Р Е Ш Е Н И Е

№ 153 23.05.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 2388 по описа за 2011 година

Обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от И. М.И. против “Дружба” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Тутракан” № 4 за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от него длъжност и за осъждане на ответника да му заплати сумата 2 400 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 14.10.2011 г. – 14.04.2012 г. Ищецът сочи, че е работил в предприятието на ответника заемайки длъжността “ техник качествени измервания, старши”. Твърди, че е дисциплинарно уволнен с атакуваната заповед от 14.10.2011 г. Заявява, че не е допуснал посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че при прекратяване на трудвото му правоотношение не са спазени изискванията на чл. 193 от КТ, а при определяне на наказанието не е съобразена разпоредбата на чл. 189 от КТ.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е изпълнил произтичащите от длъжностната си характеристика трудови задължения, като по този начин е допуснал масов леярски брак при производство на бутала D 60 – 00 МЕ, кат. № 110-0800-800, партида 11212 и D 92 – 00 МЕ кат. № 110-0801-801, партиди 11227, 11241, 11244, от което са последвали значителни вреди за предприятието. По този начин било осъществено и нарушението за което ищецът е санкциониран с атакуваната от него заповед – по чл. 190 ал.1 т.7 вр. с чл. 187 т.10 от КТ. Твърди още, че законовата процедура по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, като на ищеца са поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Въз основа на изложеното моли исковете да бъдет отхвърлени изцяло. Евентуално възразява срещу срока, за който се претендира обезщетението по чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ, като счита, че такова би могло да се претендира до датата на подаване на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че същите са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност “Техник, качествени измервания/ старши ” в предприятието на ответника, при брутно трудово възнаграждение 400 лв.

Със заповед № *** г., работодателят наложил на ищеца дисципинарно наказание “уволнение” за осъществени нарушения изразяващи се в това, че при отливане на бутало D 60-00-МЕ, с кат. № 110 – 0800- 800 не е извършил окончателен преглед на пълнотата на процесната документация и е допуснал бутала от партида № 11212 от 29.06.11 г. до механична обработка без извършен структурен анализ на материала, в резултат на което 460 бр. бутала са окачествени като брак с акт № 1434/31.08.11 г., като по този начин са ненесени щети на дружеството в размер на 2 166,69 лв. и при отливане на бутало D 92-00-МЕ, с кат. № 110-0801-800 от производствени партиди № 11227 от 08.07.11 г., № 11241 от 18.07.11 г. и 11244 от 19.07.11 г. не е осъществил контрол по спазване на техническите инструкции за процесите, воденето на технологичната и конструктивна документация от отговорниците на процесите и е дал сертификат за качество за допускане на буталата до механична обработка, в резултат на което 476 бр. са окачествени като брак с акт № 1587/30.09.11 г., като по този начин са нанесени щети на дружеството в размер на 3 431,96 лв. Посочен е още, че по този начин ищецът не е осъществил, съгласно изискванията на длъжностната си характеристика, контрол по спазване на техническите инструкции за процесите, воденето на технологичната и конструктивна документация от отговорниците на процесите при леенето на буталата, допускайки да бъдат отляти и механично обработени, посочените по – горе бутала, което деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 от КТ и представлява основание по чл.190 ал.1 т.7 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. На същата дата /14.10.11 г./, била издадена и заповед изх. № 93 на работодателя за прекратяванена трудовото правоотношеине с ищеца на осн. чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 17.10.11 г. И в двете заповеди, с подписите на двама свидетели от 14.10.11 г., е удостоверен отказът на ищеца да ги получи.

Издаването на заповедите било предшествано от заповед на работодателя № *** г., с която е изискано от работника да даде писмени обяснения във връзка с допуснат масов леярски брак на бутала D 60-00-МЕ, с кат. № 110 – 0800- 800 и D 92-00-МЕ, с кат. № 110-0801-800, установени от органите на ОТКК са актове за брак от 31.08.11 г. и 30.09.11 г. В заповедта не е отразено връчването й на ищеца, въпреки направеното изрично указания в нея, в този смисъл. Същевременно от представените от ответната страна писмени доказателства / доклад – л.13/, се установява, че с вх. № 1150/12.10.11 г., ищецът е давал обяснения относно констатиран висок леярски брак на бутала по четирите партиди. В същите, в заключение е посочил, че всичко, което е следвало да направи като контрольор е направено, за което са издадени и съответните документи за годност на буталата – химичен състав и пристъргване, геометричен контрол, твърдост иякостна опън, извадков оглед и контрол. Обясненията са датирани с дата 11.10.11 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че при изпълняване процеса на контрол, който е част от задълженията за заеманата от ищеца длъжност, според длъжностната й характеристика, същият не е изпълнил задълженията си, като е изготвил удостоверения за качество /л. 18,21,24,26/ за буталата по посочените в заповедта партиди, при липсващ микроструктурен анализ в процесните карти за обработка на сплавта. Неизпълнението на трудовите задължения на ищеца е довело до производство на некачствена продукция /брак/, поради неизвършването на посочения анализ. По първата от партидите 460 бр. бутала представляват брак, а а по втора, трета и четвърта – общо 476 бр., които количества надхвърлят многоктратно утвърдените стойности на технологичен брак в предприятието на ответника. Паричната стойност на некачествената продукция възлиза общо на 5 598,56 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ са основателни и доказани.

По отношение на тдърдяното от ищцовата страна неизпълнение от работодателя на изискванията на чл. 193 от КТ. Представения по делото писмен “доклад” от ищеца, е със съдържание, пряко относимо към дисциплинарното нарушение, за което работникт е санкциониран с атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение. Дадените обяснения в него касаят именно допуснатия леярски брак при производството на бутала по посочените в заповедта за уволнение партиди. Последното е достатъчно основание, щото да се приеме, че работникът е бил уведомен за заповедта от 12.10.11 г., касаеща нарушенията представляващи основания за издаване на заповедта за уволнение, с която са му изискани обяснения за причините довели до производство на некачествена продукция. За да се пиреме, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена, следва да бъде установено, че работодателят е изискал от работника обяснения по обстоятелствата за нарушаване на трудовата дисциплина. В случая установеното от фактическа страна, дава основание да се приеме, че разпоредбата на посочения текст от кодекса е спазена от работодателя.

Що се отнася до законосъобразността на заповедта по смисъла на чл. 195 от КТ. Съдът намира, че съдържанието на процесната заповед не отговаря на императивните изисквания на посочената разпоредба, както досежно посочване датата /периода/ на извършване на нарушенията, така и досежно описанието на неизпълнението на трудовите задължения на работника, представляващи нарушения на трудовата дисциплина и послужили, като основание за уволнението. Посочените дати на партидите, по които са произведени некачествените бутала, индивидуализират самите партиди но не е видно как се отнасят към датите на осъществяване на нарушенията, по начина по който неизпълнението на трудовите задължения е описано в заповедта. Не е видно от съдържанието на заповедта и как датирането на партидите се отнася към процеса на отливане, респективно на механична обработка, и в хода на кои точно от двата процеса ищецът не е изпълнил задълженията си. Последното е резултат и от направеното общо описание на осъществените от ищеца нарушения. Действително, съгласно представената по делото трудова характеристика, работникът е имал задължение да осъществява контрол по спазване на технологичните изисквания за процесите, воденето на технологичната и конструктивна документация от отговорниците за процесите в цеха и е следвало да извършва окончателен преглед на пълнотата на процесната документация, да окомплектова всички документи по качеството за партидата и да издава сертификат за качеството на продукцията обект на контрол. Разпоредбата на чл. 187 т.10 от КТ обаче е бланкетна, и посочването в заповедта, че ищецът не е извършил окончателен преглед на пълнотата на процесната документация и не е осъществил контрол по спазване на техническите инструкции за процесите на леене, в нарушение на общите си задължения по длъжностна характеристика, не представляват описание на фактическия състав на осъщественото от него нарушение. В заповедта за уволнение липсва позоваване на съдържанието на изискванията на инструкциите за леене, вменяващи конкретни задължения за длъжността заемана от ищеца. Не е ясно в какво се състои осъществяването на контрола и в какви действия следва да бъде обективиран той от работника, за да бъде преценено налице ли е неизпълнение на трудовите му задължения. По друг начин би стоял въпросът, ако санкционираните нарушения бяха описани, като издаване на сертификати за качество без извършен преди това микроструктурен анализ, в нарушение на конкретни разписани изисквания /процесен план, контролен план, маршрутна карта или др./ за осъществяване на такъв. Такова описание на поведението на ищеца обаче не е извършено в заповедта. Че това е същността на нарушенията се установява едва в хода на производството при изслушване заключението по назначената експертиза. Извършеното в атакуваната заповед на работодателя описание на поведението на ищеца обаче, не е такова, което да прави възможна индивидуализацията на санкционираното нарушение. Императивното законодателно изискване залегнало в разпоредбата на чл. 195 от КТ за посочване на време на осъществяване на нарушението е поставено във връзка с преценката за съблюдаването на срока по чл. 194 от КТ, който тече от извършване на нарушението, както и с оглед преценката за еднократност на наказанието. А изискването за описване на нарушението по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител е гаранция за възможността за ефективна защита срещу уволнението. Тази разпоредба на Кодекса не е изпълнена от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание.

Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът счита, че съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, поради което същата следва да бъде отменена на формално основание без съдът да е в състояние да се занимава с въпроса за законсъобразността на уволнението по същество.

Основателността на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, предпоставя и основателност на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност “техник качествени измервания, старши”.

По отношение иска за заплащане на сумата 2 400,00 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, съдът намира този иск за основателен. Претенцията на ищеца по чл. 344 ал. т.3 вр. с чл. 225 КТ обхваща шестмесечния период, считано от 14.10.2011 г. Установено е обаче, че трудовото правоотношение е прекратено, не на 14.10.11 г., а на 17.10.2011 г. От тази дата се следва и претендираното с исковата молба обезщетение за максималния шестмесечен срок, който е изтекъл на 17.04.2012 г. – т.е. преди дататата на последното по делото съдебно заседание. Ето защо и при наличие на доказателства за размер на получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение в месеца предхождащ този на уволнението от 400,00 лв., то задължението на ответника за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ, възлиза на 2 400,00 лв. за шестмесечния период считано от 17.10.11 г., поради което искът следва да бъде уважен в пълния му размер, като бъде отхвърлен за периода от 14.10.11 г. до 17.10.2011 г.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.344 ал.1 т.1 от ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на И. М.И., ЕГН **********,*** извършено със заповед № ****11 г. на изпълнителния директор на “Дружба” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Тутракан” № 4, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, и отменя заповед № *** г., с която на осн. чл. 190 ал.1 т.7 от КТ на ищеца е наложено дисципинарно наказание “уволнение” за нарушения по чл. 187 т.10 от КТ .

На основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА И. М.И., ЕГН **********,*** на заеманата от него длъжност преди уволнението “Техник, качествени измервания/ старши”.

На осн. чл. 344 ал.1 т.3 от КТ ОСЪЖДА “Дружба” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Тутракан” № 4, ДА ЗАПЛАТИ НА И. М.И., ЕГН **********,***, сумата 2 400 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, за периода от 17.10.2011 г. до 17.04.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.12.2011 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за писъждане на обезщетение за периода от 14.10.11 г. до 17.10.11 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА “Дружба” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Тутракан” № 4 да заплати по сметка на РРС държавна такса за всеки от исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ по 50 лв. и за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ - 95,16 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: