Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 129 03.05.2012
г. гр.Разград
Разградският районен съд състав
На четвърти април две
хиляди и дванадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар В.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№2012 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.92 от Закона за
задълженията и договорите – претенция за неустойка по договор и чл.86 от ЗЗД –
иск за заплащане на обезщетение за забава.
Депозирана е искова молба от Министерство на вътрешните работи срещу Л.С.Д.,
с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите 16
606,45 лв. , представляващи неустойка за
задържане на имота по чл.34 от договора за наем, сключен между страните за
периода 16.05.2007 г. – 26.10.2007 г. и 6 411,15 лв. законна лихва върху тази
сума за периода 27.10.2007 г. – 10.10.2010 г. Претендира и за законната лихва
от 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, юрисконсултско
възнаграждение и разноските по делото.
Иска осъждане тези суми да се заплатят в полза на ГД “Гражданска
защита”. Сочи , че между ДА”Гражданска защита” , чийто правоприемник е
Министреството на вътрешните работи и ответникът, действащ в качеството си на
ЕТ е сключен договор за наем, че имотът,
предмет на договора е бил предоставен на
ответника, че договорът е бил развален поради неизпълнение, но след
прекратяването ответникът не е предал имота, като за периода до 15.05.2007 г.
вече е присъдена неустойка. След връщането на делот от ВКС за продължаване на
съдопроизводствените действия ищецът е поискал изменение на петитума на иска,
като се иска сумите да бъдат платени на МВР, а не на ГД”Гражданска защита”-МВР.
Ответникът в писмения си отговор
сочи, че оспорва предявените искове.
Счита, че не той, а ЕТ е легитимен ответник. Оспорва представителната власт на
лицето, подписало исковата молба, както и на лицето, заверило копията на
доказателствата. Счита, че исковата молба е неясна. Твърди, че уговорената
неустойка е в противоречие със закона и морала. В становище, заявено преди
първото по делото заседание /но след срока за отговор/ ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност досежно претендираното вземане за
неустойка. След допуснатото изменение на иска заявява, че ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението” е юридическо лице и се представлява от
нейния директор.
Така предявените искове са
допустими, въпреки че са подадени срещу физическото лице, а не срещу ЕТ. ЕТ не
е някакъв друг правен субект, различен от физическото лице, а е самото
физическо лице с разширена правоспособност.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Към 15.03.2007 г. ответницата Л.С.Д.
е била регистрирана като ЕТ “******.”. Със заповед
№1-954/18.10.2005 г. на председателя на ДА”Гражданска защита” същата в
качеството й на търговец е определена за спечелила търга за отдаване под наем
на обект-защитно съоръжение, находящ се в гр.***, ул.”****”, №**с площ
84 кв.м. Въз основа на заповедта е сключен договор за наем от 07.11.2005 г.
Уговорената месечна наемна цена е 259,99 лв. без ДДС /чл.3/. В чл.4 е уговорена
индексация на наемната цена с индекса на инфлацията по данни на НСИ. В чл.30
е уредена възможността наемодателят с едностранно десетдневно предизвестие да
прекрати договора, ако наемателят не е изпълнил редица свои задължения, сред
които и това за заплащане на наемната цена. След прекратяване на наемното
правоотношение наемателят се е задължил да предаде имота в двуседмичен срок
/чл.23/, а в чл.34 е уговорена неустойка за всеки ден задържане в размер на
десетократния дневен наем. Предстявеният по делото екземпляр от договора в с.з.
на 04.04.2012 г. е сравнен с оригинала и ответницата не оспори автентичността
на последния. С приемо-предавателен протокол от 16.11.2005 г. имотът е предаден
от Д”ГД” на ответницата в качеството й на търговец.
С предизвестие от 10.10.2006 г.,
връчено на ответницата на 20.11.2006 г. Министъра на държавната политика при бедствия и аварии е прекратил
наемното правоотношение.
Със заповед №РД-11-780/18.10.2007 г.
на ИД Директор на Д”Гражданска защита”област Варна е наредено изземването на
имота в гр.***, ул.”***,№**. Имотът е иззет от назначената за целта комисия
на 26.10.2007 г., за което е съставен и протокол.
С решение по гр.д.№187/2007 г. на
Разградския окръжен съд ответницата в търговското й качество като ЕТ “*****” е
осъдена да заплати на Министъра на държавната политика при бедствия и аварии
редица суми, сред които и 14 698 лв. неустойка. Видно от мотивите към
съдебното решение присъдената неустойка е за периода 25.12.2006 г. – 16.05.2007
г. Решението е оставено в сила с решение
по в.гр.д.№153/2008 г. на Варненски АС и не е допуснато касационно обжалване на
последното с определение по гр.д.№54/2009 г. на ВКС, първо отделение.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените обективно съединени искове с
направеното в хода на делото изменение сумите да бъдат заплатени на МВР са
допустими. По силата на пар. 63 от ЗИД на ЗМВР Министерство на вътрешните работи
е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерство
на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане
на структура на МС на Република България /последното е публикувано в бр.60/2009
г. на ДВ/. По силата на тази разпоредба именно МВР е титуляр на правата по
договора, който предхожда закриването на министерството. Действително, както
сочи ответникът ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” е юридическо
лице и бюджетен разпоредител, но не тя е правоприемник на правоотношенията,
възникнали между Министреството на извънредните ситуации и други фицически и
юридически лица.
По отношение на иска за заплащане на
неустойка същият е основателен. За периода 25.12.2006 г. – 26.10.2007 г. – от
прекратяване на наемното правоотношение до изземване на имота са изтекли 305
дни. От тях за 142 дни е присъдено обезщетение – за периода 25.12.2006 г. –
16.05.2007 г. Следователно за периода 16.05.2007 г. – 26.10.2007 г. иск за
неустойка не е разглеждан преди настоящия процес. Установено е по делото, че
именно на 26.10.2007 г. имотът е иззет от ответницата. Този, втори период
включва 163 дни. Дължимият наем на ден следва да се определи като месечната
наемна цена следва да се раздели на броя
на дните за съответния месец.
За месец май 2007 г. /31 дни/
дневният наем е 10,07 лв., десетократния размер е 100,70 лв., респ. неустойка
за 16 дни – 1 611,20 лв.
За месец юни 2007 г. /30 дни/
дневният наем е 10,40 лв., десетократния размер е 104 лв., респ. неустойка за
30 дни – 3 120 лв.
За месец юли 2007 г. /31 дни/
дневният наем е 10,07 лв., десетократния размер е 100,70 лв., респ. неустойка
за 31 дни – 3 121,70 лв.
За месец август 2007 г. /31 дни/ дневният наем е 10,07 лв., десетократния
размер е 100,70 лв., респ. неустойка за 31 дни – 3 121,70 лв.
За месец септември 2007 г. /30 дни/
дневният наем е 10,40 лв., десетократния размер е 104 лв., респ. неустойка за
30 дни – 3 120 лв.
За месец октомври 2007 г. /31 дни/
дневният наем е 10,07 лв., десетократния размер е 100,70 лв., респ. неустойка
за 26 дни – 2 618,20 лв.
Така размера на неустойката за
процесния период е 16 712,80 лв., следователно искът следва да бъде уважен
в претендирания от ищеца размер от 16 606,45 лв.
Тока уговорената неустойка не
противоречи на закона и морала. Изпълнението на задължението за връщане на
имота не е свързано с особени усилия от страна на ответника, а се касае за
обект, който е част от системата за гражданска защита и непредаването на същия
би могло да има сериозни последици. При уговарянето на неустойката ответницата
е действала в търговско качество, поради което няма основание да иска
намаляване поради прекомерност.
По отношение на възражението за
давност, същото не е своевременно предявено /не е заявено в отговора на
исковата молба/, поради което съдът не следва да го разглежда по същество.
Вторият от обективно съединените
искове – за заплащане на обезщетение за забава до датата на подаване на
исковата молба Съдът намира за неоснователен. Същият е с правно основание чл.86
от ЗЗД, който предвижда при неизпълнение на парично задължение длъжникът да
заплати и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
съответствие с разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
настоящия случай в договора не е уговорен определен падеж, а не бяха
представени убедителни доказателства, че ответницата е била поканена да заплати
сумата преди подаването на исковата молба /липсва и твърдение в исковата молба
в този смисъл/.
След подаването на исковата молба ответникът вече дължи заплащане на
законна лихва върху главницата и такава следва да бъде присъдена в полза на
ищеца, считано от 18.10.2010 г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от иска, а именно 1 321,03 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, а именно 760,39 лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните
работи сумата 16 606,45 лв.
/шестнадесет хиляди шестстотин и шест лева и четиридесет и пет стотинки/
неустойка по договор за наем за периода 16.05.2007 г. – 26.10.2007 г. ведно със
законната лихва от 18.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6 411,15 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи сумата 1 321,03 лв. /хиляда
триста двадесет и един лева и три стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Д., ЕГН ********** *** сумата 760,39 лв. /седемстотин
и шестдесет лева и тридесет и девет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: