Р Е Ш Е Н И Е

Номер 137 10.05.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети април две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2257 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А. А. С. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като съсобственик и ползвател на имот със СТИ 11150310004*** ,кл.№18000*** не дължи на ответника сумата 2 289,69 лв. за ел. енергия, която е начислена като корекция за минал период. Сочи, че е съсобственик на имота в с.Я. и след смъртта на съпруга си продължава да го ползва, вкл. да потребява ел. енергия. Твърди, че проверката е направена в нейно отсъствие, че достъп до СТИ имат само служители на ответното дружество, че посочените в сметката количества ел. енергия не са й доставяни, респ. тя не ги е потребявала.

Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Твърди,че искът е недопустим, тъй като е предявен само от один от наследниците. Сочи, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката с посочени клиентски и абонатен номер за имота с адрес с.Я., както и че по отношение на покупко-продажбата на ел. енергия се прилагат Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕОН България Продажби” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “ЕОН България Мрежи”АД. Сочи, че при извършена проверка на 31.08.2011 г. от служители на “Е.он Мрежи”АД с еталон е констатирано отклонение в точността на измерване на потребяваната ел. енергия. При извършената експертиза от Българския институт по метрология е установен “чужд за схимата мост върху платката между изводите от шунта”. Сочи, че при извършването на корекциите са спазени правилата на чл.37 и сл. От гл.Х, р.І от ОУ на ДПЕЕЕМ. Счита, че сумата е имуществена отговорност на абоната , която е израз на обществената необходимост от ангажиране на потребителите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации в средствата за търговско измерване от страна на недобросъвестни лица. Обоснована това твърдение с обстоятелствата, че ищецът е ползвател на СТИ, че не е възможно осигуряването на 24-часова охрана на измервателния уред и че гражданското общество се състои от активни потребители, а не от пасивни наблюдатели. Счита, че съдебната практика на ІІ т.о. на ВКС дискриминира електроразпределителните дружества, като създава за тях по-неблагоприятен режим в сравнение с този на топлофикационните дружества и ВиК дружествата и противорени на Решение №4/15.03.2007 г. на КС на РБ и не отчита възможността за правоприлагане по аналогия, както и необходимостта от предприемане на съответни интензивни мерки по ограничаване на едно отрицателно обществено явление.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищецът е съсобственик на недвижим имот в с.Я., ул.”****”, №**, който имот е електрифициран, има клиентски номер 1800037*** и ел. енергията се доставя от “Е.онПродажби”АД. От свидетелските показания на свид.Хасан се установява, че само преживялата съпруга А.С. ползва имота, както и че покойния С.С. е бил наричан и К. като фамилия.

С писмо изх.№852089/09.11.2011 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 2 289, 69лв. Писмото е адресирано до С. Х. К., който видно от удостоверение за наследници е починал и е оставил като наследници своята съпруга и сина си. Видно от приложената към писмото справка /л.7/ за периода 22.03.2011 г. – 30.11.2011 г. са отчетени 220 квтч. дневна енергия и 73 квтч нощна енергия. При констатирана грешка от -97 е отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 7333 квтч дневна и 2433 квтч нощна ел. енергия. Така разликата от 7040 квтч дневна и 2336 квтч. нощна ел. енергия е начислена допълнително.

В представения протокол за техническа проверка №0378846 е посочено, че на клиентски номер 1800037280 в с.Я., ул.”**”, №** на 31.08.2011 г. е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че държавна пломба има и е записан нейния номер, а ведомствената липсва. Измерена е грешка в отчитането -96,28 %. Проверката е извършена от И.К. и М. Ц.. Според свид. К. на проверката не е присъствал абоната, проверяващите са констатирали, че електромера е извън класа на точност, демонтирали са го и са го поставили в безшевна торба. Като свидетел на тези действия в протокола се разписал И. Г., който в този момент е охранявал екипа на “Е.Он Мрежи”. По делото не са представени доказателства за това кой е работодател на охранителя.

Според представения констативен протокол №1711-09 Ел /26.10.2011 г. за експертиза на електромер, изготвен от Българския институт по метрология, Регионален отдел Варна, електромерът не съответства на техническите изисквания, като са посочени конкретните грешки, които допуска електромера при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка. Посочено е също така, че има намеса в схемата на електромера – чужд за схемата мост върху платката между изводите от шунта.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до проверката е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2010 г. Следваща проверка е извършена на 31.08.2011 г., след което електромерът е изследван в ГД”МИУ” Варна. Тя е констатирала отклонение -97% за една от стойностите. В този констативен протокол е посочена възможна причина за отклонението - неправомерно въздействие върху СТИ от специалисти с техническа грамотност и умения над средните и със солидна техническа екипировка. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Същото се равнява на непрекъсната консумация на една електрическа печка и половина. Използваното СТИ няма технически възможности /софтуер/, за да се установи от коя дата е извършена тази неправомерна намеса, но в резултат на нея СТИ не отчита цялото количество потребявана ел. енергия. Според справката за консумираната ел. енергия показанията на електромера са отчитани всеки месец. Не е възможно манипулацията да бъде открита при отчитане на ел. енергия, вкл. и поради факта, че инкасаторите не разполагат с миналите показания на СТИ. Точен измерител на грешката в измерването има и тя е -97 %. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките, ако се приеме този показател за точен измерител на грешката.

Според вещото лице КП на метрологичната експертиза документира отклонение в измерването само за една стойност на тока, а за другите стойности СТИ не реагира поради неизправност. В тази ситуация според вещото лице корекцията следва да бъде направена по реда на чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕМ.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно. При цена на иска от 2 289,69 лв. минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 277,38 лв., а това по пар.2 от Допълнителните разпоредби е три пъти по-голямо, респ. 832,14 лв. Уговореното между страните по настоящото дело възнаграждение е 500 лв., които са изцяло внесени при сключването на договора за правна помощ. При така поисканото от ответника присъждане на по-нисък размер на разноските съдът следва да има предвид и действителната правна и фактическа стойност на делото. В случая предявеният иск е отрицателен установителен и доказателствената тежест е на ответника, но осъществяването на защитата на ищеца е свързано с фактическа и техническа сложност /последната е подобна, но не идентична с тази по други дела, по които ищецът се представлява от същия процесуален представител/. Ето защо съдът счита, че следва да присъди разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е над минималния размер според чл.36 от Закона за адвокатурата. Разноските за д.т. следва да бъдат присъдени изцяло.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер 1800***, абонатен №0304401*** А.А.С., ЕГН ********** *** не дължи на “Е.он България Продажби”АД, ЕИК ******, гр.Варна, бул. ******, , сграда №*** сумата 2 289,69 лв. по фактура №0085372163/09.11.2011 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 22.03.2011 г. – 30.06.2011 г.

ОСЪЖДА “Е.он България Продажби”АД, ЕИК ******, гр.Варна, бул.*****, **** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН ********** *** сумата 592 лв. /петстотин деветдесет и два лева / за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: