В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети април, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :М. НОВАКОВА

секретар :Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1858 по описа за 2011г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.232 ал.2 във връзка с чл.236 от ЗЗД.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплатят сумата 1 060 лева, представляваща незаплатен наем –обезщетение за неоснователно ползване на две помещения със санитарен възел от собственото й жилище в гр.Разград по прекратен на 18.10.2010г. договор за наем на недвижим имот, сключен на 02.07.2007г. за периода 01.11.2010г. до 27.11.2011г./ в съдебно заседание след изменение на иска размера на търсеното обезщетение е намален на 560 лева за периода от 01.05.2011г. до 28.11.2011г./; 380,63 лева за доставена в имота вода за времето от 17.09.2009г. до 08.11.2011г. и 68,42 лева доставена ел.енергия за периода 11.10.2011г до 27.11.2011г. Ищцата претендира законна лихва върху трите суми и направените по делото разноски.

Ответницата в дадения й едномесечен срок не депозира писмен отговор, в съдебно заседание заявява, че е освободила жилището на 28.11.2011г. и признава, че не е плащала наем от м.май до м.ноември на 2011г., че същият е бил в размер на 80 лева съгласно устна уговорка, че вода за ползваните помещения не е плащала отдавна, предполага че дължимата сума е около 300 лева, че не е платила и консумираната ел енергия за последния месец. Счита, обаче, че не дължи търсените от нея суми, тъй като от трудовото й възнаграждение е удържана сумата от 1294, 53 лева, които според нея са за наем и консумативни разноски. Едновременно с това прави искане съдът да разсрочи изпълнението на решението, с оглед на това че е вече пенсионер и получава минимална пенсия.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор между страните, че по силата на договор за наем на недвижим имот, сключен на 02.07.2007г., ответницата е ползвала две помещения-спалня и кухня, както и санитарен възел от собственото на ищцата жилище, находящо се в гр.Разград, срещу наемна цена първоначално 60 лева месечно, а впоследствие по устна уговорка 80 лева месечно. Ищцата наемодател е прекратила договора с предизвестие-л.13 от делото, получено месец по рано, на 18.10.2010г. Независимо това ответницата е продължила до ползва двете помещения, заради което ищцата е била принудена да предяви иск за връщане на имота, видно от представеното заверено копие от решение по гр.д.№710,/2011г. по описа на РРС-л.14 от делото. Съгласно протокол за въвод на ЧСИ Д.Д.-л.58 от делото, ответницата е освободила помещенията на 28.11.2011г.

В съдебно заседание, състояло се на 05.03.2011г., между сина на ищцата, нейн процесуален представител, и ответницата се постигна съгласие, че последната дължи обезщетение за ползване на имота в размер на месечния наем от 80 лева за периода от 01.05.2011г. до 28.11.2011г., от който следва да се приспадне 100 лева заплатен депозит при сключване на договора за наем т.е. 7 месеца Х 80 лева= 560 лева- 100 лева=460 лева.

Ответницата признава, че не е заплащала консумирана вода при ползване на помещенията от дълго време. Съгласно представената и неоспорена от ответницата-л.20 от делото, справка –извлечение на „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград за периода 17.09.2009г-03.10.2011г. стойността на консумираната вода е 335,33 лева,/а според ИМ-334,54 лева/ платени от ищцата на 04.11.2011г. Отново от ищцата, като наемодател е платена допълнително вода от 16,09 лева л.62 от делото за периода 09.09.2011г. до 08.11.2011г., както и 30 лева глоба заради отказан достъп до водомерен възел от квартиранта л.60 от делото т.е. ищцата е заплатила вместо ответницата 380,63 лева консумирана от последната вода.

Няма спор също, че за периода 11.10.2011г. до 27.11.2011г., вместо ответницата ищцата е заплатила и доставена в жилището ел. енергия на стойност 68,42 лева-л.63 от делото.

От друга страна, не се спори, че считано от м.декември 2011г. ответницата вече е пенсионер и получава минимална пенсия от 136 лева. Последната представя по делото 2 броя платежни нареждания, от които е видно, че от трудовото й възнаграждение са удържани 1 179,69 лева и са приведени по сметка на ЧСИ-Драганов, но по изп.д.№505/2011г., а видно от запорно съобщение-л.97 от делото същото е образувано въз основа на решение по гр.д.№710/2011г. на РРС относно принудителното изваждане на ответницата от имота. При това положение, явно е , че удържаните от работодателя на ответницата суми не се отнасят за процесните и възражението й, че вече е заплатила дължимия наем-обезщетение и консумативни разноски е неоснователно и недоказано.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя определена вещ за временно ползуване, а наемателят- да му плати определена цена. А съгласно чл.236 ал.2 от ЗЗД, ако наемателя продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Ответницата, не е изпълнила поетото задължение да заплащат определена наемна цена, затова на основание посочените законови текстове следва да бъдат осъдени да заплати обезщетение за ползване на двете помещения от жилището на ищцата в размер на 460 лева-след приспадане на депозита от 100 лева. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД те дължи и разходите, свързани с ползването на имота. Доставяната в жилището вода е на стойност 380,63 лева ,а ел.енергията на стойност 68,42 лева и тя дължи заплащането им. Върху трите суми ответницата дължи законна лихва-чл.86 от ЗЗД, считано от постъпване на ИМ в съда-04.11.2011г. до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати и направените от ищеца разноски по делото. Ищцата е представила списък за разноски по чл.80 от ГПК-л.90 от делото., от които съдът признава само разходите по т.1 до т.4 и те са в размер на 185 лева. Това е така, тъй като таксата по т.5 е недължима-касае се за обезпечение по висящ съдебен спор, разноските по т.6 са разноски по изпълнително дело, а не по настоящото, същото се отнася и за таксата за издаване на изпълнителна заповед, а искането за възнаграждението за адвокат в размер на 400 лева по представения по делото договор за правна помощ-л.43 е неоснователно, тъй като в съдебно заседание ищцата бе представлявана от сина си П.Х., а не от сочения адвокат К.А..

Направените разноски от 185 лева, следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска, пред вид направеното намаление на иска за обезщетение от 960 на 460 лева, и дължимите от ответницата разноски в настоящото производство са в размер на 111,43 лева.

На последно място, съдът приема, че в случая, са налице предпоставките на чл.241 ал.1 от ГПК и пред вид имотното състояние на ответницата следва да допусне разсрочване на изпълнението на решението, като дължимата сума в общ размер от 909,05 лева се погасява на 12 равни месечни вноски.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Ц.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на С.И.Д. с ЕГН-********** със съдебен адрес *** сумата 909,05 лева/деветстотин и девет лева и нула пет стотинки/, представляваща 460лева обезщетение в размер на наемната цена по договор за отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 02.07.2007г. за периода 01.05.2011г. до 28.11.2011г.; 380,63 лева стойността на доставена и консумирана вода за периода 17.09.2009г. до 08.11.2011г. и 68,42 лева стойността на доставена ел.енергия в жилището за периода 11.10.2011.-27.11.2011г., ведно със законна лихва, считано от 04.11.2011г. до окончателното плащане, както и 111,43 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 1294,54 лева, както и искането за присъждане на разноски по делото до 691 лева.

ДОПУСКА разсрочване изпълнението на решението като присъдената сума се погасява на 12 равни месечни вноски.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :