Р Е Ш Е Н И Е

№124/02.05.2012 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на втори април, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1853 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Предявени са два иска: на основание чл.286 и сл. от ТЗ във връзка с чл.258 и чл.266 от ЗЗД и на основание чл.86 от ЗЗД с цена съответно:1 080лева и 242,86 лева.

            Ищецът-“К.-**”ЕООД-гр.Р., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата, да му заплати сумата 1080 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за посредничество-„поръчка за продажба на недвижим имот” и 242,86 лева обезщетение за забава за периода 20.08.2009г. до постъпване на ИМ в съда, ведно със законна лихва и разноски по делото.

            Ответницата оспорва иска по основание и размер и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски. С писмения отговор, в съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки, твърди, че: 1/ не е сключвала договор с ищеца, че е решила да продаде жилището на дъщеря си едва през лятото на 2009г. и пускайки обява в местния вестник изрично е посочила в нея, че продава „без посредник”; че: 2/ през м.август 2009г., когато е сключена сделка за покупко-продажба, шест месечния срок по договора е вече бил изтекъл и клаузата в него за автоматично продължаване на срока  е нищожна поради противоречие с добрите нрави; че 3/ ищецът е завел в дома й един единствен купувач и реално изпълнение по договора от негова страна няма; че 4/ тя не е собственик на продаденото жилище  не би могла да сключва договор „поръчка за продажбата му” и че 5/ в договора некоректно е написано „2% от продажната цена, но не по-малко от 1080 лева”- жилището е продадено за 40 000 лева и възнаграждението за посредничество би следвало да бъде 800 лева.    

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза ответницата е подписала договор „поръчка за продажба на недвижим имот”-л.7 и л.54 от делото. В същия е отбелязано, че е сключен на 20.12.2008г. между ответницата-като възложител, и ищеца-като изпълнител-да предлага за продажба гарсониера, находяща се в гр.Р., ул.”Б. л.” №**, вх.*, ет.*, ап.**, съгласно НА №*** т.*, рег.№**** от **** г. с продажба цена до 54 000 лева. Уговорено е и възнаграждение, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя „2% от предложената продажна цена, но не по малко от 1 080 лева”. Видно от договора, същият е сключен за срок от шест месеца, считано от датата му на подписване, но „Срока се удължава автоматично до сключване на сделка, ако няма изричен писмен отказ на някоя от страните”. Договорът е бил записан от ищеца във водена от него тетрадка наречена „протокол на продавачи 08” при спазена поредност на записванията.   

            Установи се още, че: на 29.07.2009г. ответницата е пуснала обява за продажба на жилището в местния вестник „Екип 7”, в която обява изрично е посочено-без посредник-л.30, а видно от представените извадки от вестника процесното жилище не е посочено като предлагано за продажба от „Агенция за недвижими имоти Канев”;

            Съдът приема, че оглед на жилището е правен само един път от св.С. Д. Р., която е била доведена от св.Д. Д. и В. Н., собственик на ищцовата фирма. Ответницата е предложила цена от 40 000 лева, Р. приела да закупи апартамента и на 20.08.2009г. сключили предварителен договор-л.10 от делото, а на 27.08.2009г. изповядали сделката при нотариус В.Т.;

            Видно от показанията на св.С. Р., тя е търсела да закупи жилище и е сключила договор за поръчка с „Агенция К.”-л.80 от делото/същия е с дата 20.08.2009г./, отивайки на оглед в жилището на ответницата, с отварянето на вратата последната е заявила-„аз не работя с агенции и не ви искам услугата”, но въпреки това я допуснала до жилището и двете постигнали договорка за покупката му;

            Макар и да не се твърди в ИМ, на второто съдебно заседание ищецът представя 4 броя декларации удостоверяващи извършен оглед –л.74-л.78 от делото, като заявява, че на оглед в жилището са били водени и други лица. Подпис на ответницата има само на декларацията на С.Р. -л.77 с дата 20.08.2009г. и с оглед на правилата на доказателствената тежест съдът прие горепосоченото, още повече, че и св.Д.Д. не можа да посочи кои лица е водил на оглед на предлаганото за продажба жилище.

            Пред вид така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Първият предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

            Към 20.08.2009г. срокът на сключения между страните договор „поръчка за продажба на недвижим имот” е бил вече изтекъл. Отбелязаната клауза в същия, а именно-„Срокът се удължава автоматично до сключване на сделка, ако няма изричен писмен отказ на някоя от страните” не е породила правни последици, тъй като накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Пред вид принципа на справедливостта, залегнал в „добрите нрави” съдът приема ,че посочената клауза е нищожна. Договорите за посредничество, какъвто е и процесния, следва да се сключват с разумен срок на действие, а пред вид търсеното и предлагането на недвижими имоти в гр.Разград, не е справедливо те да се сключват за срок по-дълъг от шест месеца. С изтичането срока на договора е отпаднало и поетото от страна на възложителя задължение за заплащане на възнаграждение за посредничество и ищецът неоснователно претендира сумата от 1 080 лева.

             Неоснователно се претендира и сумата от 242,86 лева като обезщетение за забавено плащане на парично задължение. Търсеното обезщетение има акцесорен характер и зависи от съществуването на главното задължение, затова и иска по чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените разноски по делото, които съгласно представения списък  по чл.80 от ГПК са в размер на 300 лева.

            Пред вид изложеното съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.-**”ЕООД със съдебен адрес гр.Р., ул.”Ст.К.” №*, ап.*, представлявано от В. К. Н. против В.И.Й. с ЕГН-********** *** два иска: за сумата 1 080 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за посредничество- „поръчка за продажба на недвижим имот” с дата 20.12.2008г. и за сумата от 242,86 лева, обезщетение за забавено плащане, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА „К. -**”ЕООД със съдебен адрес гр.Р., ул.”Ст.К.” №*, ап.*, представлявано от В. К. Н. с ЕГН-********** да заплати на В.И.Й. с ЕГН-********** *** сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: