..”

За това съдът приема, че при издаване на заповедта за уволнение на ищцата работодателят-ответник, е нарушил императивните изисквания на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ, заради което заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

Пред вид чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът направените от него разноски по делото, които са в размер на 300 лв., а на районен съд-Разград 80 лева държавна такса.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА заповед №ІV-8 от 10.05.2011г. на директор на ЖПС-Горна Оряховица при ДП”Национална компания железопътна инфраструктура”-Железопътна секция Горна Оряховица, с която на П.Р.Х. с ЕГН-********** *** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА дн”Национална компания железопътна инфраструктура”-Железопътна секция-гр.Горна Оряховица да заплати на П.Р.Х. с ЕГН********** *** сумата от 300 лева разноски по делото, на районен съд-Разград 80 лева държавна такса.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: