Р Е Ш Е Н И Е

№ 140 19.05.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети април две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 982 по описа за 2011 година

Евентуално съединени искове с правно основание чл.233 ал.1 и чл. 57 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д. С. И., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** против “А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “Б.” № *, вх.*, ет.*, ап.**, с която са предявени искове за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на движими вещи, а именно: Трактор м. “Т – 150 – К”, с рег. № Г. – ****, рама № ******, с двигател № ******, цвят – червен, оборудван с плуг, предоставени му за ползване с договор за наем от 01.09.2003 г.

Твърди се, че процесните вещи са били предоставени за ползване на ответника по силата на сключен договор за наем между него и наследодателя на ищците – И. Д.И. – техен съпруг и баща. По силата на този договор, тракторът следвало да бъде върнат на наемодателя след изтичане на срока на действие на сделката на 01.09.2006 г. Това не било сторено и понастоящем, въпреки отправената в този смисъл до ответника нотариална покана от ищците , връчена на първия на 18.05.2010 г. Тъй като съществувала вероятност, движимите вещи предмет на договора да са унищожени понастоящем, ищците предявяват в условията на евентуалност частични искове за осъждане на ответника да им заплати сумата - 1 799,00 лв. от 17 995,00 лв. - представляваща равностойността на процесния трактор и сумата 200 лв. от 2 000 лв. - представляваща равностойността на процесния плуг.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника депозира такъв, като оспорва исковете. Твърди че исковата молба е недопустима, позовавайки се на изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Сочи, че договор за наем по отношение на движимата вещ – плуг , не е сключван между страните. По отношение на трактора, твърди че наследодадтелят на ищците бил изпаднал в забава за получаването му, тъй като бил поканен да се яви, за да му бъде върната вещта, но той не сторил това. Оспорва истинността на представената като писмено доказателство нотариална покана, в частта на нотариалното удостоверяване, че поканата е представена пред нотариуса от ответното дружество. Твърди, че действията по изготвяне и връчване на поканата са нищожни поради противоречие с чл. 573 ал.1 от НК, поради което поканата не следва да бъде обсъждана, като доказателство по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците са двама от общо тримата наследници на починалия на 17.03.2010 г. И. Д.И. /удостоверение за насл. находящо се на л. 9/.

На 01.09.2003 между между ответното дружество, в качеството му на наемател и наследодателя на ищците И. Д.И., бил сключен писмен договор за наем /л. 10/, трактор м. “Т – *** – К”, с рег. № Г. – ****, с рама № ******, с двиг. № ******, с цвят – червен. Срокът на действие на договора е определен в раздел ІІ от същия, на три години, като била посочена и крайна дата, до който той има действие – 01.09.2006 г. Установява се още от свидетелските показания по делото – тези на св. М., че вещта била предадена от наемодателя от дома му в с. Г. И. и транспортирана до с. К., след като служители на наемателя сменили двигателя, скоростната кутия и диференциал на МПС, за да го приведат в движенение. Пак според посочените свидетелски показания, по – късно наемодателя предал на наемателя и плуг, който бил прикачен от последния на трактора. Машината била ползвана от ответното дружество една година след сключване на договора, след което била оставен в стопански двор в с. К., тъй като се установило, че следва да бъде регистрирана по съответия ред пред контролните органи, за което наемодателя не притежавал необходимите документи. Няколко години след това, последният в разговор с представители на ответното дружество, заявил намерението си да си вземе обратно вещите, но малко по – късно, Д. починал и трактора и плуга останали в стопанския двор. Поради липсата на охрана на обекта, понастоящем там се намират само отделни части от превозното средство.

Установява се още, че по подадена от единия от ищците /Св. Д./ жалба до РП И. е постановен отказ /посатновление от 27.04.2010 г. на РП И./ за образуване на наказателнопроизводство, касаещ твърдения отказ на ответото дружество да върне вещите, предмет на договора.

Твърденията на ищците за получена от ответното дружество натариална покана /л. 6/ за връщане на процесните вещи, съдът намира за недоказани. Видно от обратната разписка къмпоканата, същата е връчена на адрес различен от този представляващ адрес на управление на ответното дружество, вписан в ТР, поради което липсват основание да се приеме, че същата е достигнала до адресата си.

Според заключението по назначената по делото оценъчна експертиза, стойността на тракторът към момента на сключване на договора за нем /01.09.2003 г. / е била 3 500 лв., а тази на прикачения към него плуг – 1 000 лв. Към 2006 г. и към настоящия момент, тези стойности са съответно 326,00 лв. и 141,00 лв. Установява се още от заключението на вещото лице и от при изслушването в съдебно заседание, че понастоящем в стопанския двор в с. К., се намират разкомплектовани части от трактора, които са разкомплектовани, неподдържани и негодни за техническа експлоатация, поради което и същите могат да бъдат оценявани единствено като метални отпадъци.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно установено , че между ответното дружество и наследодателяна страните и бил сключен договор за наем на процесните движими вещи. Твърдението на ищцовата страна, че предмет на договор за наем е бил и прикачения към трактора плуг, се установява от показанията на разпитания по искане на ответника свидетел. Съдът счита, че доколкото по отношение на договора за наем, законът не изисква специална форма за действителност, или доказване, то посочените гласни доказателствени средства са допустими и въз основа на тях се установява твърдението на ищеца в тази насока. Безспорно установено е и обстоятелството, че договорът за наем на трактора е прекратен с изтичане на уговорения между страните срок – т.е. на 01.09.2006 г. От тази дата е възникнало и задължението на наемателя да върне вещта – чл. 233 ал.1 от ЗЗД. Ето защо и предявеният иск с посоченото правно основание следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая петгодишния давностен срок за предявяване на иска е започнал да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 от ЗЗД/ – т.е. на 01.09.2006 г., когато съществуващата между страните облигационна връзка е престанала да съществува, поради прекратяване на договора. Искът е предявен на 16.09.2011 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона давностен срок, което е и основание за отхвърляне на същия. Отхвърлянето на главния иск, предпоставя произнасяне и по евентуално съединения иск за осъждане на ответника да заплати равностойността на вещите предмет на договора за наем. Съдът намира обаче, че и този иск се явява погасен по давност. Паричното вземане, предмета на тази претенция няма самостоятелен характер, а произтича от неизпълненото задължение за връщане на вещта. Моментът от който започва да тече погасителната давност по иска по чл. 57 ал.2 от ЗЗД доколкото е установено, че подлежащата на връщане вещ е погинала, е моментът на неоснователното имуществено разместване, от когато е възникнала и възможността за наемодателя да бъде обезщетен за вредите които е понесъл в резултат на посоченото неизпълнение. В случая този момент съвпада с момента на прекратяване на договора за наем, поради изтичане на уговорения между страните срок, от когато е отпаднало основанието за ответника да държи вещите. По различен начин би стоял въпросът, ако главният иск бе предявен на осн. чл. 108 от ЗС, в който случай началния момент на иска за заплащане на равностойността на вещта би започнал да тече от момента на отхвърляне на ревандикационния иск, тъй като вещта не е налице. В случая обаче евентуалната претенция е заявена като последица от неизпълнение на облигационното задължение. Ето защо и като погасен по давност и този иск следва да да бъде отхвърлен изцяло.

Събразно изхода на делото, ищците следва да понесат направените от ответника разноски по производството, възлизащи на 260,00 лв.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно оснавание чл. 233 ал.1 от ЗЗД от Д. С. И., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на И. Д.И. против “А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “*.” № *, вх.*, ет.*, ап.**, за осъждане на ответника да върне на ищците владението на движими вещи, а именно: Трактор м. “Т – *** – К”, с рег. № Г. – ****, рама № ******, с двигател № ******, цвят – червен, и плуг, предоставени му за ползване от наследодателя с договор за наем от 01.09.2003 г., като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. И., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на И. Д.И. против “А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “*.” № *, вх.*, ет.*, ап.**, в условията на евентуалност частични искове по чл. 57 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата - 1 799,00 лв. от 17 995,00 лв. - представляваща равностойността на процесния трактор и сумата 200 лв. от 2 000 лв. - представляваща равностойността на процесния плуг, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** да заплатят на “А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “*.” № *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата 260,00 лв. за разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: